Има ли общо между нашето Съединение и референдума в Крим?

Или как можем да изнесем мечка за Канада

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Казвам му аз на Илийчо, нов мой съскитник из горите тилилейски, че май  Еклесиаст беше казал, че това, което е, вече е било. Героите на Дядо Вазов,  както си стоят в кафенето, току подхванат Восточний вопрос. А пък  хитърчовците на Чудомир умират  да се препират за  голямата мечта на Московеца –   Босфора и Дарданелите. За сведение на людете с  редакторски сърбел, за героите на Чудомир Дарданелите са си Дранданели и толкоз.

Та казвам аз, Илийчо, кара-вара, сега дойде времето на Кримската криза. Как криза? Защо криза? Никой не ти казва! Така говорели по телевизията. Така пишело по вестниците.  Глупости, казва Илийчо, без ни най-малко да цели да ме обиди. Това е начинът му да накара събеседникът си да млъкне и да започне самият той да говори. Прави това  някак  инстинктивно, защото по рождение е убеден, че има смисъл да се казва само това, което самият той казва. Освен това е и начетен. В  нашето село има  само един, дето още си купува вестник и това е Илийчо, специално му го карат сутрин с хляба. Затова моите приятели по  средногорските баири, чобаните и нелегаланите  дървари,  като го познаха, се вторачиха в него с очакване –

кажи, ще се сбъхтат ли сега Русия и Украйна?

Глууупости, тържествено удължи на  у-то Илийчо – вероятно  също вроден ораторски трик, за да привлича вниманието към себе си. Чуйте ми думата и запомнете завинаги, това никога няма да стане, казва го  бате ви Илия,  когото  навсякъде в Украйна и Русия наричаха Илюша… Той е авторитет в селото, защото има голяма професионална щилка и стар руски командирски джип, за който няма непроходими места. Илийчо е пенсиониран миньор с лека силикоза и златни ръце. Направил си е гатер и ковашко огнище. Има всякакви инструменти и разбира от всякакви занаяти.  Взима скъпичко, но пък дава гаранция за това, което ти направи от дърво или от метал. Тази зима докторите му поставиха  байпаси и му казаха, че ако иска да живее, трябва всеки ден да върви по 5 километра. И той тръгна с  мен по горите с риск да стане и той за смях на селото.

А  за т.нар. кавга между Русия и Украйна настоява да бъде признат за компетент, защото доста години е работил в Кривой Рог и си е довел булка от там. По тези причини всяка вечер гледа украинска и руска телевизия и е по наясно с нещата от нашите глупави, според него, коментатори, които дори и не са помирисали Украйна и украинец. Това е неговото мнение по въпроса. Обамата и тая озъбената (да прощавате, г-жо Ащън) министърка на външните работи на Европейския съюз подкокоросват украинските националисти да тръгнат на война с Русия, казва авторитетно украинският зет. И ако сглупят да го направят, знаете ли какво ще стане, пита още по авторитетно той. И без да чака да го питат  от своя страна слушателите му, отговаря сам на въпроса си: Ще стане като с онова момченце,  дето стояло пред къщата им и плачело.

Минал жалостив чичко и го попитал защо плаче. Защото се сбихме с тате,

отговорило през  сълзи и сополи ревящото дете. Мисля си, че Илийчо  пожъна безспорен успех, колкото с  този си простонародно достъпен пример, два пъти повече, защото се  съобрази предварително с очакванията на „аудиторията”. А тя е русофилска, както в повечето ни села.

Нямаше как да премълча и аз трябваше да кажа какво мисля. Започнах да го усуквам. Казах им, че повечето ми приятели във Фейсбук са на мнение, и то не без основания, че Кримският референдум противоречи на международните норми. С право изтъкват опасностите, които  може да повлече след себе си твърдението на г-н Путин, че действията по анексирането на Крим от Русия са полегнали на т.нар. Косовски прецедент. И се занапъвах със слабите си познания да обяснявам на моите приятели какво е това прецедент и каква е неговата роля в правото. И че е едно да се търси право в собствената ти страна, друго нещо е международното право и пр. Казах още, че всяко нарушаване на международните договорености е преди всичко демонстрация на груба сила. Демонстрацията на груба сила винаги  обръща посоката на международните отношения от дипломацията  към войната. Като усетих, че Илийчо се готви  да резолира казаното от мен с обичайното си „Глууупости”, казах, че има примери в човешката история, когато такъв подход е давал добри резултати, поне за едната от страните на спора. Най-яркият пример в това отношение е нашето Съединение през 1885 г.

Да, така, приятели, е  станало нашето Съединение.

На княжество България и Източна Румелия. Станало е в нарушение на договореностите между двете сили, в

резултат на чиято война – Руско-Турската, освободителна за нас, е станало нашето Освобождение. Те са се договорили да има княжество, да има и васална на султана Източна Румелия. Но народът много е искал тези две Българии да стана една. Имало е тогава и сърцати български водачи и  поборници за кауза. Направили са Съединението, обявили са го в Пловдив. Великите сили  и тогава помислили, че това е руска работа и се стъписали, не пропуснах и аз да дръпна русофилската струна…  И без да  се усетя, веднага след това е  попарих, като казах, че след така радостното за нас Съединение, в Русия се заговаря за българска неблагодарност, демек руска кръв се проля за тяхното освобождаване, а те сега тръгват срещу руските интереси.

