Александър Енчев: Започнах с три, стигнах до 220 дойни крави и спрях. Работниците са страшен проблем!

BASF
Средната продуктивност на фермата в село Леново, Асеновградско е 8,8 т от крава за 2016 г. и е по-висока от измерената в Германия
Александър Енчев

Александър Енчев

Преди 22 години Александър Енчев от Асеновград влязал в млечното животновъдство с три дойни крави Джърсей, които настанил в обор в с. Боянци. През нощта едната се оплела в синджира и останали две. Купувани оттук-оттам, животните били увеличени първо до 10, после до 30, докато управителката на мандра не решила да се освободи от 30-те си крави в с. Брягово и не му ги продала заедно с фермата. Енчев, който завършил Ветеринарна медицина в Стара Загора, започнал да мисли за по-голяма и солидна база, която да отговаря на проектите му и за близкото, и за далечното бъдеще. Тогава се открила възможност да закупи от земеделската кооперация на село Леново изоставени овчарници. Предприемчивият човек ги пооправил и през 1997 г. преместил 60-те крави в тях. Оттам нататък животновъдът не е спрял да инвестира в стопанството си. От две години му помага и синът Стефан, който също е дипломиран ветеринарен специалист.

550 животни в стопанство като крепост

Днес Сашо Енчев има всичко, за което се сетите. Отглежда боксово 280 продуктивни крави от породата Холщайн, от които към 15% са Ред Холщайн. Дои 220 крави, а с подрастващите и юниците общият брой на животните е към 550. Всичките са под селекционен контрол, с дълго родословие и се заплождат от семки на бици, избрани от Топ 50 в света. Бащите се селектират от системата Alpro на ДеЛавал, така че да не се допусне близкородствена кръстоска и да се създаде високопродуктивно потомство. Ежегодно ремонтира 30% от дойното стадо, тъй като за 3-4 лактации кравите се амортизират. Значителна  част от тях не могат да забременеят и също се бракуват.

Фермата му е като крепост, която може да издържи на дълга, дълга обсада от кризи с различно естество. За окомплектоването на стопанството животновъдът се е сетил навреме да се възползва от възможностите както на предприъединителния Сапард, така и на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Има един изпълнен проект по Сапард и още 4 по ПРСР. С първия проект през 2006 г. Енчев направил доилната зала с оборудване от ДеЛавал 8х2, закупил миксер за фуража и трактор. По това време той открил сравнително новата фирма за животновъдна техника и технологии Агритоп, която харесал и продължил и по-нататък да работи с нея. С другите проекти, вече по ПРСР, стопанството се напълнило с тороразпръскващи ремаркета Джоскин, товарачи Вайдеман, цистерна, плугове, нови трактори и два комбайна. От 2013 г. е последният одобрен по програмата проект, който включвал и машина за производство на зелен фураж.

Лека-полека Енчев реконструирал оборите и ги направил като нови, има си и кът за телета. Гумирал подовете, за да пази копитата на кравите, пуснал скрепери да им е чисто, направил две силажни ями, вкарал под земята канализацията за отвеждане на тора и издълбал лагуна за течната фракция. С тора си подхранва полета. Наскоро е построил и метален склад за зърно върху 2 декара. Започнал да наема земя и тази година например обработва 3 700 декара, от които нито декар общински или държавни пасища, защото местните животновъди го изместили. Така сам си произвежда силажа, сламата, зърното и сеното от люцерна.

Отстрани погледнато създаването на ферма от подобен мащаб, изглежда просто и лесно, чак късметлийски. Само че фермерът Енчев сам си знае цената на риска, който е поемал с тегленето на всеки голям банков кредит. Кредит след кредит, неспирни дългове. Дори и сега фирмата му продължава да връща огромен заем, който е под контрол. Фермерът пояснява, че без кредити не би стигнал доникъде. А точно в момента, когато годишната лихва е 2,5%, е лудост да не теглиш банков заем, коментира той. Защото помни 2006-та година, когато е получил кредит при 12% лихва.

