Записки от Америка: Земеделието там е просто, гениално, печелившо

BASF
От 30 години фермерите не орат, от 20 не употребяват гранулирани торове, разказа Светослав Русалов след скорошното си завръщане от САЩ
Светослав Русалов

Светослав Русалов

Наскоро български зърнопроизводители се завърнаха от рейд из северните ферми на САЩ. „Това наистина е страната на големите възможности“, призна пред АгроПловдив Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и един от участниците в далечната екскурзия с професионална цел. „Редът в Америка е прост, но гениален. Законите са елементарни за прилагане, а наказанията са сурови. Земеделците не се давят в бюрокрация, доходите им са защитени от застраховките, технологиите в зърнопроизводството са лесни, приложими и печеливши. Америка се движи напред като машина, в която всеки елемент работи в общия ритъм.“

Българската група е посетила няколко ферми за производство на зърно в щатовете Илинойс и Айова.

Винаги нов комбайн, винаги сигурни доходи

Земеделските стопанства в северните щати са най-често с големина между 25 000 и 100 000 декара. Фермерите масово отглеждат две култури – соя и царевица, 100% ГМО. Доста от зърнопроизводителите имат сключен договор с местния завод за селскостопанска техника. Документът им гарантира, че те всяка година ще получават чисто нова машина. Старата техника я продават без проблем на пазара. Държавата подкрепя финансово тази практика и постига две цели: стимулира американското производство на селскостопански машини и подпомага ефективността на американските ферми. „Ето защо в стопанските дворове се нагледахме на чисто нови трактори и комбайни“, обясни Русалов.

Иначе в САЩ правителството не раздава субсидии от европейски тип и съответно не мъчи земеделците с бюрократични бариери. Системата за подпомагане е чрез застраховка на дохода. Когато земеделецът е застрахован (а всички са), той няма страх, че ще фалира при неблагоприятни климатични условия, при срив на цената, при лоши добиви. Светослав Русалов призна, че се надява след 2020 г. Европейският съюз да приложи тази схема, която доказано работи като по-справедлива и по-добра.

Фермерът владее трактора, агрономът упражнява науката, банката управлява сметките
Стопанство в Илинойс

Стопанство в Илинойс

„Честно казано, американските фермери не си дават много зор. Там местната банка им дава кредитите, тя им поддържа счетоводството, плаща им данъците, продава им продукцията. Затова фермерът много не мисли. Когато попитахме един от тях какви препарати използва и как му излиза себестойността, той вдигна рамене и посочи агронома: „Питайте него.“ У нас няма земеделски производител, който да даде такива правомощия и да има такова доверие на агронома си. Няма как да се случи да инвестираш толкова пари и да предадеш бъдещите си доходи в ръцете на външен човек.“

Ако някой се пита какво тогава прави фермерът, отговорът е, че той работи. В семейна ферма с 28 хиляди декара например се трудят шестима – баща с двамата си синове, зетят и още един-двама работника. Те са механизаторите.

Едно американско стопанство

В стопанствата в САЩ имат пролетен култиватор и още един – зимен, ако отглеждат и пшеница. Притежават още или окопен култиватор, който внася течен тор, или пръскачка, която внася течен тор. Имат директна сеялка – една за пролетници, една за есенници. Съоръжени са с един-два комбайна. Най-малкият трактор е 300 коня. Всеки земеделец си има собствени зърновози (тирове) и собствена зърнобаза. „Това са американските стопанства. Те нямат като нас много машини. За сметка на това производството им е евтино, себестойността на продукцията – ниска. У нас не можем да изкараме тяхната печалба“, е подтискащият извод на Русалов.

30 години Америка не оре

„Производството на зърнени култури е по технология, която изключва оранта. Наричат я „No till“. Там от 30 години не орат. Така първо намаляват себестойността на продукцията си, тъй като спестяват обработки. После, нямат преуплътняване на почвите, както се случва при нас. Ние като изорем, почвата става пухкава, получават се коловози, по-високи и по-ниски места. У нас орем през година-две, а това е скъпа операция. Разходът на гориво е три литра на декар. Ако почвата е песъчлива, износването на лемежи, отметателни дъски, плъзци и други органи, е много голямо. Почвата е като шмиргел, стърже инвентара, особено при сухо време. Тези елементи се износват за ден или два.

В американските стопанства почвата е идеално равна и гладка. Но най-важното е, че структурата й не е разрушена от оранта“, поясни българският зърнопроизводител от село Труд.

