Шум в системата или система от шумове

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Може да се обзаложим, че от т.нар. тефтерче на Цар Киро нищо няма да излезе. Освен търсения целево шум в системата. Аз дори си мисля, че имам доста обосновани предположения за това кой е авторът на този шум, но няма да ги споделям, защото по правило точно това целят шумящите. Те са повече от сигурни, че тяхното авторство, колкото и да е видимо, трудно може да бъде доказано, дори практически не може да бъде доказано и шумят. Замърсяват в каквато са си преценили степен информационните канали, осигуряващи нормалното функциониране на обществото и държавата. Нормално функциониращата държава пречи на техния бизнес.

Не е изключено т.нар. цар, т.е. Кирил Рашков да е водил това тефтерче.

Не е изключено някой от наследниците му или въобще от членовете на клана му да е водил това тефтерче.

Не е изключено то да е частично или изцяло изфабрикувано.

Не е невъзможно, но сигурно е доста трудно да се докаже коя от версиите е истинската. Въпросът е дали тя ще бъде призната в съда. След това следва  желязната в правораздаването необходимост да се докаже, че авторът на тефтерчето е описвал в него самата истина, а не е правил свободни съчинения. След това следва…

Накратко казано, всичко това е едно безкрайно широко поле за изява на също клонящите към безкрайност способности на адвокатите да импровизират в защита на клиентите си. Което  не е незаконно, но винаги е за сметка на обществото. Което през това време ще бъде ограбвано от последователите на  циганския монарх. Разбира се с мълчаливото съгласие на всички власти, защото те са  напълно наясно, че този вид престъпност е в симбиоза с многопартийната система. Политическите партии се финансират и дофинансират с подобни схеми. Наясно са още, че когато се говори за  този тип финансиране на партии, се подразбира и това, че не малка част от тези средства отиват за личното обогатяване на партийните активисти и лидери.  Нашата, т.е. на обществото ни, надежда, може да бъде  единствено в това,  че малцина притежават таланта и способностите на Кирил Рашков.

Съвсем условно примаме, че въпросното тефтерче настина е водено от Кирил Рашков или от човек от неговия клан. От този полуграмотно написан текст личи, че  т.н. цар управлява изключително грамотно една система, в случая престъпна, но система. Който дори и съвсем бегло  е надзъртал в

теорията за управление на системи,

знае, че  добрият системен управленец може с  добър успех да постига целите, които си е поставил в различните области на човешката дейност. Важното е да си постави ясно и точно целта. Да прецени във възможно най-високата степен обективно благоприятстващите и неблагоприятстващите постигането й обстоятелства. На тази база да структурира оптимално организацията, чрез която ще преследва целта и да я уплътни кадрово с най-подходящите и мотивирани от него специалисти . Да планира етапите,  през които ще преследва целта си. Не е нужно да се минава през особени анализи, за да се види, че всичко това го има в престъпната дейност на Рашков. Както го е имало и в предишните операции, които той е замислял и осъществявал и с уменията си предизвиквал дори възторга на криминалистите от по-старото поколение. Те уважаваха достойните си противници. Чувал съм го лично от тях преди доста години.

Системите на Рашков винаги са били пълни и  изцяло завършени, като по учебник.

Дори винаги е предвиждал и действията си след евентуален неуспех, т.е. задържане и осъждане. Неговите удари  са не един и два и преди политическите промени у нас  и след тях. Е, все още няма негов паметник някъде в родните места за изтърпяване на наказанията, както бюрократите наричат затворите, но неговите паметници в затворническия и надзирателския  фолклор са много и запомнящи се.  Чул съм лично от директор на затвор, който ме прие  преди двадесетина години в кабинета си, че  приличното обзавеждане на този кабинет дължи изцяло на цар Киро, който реализирал тази си инвестиция, докато е излежавал наказанието си тук.

Нали си давате сметка, че при това положение може да се отвори нова ниша в нашата турстическа индустрия. Примеро затворнически туризъм. Срещу съответното солидна  заплащане любителите  на екзотиката биха могли да прекарат забавно  ден, два или  повече  във вип килията и при вип обслужването на осъдения  циганския монарх. Но това на шега.

