Семейство оранжерийни производители: Ако си честен и лоялен, си на колене

Разказ за хаоса в земеделието и тайните решения на министерството, които дори Върховният съд не може да изкара наяве

Старите  учебници по аграрна икономика учеха, че най-рентабилното производство е оранжерийното. Първоначалната инвестиция е огромна и не е за всеки, оперативните разходи също са твърде големи, особено за държавите, в които има отрицателни зимни температури. Но пък с приходите, инвеститорът може за приемлив период да изплати инвестицията, да покрие разходите по производството, а също така да приключи реколтата с много добър финансов резултат.

Предполага се, че подобна информация е накарала Атанаска Минева и Дамян Бялков да решат да се завърнат от Ирландия в България преди 9-10 години. Семейството е напуснало родината още през 1992 г. и в продължение на близо 15 години е работело в доста държави, разположени в климатичните пояси между Южноафриканската република и Ирландия. Докато размириците и честите стрелби в ЮАР са ги карали колкото може по-бързо да си стегнат куфарите и да бягат, то

в зелената и дружелюбна Ирландия открили поне сто причини да останат.

Но Дамян настоял да се приберат у дома и със спестените пари да построят 5 декара стоманено-стъклени оранжерии. Разработеният проект е бил подкрепен и от предприсъединителния фонд Сапард.

Към този момент семейното стопанство край село Бяла река, община Първомай, се състои от 5 дка стоманено-стъклени оранжерии, 2 дка полиетиленови и още 12 дка, върху които се засаждат полски зеленчуци. Точно сега обаче настроението в тази добре подредена ферма не е празнично. Дефектите на земеделската политика се оказват в центъра на разговора – толкова видими, че няма как да бъдат заобиколени. 

„Няма по-удáрен бранш от нашия.

Тази година ще издържим, но за догодина не съм сигурна“, мрачно обяснява Атанаска. Наскоро фонд „Земеделие“ приведе по около 1000 лева на декар на оранжерийните производители – средства, определени за бранша от обвързаната директна подкрепа. Парите са над три пъти по-малко в сравнение с последните три години, когато са се изплащали европейски субсидии по схемата за качествени плодове и зеленчуци. Но тази схема отпадна в новия програмен период и бе заменена от орязаните за оранжериите обвързаните плащания.

Ако в министерството на земеделието се надяват, че оранжерийните производители лека-полека ще се примирят с изчезналите преди година и половина 5.4 млн. евро, определено се заблуждават. „За нашата асоциация (Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция – БАПОП) това не е затворена страница.

Няма да се откажем да питаме кой и защо намали бюджета

за оранжерийното производство от 7.9 на 2.5 млн. евро“, категорична е Атанаска, която е член на Управителния съвет на организацията.

Наскоро тя лично се е уверила, че повечето депутати от парламентарната земеделска комисия нямат представа за драмата в бранша. За асоциацията историята е почти криминална и датира от 2014 г. През есента девет организации на производители на плодове и зеленчуци се събират, за да предложат на министерството разпределение на общия бюджет на обвързаните плащания. Именно тогава браншовете решават, че заради големите си разходи оранжерийното производство трябва да получава 7.9 млн евро/годишно. Министерството уж приема разпределението, но през декември същата година от случайна публикация БАПОП научава, че помощта за бранша всъщност ще е 2.5 млн. евро или три пъти и нещо по-малка.

И понеже в оранжерийната асоциация членуват икономисти, математици и други доста образовани хора,

те се събрали и направили следната сметка:

обвързаната подкрепа за оранжериите покрива 2 до 3 процента от разходите за производство. При полските зеленчуци и овощните помощта се равнява на около и над 20%. Животновъдството е най-облагодетелствано, тъй като общите субсидии поемат между 30 и 50 на сто от разходите, според изказване на зам.-министър Цветан Димитров.

Миналата година БАПОП заведе дело срещу земеделското министерство. От асоциацията искаха отговор на въпроса на какво се базира решението на министерството да намали така драстично определената субсидия. И кой висш чиновник е отговорен за него. Върховният административен съд нареди в решението си МЗХ да предостави информацията. От министерството обжалваха и … Следващото заседание е насрочено за 9 май 2017 г.

„Досега отоплението с въглища на 5-те декара стоманено-стъклени оранжерии ни е коствало 24 хиляди лева“, прави сметка Дамян. (Доматите са засадени на 20 януари.). Той пояснява, че когато през декември се случи да падне сняг,

дори и да е празна, оранжерията се отоплява,

за да може тежкият сняг да се разтопи и да не счупи покрива. Миналата година например снегът събори десетки декари стоманено-стъклени оранжерии при двама големи производителя в страната – В Първомай и Харманли. „Цената на едно счупено стъкло е 30 лева и да не ви казвам колко стъкла подменяме годишно. Появи ли се по-силен вятър, завихри ли се над оранжерията, стъклата се вдигат, въпреки че са залепени със силикон. И това е по-добрият вариант, защото се е случвало стъкло да падне вътре в оранжерията. Тогава то е като гилотина, може да убие и човек“, разказва Дамян.