В САЩ имат дългогодишни опити и проучвания, с които са установили, че почвата е жив организъм. В най-горния слой са бактериите, хумусът, хранителните вещества. Там се създава симбиоза между микроорганизмите, които са отговорни за плодородието.“ Когато ние орем, този благодатен почвен хоризонт се обръща и попада отдолу, а отгоре се установява некултивиран слой, който тепърва ще започне да се облагородява от полезните организми. Американците доказват ползата от неорането и с по-високи добиви. Единственото, което правят тамошните фермери, е леко да повдигат и разрохкват почвата с продълбочител. Така не обръщат земята и хумусът си остава отгоре.

За сеитбата фермерите от САЩ използват директни сеялки, които забиват семето в почвата. У нас малко зърнопроизводители разполагат със сеялки за директна сеитба.

В Америка есента царевицата се ожънва и не се прави нищо повече. Напролет фермерът просто минава с директната сеялка и засява между коренищата. „Бях много учуден, когато разказваха“, сподели пътешественикът.

Подхранването – право в целта

От 20 години щатските фермери избягват гранулирания тор, заради многото загуби при него. Те торят единствено и само с течен тор, като с помпа го вкарват до корените на 12 см дълбочина. Минават с диск, който отваря почвата под ъгъл, торът се изстрелва, след което почвата сама си пада и го запечатва.

„В последните години американците торят директно с газ амоняк. А ние сме още на гранула. При течния амоняк има нулеви загуби, докато при всякакви други гранулирани торове, в зависимост от условията при употребата им, може да има огромни загуби. Карбамидът се хвърля до 8 градуса температура на въздуха, но ако тя се повиши, амонякът излита и всичко отива на вятъра. Ако се хвърли примерно амониева селитра или карбамид, и времето се случи сухо, торът няма как да се усвои от почвата и също си заминава. Така че гранулираният тор реализира винаги загуби“, обобщи една от българските грешки зърнопроизводителят.

Пшеницата – нещо като плевел, нещо демоде

„Понеже пшеницата в региона не носи достатъчно доходи, американските фермери я използват за зимна покривка. Но после не си играят да я мулчират, защото това струва пари. Глифозатът (раундъп) там е много евтин. Земеделецът го използва, за да унищожи пшеницата, а после с директната сеялка засява царевицата или соята

Като цяло в северните щати зърнопроизводителите отглеждат соя и царевица. На Юг има малко пшеница и малко слънчоглед и рапица. Но ако пшеницата все пак се среща надолу, то слънчогледът и рапицата са с незначителни площи“, направи най-обща карта на US зърнопроизводството Светослав Русалов.

Можем ли у нас?

„Не знам как ще се развиват у нас семената при директна сеитба без оран, при положение, че не са ГМО. Лично аз не съм пробвал тази технология. Но има колеги, които са експериментирали и се е оказало, че няма разлика в развитието на културите. Там, където не е орано, а е само продълбочавано, добивите са в полза на продълбочаването.

За да приложим американския опит, трябва да се съоръжим с продълбочители, със стърнищни култиватори и директни сеялки.“

Отговорът на всичко. Защо шофьорът спира през знака „STOP“

„Бях очарован да преоткрия смисъла на пътния знак „Стоп““, си спомни изведнъж Русалов. „Тръгнахме да обикаляме по ферми. Влязохме навътре в щата. На кръстовищата сред полетата има четири табели „STOP“. Правото е на първия пристигнал. Пътувахме с бус и при всяко кръстовище наблюдавах, че шофьорът изпълнява почти автоматизирано един и същ ритуал. Без да се вижда някакво движение по другите пътища и при абсолютна видимост, той винаги спираше. Оглеждаше се наляво и се уверяваше, че на 5 км по пътя нищо не мърда. После се обръщаше надясно – пак нищо, никой. След това завърташе глава напред – пустота, и вятърът не шава. След задълбочения оглед на панорамата, шофьорът най-после се осмеляваше да натисне газта. На третия път реших да си изясня тази загадка. Поздравих го образцовото шофиране и го попитах дали не му е хрумвало някога да поеме риска да премине край стопа на пустото кръстовище без да спре. А той ми отговори: „Ако си позволя да не спра и ме види полицай, моята шофьорска книжка моментално ще изчезне. Глобата е толкова голяма, че трябва да забравя за професията.“ Ето пример за елементарно, просто правило. Как да те накарат да спреш на стопа? Ами с една непоносима санкция. Точно за това онзи шофьор демонстративно въртеше глава наляво и надясно, за да може полицаят, ако случайно се е скрил в храстите, да няма и един процент съмнение, че нашият шофьор прецаква правилата. Ако у нас беше така, всички щяхме да спираме. И не само на знака „Стоп“.“

 

 

 

2 Comments

  1. vulchinkov казва:

    USA-GMO country,GMO people.

    • Mladen Georgiev казва:

      Това не им пречи да са една от най-дълголетните нации в света. Какво ли наистина знаете за тях?

Leave a Comment