Хр. Симидчиев: Видях домат като асма с 15 хиляди плода на него

Експертът обяснява защо добивите в нашите оранжерии са наполовина на холандските

Доц. д-р Христо Симидчиев е безспорен авторитет в

оранжерийното производство. Започнал е в професията като е работел в Тексим – предприятието, което в годините на социализма се занимаваше с търговска дейност, но заедно с това е построило и първите оранжерии в Звъничево, а по-късно и в Стрелча. След това е продължил научна дейност в Институт по зеленчукови култури „Марица“, където от 1979 г. е бил зав.директор, а към 1992 г. го напуска като директор. Междувременно е специализирал в Холандия, Германия, Великобритания, Испания, Канада. „В онези години България беше на престижно място в оранжерийното производство, но за съжаление всичко се промени. Преди никога не съм си представял, че у нас ще дойде момент да внасяме домати и ябълки. В момента ние не произвеждаме дори 15% от продукцията, която е необходима. За да се храни здравословно, един човек се нуждае ежедневно от 400 грама зеленчуци. Ние бяхме стигнали това ниво. Тоест 120-130 кг на човек годишно, от които 70-80 кг са зеленчуци, а останалото – картофи. А сега консумацията на зеленчуци е спаднала, така както и нашето производство“, коментира Христо Симидчиев. След 1992 г. е работел 10 години в Мексико по покана на правителството. В момента се занимана с проектиране и консултации в оранжерийното производство.  

Христо Симидчиев е подготвил и книга за модерното оранжерийно производство със заглавие „За хидропониката от А до Я“, която ще се появи на книжния пазар през юни. Преди това тя ще бъде представена на изложбата АГРА в Международния панаир в Пловдив, вероятно на 5 март. 

Прочети още: Доц. Христо Симидчиев подготви настолно четиво за оранжеристи: „За хидропониката от А до Я“

---

Г-н Симидчиев, каква е съществената разлика между българското и холандското оранжерийно производство?

В Холандия оранжериите работят и през лятото на отопление, защото трябва целогодишно да поддържат най-оптималните за растенията температури. Дори и един градус е от значение. Ако през нощта температурата падне до 17 градуса, а оптималното отглеждане е при 18 градуса, тук си казваме: „Е, ще преживеят…“. Те ще преживеят, ама не е правилно технологично. Котлите в Холандия никога не се изключват. Въпросът е свързан освен с инвестицията да се направи модерна оранжерия, но и с технология, която да се прилага. А на трето място трябва и консултант. В Холандия, ако отглеждат например домати в каменна вата в хидропоника, правят периодичен анализ на водата, която ще използват в съответната оранжерия. Спрямо нейните показатели се определя и точното количество хранителни елементи, които трябва да се разтворят в нея. Поливането става при температура на капката 25 градуса, за да има усвояемост. Холандските лаборатории, които обслужват производството, са направили схеми. И ако производителят няма консултант, защото е преценил, че не може да му плаща, си прави анализа в лабораторията. Оттам му изпращат резултатите и му казват: Работете по Схема А 000. Схемите са разработени от научно звено и се ползват безплатно от производителите. Технологиите в Холандия са с много наука, която е вложена вътре. Оранжерийното производство в новото време започва през 1930 г. Американски учен разработва технологията за практически цели, но тя намира приложение едва в края на Втората световна война, когато американските войски отиват в Япония. За да не ядат заразени от радиацията домати, американците започват да отглеждат върху корабите самолетоносачи по тази система зеленчуци. Нали разбирате – за да не бъдат облъчени. Но чак след като се разви електрониката, така че компютър да изчислява всички елементи за правилните грижи към растенията, технологиите сериозно дръпнаха напред.

Как стои България в новия свят на оранжерийни технологии? 

В Холандия има 110 хиляди дка оранжерии, от които 80% са с хидропоника. В България имаше 10 хил. дка стъклени оранжерии до 1989 г. и повечето от тях в момента почти не работят. Там, където работят, отглеждат пролетно-летни култури. Но има и доста полиетиленови оранжерии. Така че по статистика може стигнат до 6 хил. дка. България изостана много. Има новопостроени, най-вече полиетиленови, с двойно покритие, модерни, на хидропоника. В Европа най-много оранжерии има Испания – 500 хиляди дка. В холандските оранжерии добивите от краставици са 70-80 кг от кв. м., т.е. 70-80 тона от декар, а при доматите реколтата е до 60-65 кг/кв.м. У нас сме на 50% от холандското производство, за съжаление.

Какво ни куца? Лоши технологии? Недобра конструкция?

Нашите стъклените оранжерии са с височина 4.5 метра, а растенията, да кажем краставици, са по 2-2.20 м. Когато нагрее слънцето, горната част изгаря. Докато модерните холандски оранжерии са 6.5 метра. Растенията там стигат 3 метра и от цялата тази обемна маса холандците получават по-висок добив, отколкото ако растенията са 2 метра.

Във вашата книга сте описали оптималните условия за отглеждане на оранжерийни зеленчуци, ягоди и пъпеши и някои видове цветя. Ако аз имам оранжерия и прочета внимателно книгата, като приложа указанията ще увелича ли добивите и с колко?

Добивът може да се увеличи при всички положения с минимум 30% дори и в съществуващите стари оранжерии при една правилна технология.

Какви новости прилага светът?