„Имаме седем целогодишно заети работника, които осигуряваме и които получават чисто на месец по 700 лева. Всеки допълнителен час над 40-дневната работна седмица им се заплаща отгоре. И въпреки това да попаднеш на трудолюбив и точен човек е изключителен късмет – това ще го потвърди всеки в земеделието“, продължава мъжът.

Последната по-сериозна инвестиция, направена в оранжерията, е осигуреното за част от площите адиабатно охлаждане. С него летните температури вътре падат с 10 градуса, а затвореното пространство не позволява на неприятели като белокрилката да проникнат.

„Но вече край с инвестициите. Амортизациите са толкова големи, че дори и да спестим някаква сума, тутакси се появява проблем, за който трябват пари. И всичко отива в земята“, прави генерален финансов отчет Атанаска.

„Поставиха целия бранш на колене, като ни намалиха субсидията“, продължава жената. „И докато към нас са разпределени 1000 лева на декар, производителите на тикви получават по над 200 лева. И за какви разходи? За никакви“, отговаря си тя.

И тъй като, когато е лошо, винаги може да стане още по-лошо, семейството допълва, че субсидията догодина вероятно ще е още по-ниска. Тя е фиксирана сума – 2.5 млн. лв., и се разпределя между кандидатите. Според Бялкови, тази година повече оранжерийни производители ще заявят обвързано плащане, защото вече са наясно, че

държавата е готова да бъде излъгана.

За какво стана въпрос?

За да получи помощ по обвързаната с производството схема, един оранжериен производител трябва да докаже със счетоводни документи, че е произвел (и продал) в неотопляемо съоръжение поне 7 200 кг домати или 8 100 кг краставици, или 4 500 кг пипер и т.н. От фонд „Земеделие“ приемаха за документ кантарни разписки. Те могат да бъдат издадени от бай Иван, който има, да кажем, малък магазин на село. Бай Иван сигурно продава месечно 50 кг домати, но пък може да издаде кантарна бележка на производителя, че му е изкупил 10 тона краставици за 20 стотинки килото. При проверка на НАП дребният търговец ще каже, че е бракувал продукцията. „Ето така броят на кандидатите за субсидия ще се увеличи и догодина помощта за оранжерии ще падне на 500 лева за декар“, прогнозира мрачно Дамян. „Чиновниците знаят, че кантарните бележки са пълна измама, ама на кого му пука. Карай да върви!“

„В асоциацията разглеждахме годишните финансови отчети на по-големи фирми от различни земеделски браншове. И установихме, че

оранжерийните производители сме най-големите данъкоплатци.

Но подкрепи ли, поощри ли ни, благодари ли ни държавата? Не! У нас е така – ако си честен и лоялен, си на колене“, ядосва се Атанаска. „Ако си интелигентен и си мълчиш, си дискриминиран.“

„Ние сме и най-проверявани“, допълва Дамян. „От отдел „Растителна защита“ в Агенцията по храните непрекъснато ни инспектират за воденето на дневника за пръсканията. Попълваме го редовно, изрядни сме. Но защо не проверят полските зеленчукари? Имат ли въобще дневник, пишат ли нещо в него? Знаете ли колко ни струваше да направим сондажен кладенец и да платим таксите към Басейнова дирекция“, подсеща се за друго мъжът. И просто не му се отваря дума за кражбите на поливна вода.

Търговията е друга болна тема.

„От НАП провериха преди празниците борсите в Плодовитово и Първенец, написаха актове и се отчетоха. Но големият проблем е на границите, през които влиза като у дома си продукция с лошо качество, или качествена, но без платено ДДС“, посочи Атанаска. Заради руското ембарго, тази пролет Турция е пренасочила огромни количества зеленчуци към България, според нея. И именно затова цените около празниците бяха по-ниски спрямо 2015 г. В момента доматите от оранжерията край Бяла река се изкупуват от търговците за 1.60 лв./кг.

Ако е имало моменти, в които семейството се е ядосвало на решението си да се завърне в България, то те са назад. В момента сред всички причини да продължат да напредват в своята си дейност, е надеждата, че промените са възможни. Може да се случват бавно, но нали всичко тече, всичко се променя.

На 16 февруари тази година Атанаска присъствала на форум среща между земеделски производители и зам.-министър Грудев. И много се ядосала. Една жена от публиката, която се оказала председател на животновъдна организация, взела думата и с най-ласкави слова благодарила на министерството за оказаната финансова подкрепа за бранша. По средата на изказването Атанаска не издържала, станала, прекъснала председателката и се обърнала с ясен глас към Грудев: „Ние, оранжерийните производители, много бихме искали догодина, г-н Грудев, да имаме щастливия повод да ви благодарим със същите топли думи …“. И в това време камерите спрели да излъчват.