Така или иначе, международно незаконно, но много искано от вдъхновения тогава български народ, който в последвалата Сръбско-Българска война, е доказал, че е готов да умира за такава значима кауза, Съединението е станало и вече толкова години имаме една България. Денят на Съединението е национален празник. Паметници  сме му построили, най-големият е в Пловдив.  Всяка година преди 6 септември, когато е празникът, го мият с шампоан. Най-вероятно  нещо такова ще се получи и с Крим, може да го празнуват един ден  това присъединяване. Вие сте млади, следете, дали така ще се случи, казвах им аз, повече, за да ме разберат, че не съм специалист и че казвам, каквото мисля, защото си говорим  ей така. Ще следят те, ще следят, ще следят вересиите си  в кръчмата,  не издържа друг да говори Илийчо, защото не ние, а той самият е живял 12 години в Украйна и Русия.

Обещах си, като се прибера, да  намеря текста

в „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев

и да видя точно така ли се е  случило нашето Съединение и дали не е наистина глупаво да се търси някаква прилика с Кримската криза. Май не е глупаво.

Симеон Радев  нарича действията на организаторите и героите на  Съединението „Пловдивската революция“ и пише какво станало след като тя вече се случила и се разчуло за нея: ”Дипломацията много трудно можеше да се ориентира в това ненадейно събитие. Първата мисъл на агентите в София е, че това е една руска интрига. Осведомлението на Европа ставаше много бавно, защото превратът се извърши през мъртвия сезон на дипломацията… На 9 септември великите сили получиха от Пловдив следната телеграфическа нота от княз Александра:” Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за своя княз и жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявайки по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се /към респективните правителства на силите/ с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития,

защото народът е решен с кръвта си да защитава свършения факт.”

Сега като си мисля, споделих с моя приятел, читави пиари ще да е имал княз Александър Батемберт, написали са му  нота за оповестяване на Съединението без никакви недостатъци и без никакви излишъци. Какви са тия глупости, които наричаш  пиари, попита ме  Илийчо. Това са хора, които работят за едно високопоставено лице, за да може да изглежда то на народа по-умно, по-честно, по-справедливо, по-красиво, заразказвах му аз. Та те ли са му написали на княза нотата, попита нетипично плахо за него Илийчо, обиден на самия себе си, че е допуснал нещо да не знае. Те, отговорих аз. А той не може ли да си я напише сам, учуди се моят приятел. Може, казах аз, но има хора , които могат да я напишат по-хубаво, и на днешните велики велможи им пишат речите. Бах мааму, възмути се искрено Илийчо, толкова пари  вземат, една реч не могат да си напишат.

Разказах му, че тези дни Нидал Алгафари, тогава пиар на Георги Първанов, обясняваше в мрежата, че  през 2001 година надхитрил Нери Терзиева, тогава пиар на Петър Стоянов. Отрязал  на Петър Стоянов  с 1 см трибунката, за да се люлее тя и да го разсейва, голямо пиарско постижение! И го направил този мискинлик, защото Нери Терзиева му имала доверие като на колега. Мисля си, никак не е глупаво момче този Нидал Алгафари, ама  да се чуди човек защо  сега е тръгнал да се сбива с тати .

На втория ден от  скитосванията ни темата за Крим вече беше отработена. Каквото има да става там, ще стане без някой да се съобразява с нас двамата. И Илийчо се върна на любимата си приказка за далаверата. Как той е вече на  толкова години човек, а още не се е случвало да брои пари за дърва. Как тази зима сам  е застрелял и превърнал на суджуци  четири над стокилограмови диви прасета.  Как е  намери и купил почти за без пари стара, ама запазена като съвсем нова кола, защото е стояла през цялото време в гараж, защото пък стопанинът й нещо се бил разболял…  и  така,  все да е мъничко  над другите. Това се търпи, защото си е ежедневие на село. Но когато моят човек започна  да  преразказва сцени от екшън филми като случили се в неговия живот и с още по-дразнещата подробност, че  главният екшън герой е самият той… Заварва в прасковената си  градина трима цигани да пълнят бус с праскови. Крадат. Какво правите тук, момчета? Те го псуват. Той вдига чифтето и изстрелва едно бренеке над главите им, с второто бренеке пробива на буса  два цола дупка.  Циганите скачат в буса и бягат с пъла газ. Той зарежда и двете цеви с беренекета и прострелва задните гуми на буса. Циганите бягат  по джанти през селото. Селяните виждат и доволно клатят глави:” Туй ще да е Илийчова работа…”

Решавам и аз де се впиша в пейзажа, когато започна да ми разказва, че братовчед му живее от десетина години в Канада и си е купил  вече  8 къщи. Миналата година  пък си е купил 11 декара гора… Да не са хектари, викам аз , Илийчо, в Канада не мерят  на декари.  Хектари , разбира се, аз все се бъркам, уточнява моят човек и докато се готви да ме подкара   към нова  своя фантасмагория, го прекъсвам. Слушай сега, казвам му ,

хайде да продадем на братовчед ти в Канада една мечка.

Мои хора ще я уловят в Родопите, там ги има много. Навремето  Пенчо Кубадински ги докара от Румъния и са се размножили, по родопските села викат аман от тях. Мои хора ще уредят документите и ще я изпратим в Канада. Ще делим 150 хиляди долара, толкова струва там една мечка, а казваш, че това за братовчед ти са нищо пари. И няма да има в Канада друг имигрант като братовчед ти, със собствена мечка от собствената му родина в собствената му канадска гора. По нататък ще му изпартим и мъжкар да ги развъжда.

Вместо да изрече своето „Глууупости”, което тук щеше да си е съвсем на място, моят човек се притесни, но ще му мине. Иначе ще ме помисли за пълен бунак, от два месеца скитаме по горите заедно, а не съм му разказал за нито една моя далавера. То, това за Съединението, я има някаква прилика с днешния Крим, я няма. Освен това  всеки може да си го прочете в книгата…