Например: етажно отглеждане на ягодите. В Холандия

вече има краставици, които се отглеждат целогодишно и могат да бъдат в три-четири цикъла. Между старите растения се разсаждат нови и тогава се бере само от млади растения, което е много по-продуктивно и с по-качествени плодове, отколкото са тези от едно вече застаряло растение. Но, ето вижте на тази снимка и нещо уникално – домат като дърво. Той е от същите сортове, които се отглеждат долу на земята. Расте на хидропоника. Няма нито едно жълто листо. Отглежда се така както се отглежда асмата. Но тук имаме първо – хидропоника, второ – микроклимат и физиология. За 11 месеца това стебло на домата става 10 см в диаметър. Този сорт не е специално създаден да расте бързо и да прави толкова много разклонения. На растението има около 15 хиляди плода, всяко от които с тегло по 120-140 грама. Едногодишен домат е. Има един елемент, който обяснява това чудо на снимката. Както виждате доматът-дърво расте в оранжерия. Във височина температурата може да стане и 40 градуса. Тогава растението започва да изпарява повече и повече вода. Но ние сме го сложили на хидропоника, т.е. то има достатъчно вода на разположение. А във водата има хранителни вещества. Значи, растението изпарява повече вода и съответно взима повече хранителни елементи и расте. Когато е растял, доматът е създавал разклонения и те са качени горе на тази конструкция. Впрочем, този опит е дело на фирмата Sony, която търси и други форми да печели. Добивите от доматеното дърво стигнаха до 40 тона от декар.

Звучи малко на фона на холандските добиви.

Представете си, че сте направили оранжерия за 100 хил. евро. Не може да ви стои празна, трябва непрекъснато да произвежда. Ние препоръчваме при доматите две реколти, при краставиците можем да стигнем и до три, но това не значи че не може да бъде и само една реколта. Всичко е въпрос на сметки и управление на климата. Новото поколение оранжерии са т.нар. затворени оранжерии. Тоест, няма проветряване. Като няма проветряване вътре, температурата трябва да е оптимална. Това се прави на принципа, по който действа климатикът. В затворените оранжерии температурата, влагата, въглеродния двуокис – всичко това в определени параметри го подаваме с вентилатор. По този начин ние можем и да охлаждаме оранжерията. И тогава добивите могат да стигнат до 90 кг домати и 120-130 кг краставици от квадратен метър.

Но това сигурно е прекалено скъпа инвестиция за нас? 

Има хора, които имат възможност да направят подобни оранжерии. Сега например работя един такъв проект за Варна. Холандска фирма ще участва в инвестицията, реализацията ще става по новата система, която се развива сега в Холандия. Тя е свързана със търговските вериги.

За колко време се откупува подобна оранжерия?

Ако оранжериен производител спазва технологията, би си намалил времето за откупуване на инвестицията. Първо, защото той при всички случаи ще намали разходите на материали, на второ място, защото ще получи по-високи добиви. Една такава модерна инвестиция трябва да се откупи след петата година и максимум до седем години.

Как правите тази сметка?

Да кажем, един млад човек решава да направи оранжерия. Взима банков кредит. Строи модерната оранжерия и работи по тези технологии. Още първата година този човек трябва да има печалба, иначе няма с какво да живее. Така че трябва да е налице подробен бизнесплан – разходите за отопление, за погасяване на лихва и главница, за социални и данъчни отчисления, трудови часове на работния персонал и т.н. Ето например правите оранжерия върху 20 хиляди квадрата. Инвестицията ви е 1.6 милиона – т.е. 80 евро на квадратен метър. За амортизации трябва да отделите 10% още първата година – т.е. 2000 евро. После трябва да отделите 48 000 за кредита, който сте взели. За други разходи – 33 000. За годината се получават всичко на всичко 242 000 разходи. Това прави на кв. метър по 12 евро, които трябва да отчислите. А приходите трябва да са най-малко 50-60 евро от квадрат. В крайна сметка трябва да разчитаме на печалба от 3-5 евро на кв. м. Ако това са 20 хил. квадрата по 5 евро, значи печалбата трябва да е 100 хиляди евро годишно. И това позволява на един производител от Холандия да живее в къща от онези, които сме виждали по филмите, да има добра кола и да си издържа семейството.

Мислите ли, че скоро ще стигнем това равнище в оранжерийното производство?  

Ще го стигнем. Това, което не ни достига, не са само финансите. Повече ли липсва умението да се учим, да знаем повече, а не да мислим, че всичко ни е ясно. Например, когато говорим, че у нас трябва да плащаме горе-долу по 400 евро на хората, които работят в оранжериите, производителите казват, че е много.

Казахте – да се учиш непрекъснато. А има ли къде?

Някога имаше система за обучение на лекарите и се казваше ИСУЛ. Но за агрономите нямаше такова нещо. И сега като получиш диплома, няма значение по каква специалност… После? Едно време беше лесно – каквото произведеш, се натоварва и заминава за Съветския съюз. А сега пазарът е свободен. След като холандецът произвежда 50-60 кг домати от квадрат, а ти наполовина, но пък и двамата се конкурирате на един и същ пазар и с едни и същи цени, как ще успееш?

---

Прочети още: Холандски професор: Честно казано, с 30-40 г. сте назад в оранжерийното производство

И Господ каза тази година на производителите: Ако искате доходи, направете оранжерии!

---