Предвидил е този човек, че  държавните чиновници нямат неговия ум да изградят престъпна схема, нямат неговия кураж да я реализират, но  пък бликат от ненаситна алчност, когато им  създаде възможност без особени рискове мощно да заделят от държавните пари срещу малкото поточе от тях, което отива в собствения им джоб. Предвидил е Рашков, че срещу  минимално, спрямо големината на удара, заплащане той може да подрежда държавните чиновници, партиите и техните представители в законодателната власт в удобната за него схема. И съвсем  в унисон с най-модерните управленски теории е подхождал, а най-верояно и за в бъдеще ще подхожда към постигането на  целите си. Хората, които управлява, му вярват. Когато след бурните събития в Катуница, довели  до смъртта на двама души, се пристъпи към разрушаване на „царските”палати, медиите попитаха жена му, която величаят като царица Костадинка, какво ще правят сега  без къщи. Ще си построим други, спокойно отговори тя, а ставаше дума за имоти поне  за милион – два.

Всички тези ретроспекции ще имат  някакъв смисъл, ако помогнат да се види ясно,  че и репресивният апарат, и правосъдната система, както и законодателната и изпълнителната власт в нашата държава не се управляват така компетентно. Първо, защото осъществяването на една престъпна схема е доста по-лесно от разкриването и наказването й. И второ, защото хората, които оглавяват тези системи, дори и да притежават управленски умения, нямат свободата на  циганския монарх да  ги реализират, защото са подвластни. Обикновено на колкото неподготвени, толкова и алчни началници.

Да вземем за пример ексхумирания наскоро случай с Мишо Бирата.

В тази СРС пиеска участват Бойко Борисов като премиер , Георги Първанов като президент. Ваньо Танов като шеф на митниците и Мишо Бирата, като собственик на завод за прозиводство на бира, който иска да скрие дължимите на държавния бюджет акцизи.

Да предположим, че г-н Ваньо Танов е бил добросъвестен и компетентен управленец и е структурирал системата за управление на митниците по законите и правилата на управлението с цел в държавния бюджет да влязат колкото се може повече, ако не и всички дължими акцизи. Да предположим, че дори е успял да  убеди корумпираните по дефиниция митничари да заработят усърдно и почтено в името на голямата цел. В това им усърдие влиза и внезапната проверка на складовете на Мишо Бирата в Мездра. Тази проверка няма как да не докаже грубо нарушение на закона и това е предвидено от собственика. Той звъни на президента, който му е за нещо задължен. Президентът звъни на премира по правилото „ние по-първите хора трябва да си услужваме“. Премиерът пък звъни на  шефа на митниците с нареждане да отзове проверката, защото, нали разбира, трябва да се услужи на президента. Шефът на митниците, естествено, козирува и изпълнява заповедта. Мишо Бирата и неговата далавера са спасени, но системата за упарвление на митниците е  разстроена  напълно и окончателно.  Хората в нея започват да работят всеки сам за себе си, а не за постигане на общата цел. И настъпва аномия на системата, както се изрязават социолозите. 

Аномия означава  безредие, незаконност и разпадане.

Системата на управление на наша държава отдавна е в аномия. Науката сочи, че традиционните начини за  изход от аномията са гражданската война или революцията. Нещо, което при анологични на нашите условия в момента се случва в Украйна. Но  без мрачните прогнози засега.

Безнадеждността се състои в това, че доскорошните ни първи мъже в държавата в своята управленска неграмотност дори и не подозират, че действията им, схващани от самите тях само като едно приятелско рамо за едни наши бизнесмени, са капчицата отрова, която попаднала във водоизточника може да унищожи  живота в мегаполиса. За още по-голямо съжаление те не се отличават по некомпетентността си нито от предшествениците си, нито от тези, които ги наследиха, нито от  тези, които ще наследят наследниците им. И в предишните, и в сегашното правителство има хора, способни и подготвени да управляват, но те са подвластни на колкото невежи, дваж по-амбициозни партийни лидери. У нас безспорно успешни са престъпните босове, защото само те имат свободата да развиват и реализират управленските си таланти. И да виждат нещата няколко хода напред.

Къде пак на шега, къде от отчаяние си мисля, че май си струва те да бъдат привлечени, вече легално, в държавното ни управление. Идеята е повече от шантава, но не е оригинална. Нали е известно, че хитлеристки  военопрестъпници са в основата на ядрените програми и на САЩ, и на СССР.

Пак шум в системата, но така или иначе отдавна в нея не се чуват основните тонове.

Още от автора: Сбогом, прощавай хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна

 Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

 До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Провинциални разсъждения през Поганните дни

Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

 Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)