Отделението за телета

Отделението за телета

 

Средна млечност за 2016 г. – 8,8 тона годишно от крава, рекордьорка – 12,6 тона

През 2016 г. средната млечност на дойните крави във фермата на Енчев е била 8,8 тона, а в предишни години е достигала и 9 тона. На въпроса как се съизмерва този резултат с данните от водещите в говедовъдството европейски страни, фермерът веднага отговаря: „Най-добре са датчаните. При 530 хил. наблюдавани животни, там отчитат средна производителност от 10,3 тона. След тях са Финландия и Холандия. В Германия постигат среден резултат от 8,5 тона.“

От информационната база на фермата в Леново, Сашо Енчев посочва първо датската крава №139. На първа лактация от 288 дни тя е дала 5 230 кг,  на втора (335 дни) – 11 тона. Сега същата крава се дои вече 436 дни и сборът от млякото е 19 тона. Животновъдът уточнява, че №139 е родила миналата година близнета, за жалост. Когато високопродуктивно животно роди две телета, оттам нататък има реален риск въобще повече да не забременее, обяснява специалистът. А това означава, че кравата скоро ще бъде бракувана. Дори сега, когато е давала без прекъсване в продължение на година и два-три месеца мляко, тя произвежда по над 40 литра на ден.

Току що родила крава

Току-що родила крава

Крава №118 дава на ден между 59 и 63 литра. Дотук млечността й е 30 тона. Резултатът от първа лактация е 6,6 тона, от втора 8,5 тона, от трета 12,6, и от четвърта, която е започнала преди 48 дни, е 2 428 кг.

Към момента стопанството доставя на мандрата към 6 400 кг мляко на ден. През месеците май и юни дойното стадо влиза в ритъма на пролетния възход на природата и пълни танковете дневно със 7,3-7,4 тона.

Млякото се изкупува на база физически литър при средна масленост от 3,9% и протеини между 3,7-3,8. За сравнение по БДС маслото трябва да е 3,6, а протеинът 3,2%.

Високата продуктивност е в резултат на добре балансирана силна храна. Рецептата правят Сашо Енчев и негов приятел специалист от Стара Загора.

Животновъдът с диплома на ветеринарен доктор не се изкушава да направи собствена мандра.“Не искам да бъркам търговията с производството. Когато имаш мандра, трябва да търсиш пазари. В Холандия има само 14 мандри, а пък колко много са кравите…“

Икономически сметки: Защо не бива да се внасят бременни юници
Оборът с дойните крави

Оборът с дойните крави

„През 2010 г. внесох първите крави с потекло от чужбина и не спрях до 2014 г. Всяка година, като получа субсидиите, тръгвах да купувам крави. Докарах животни от Унгария, Германия, Холандия и Дания. Мога да кажа, че няма болест, която немските крави да нямат. Оттам си вкарах мукозата, ринотрахеитите и каквото се сетиш. Дания е друга дестинация. Там от 30 години няма регистрирано заразно заболяване и животните не се ваксинират. Но ако ги докараш от Дания, тук задължително трябва да ги ваксинираш, защото ще се разболеят. Кравите оттам излизат по-скъпо заради разходите по транспортиране. Разстоянието е 2 600 км, а от Унгария е 1 200″, разказва Александър Енчев.

Той и още един български животновъд наложили от 2010 г. практиката да се закупуват от чужбина не заплодени юници, а новоотелени крави първескини. Защо?

„Бременните юници са нож с две остриета. Гледаш ги два месеца и рискуваш. Някои раждат трудно, телетата на други излизат сакати. Случва се после да не можем да заплодим животните. Икономически най-правилно е да вземеш дойни крави първескинки до 40 дни след отелването. Силата на първата лактация е до 60-ия ден. Когато избирам животните, влизам докато ги доят. Като видя 30 литра и нагоре млечност, купувам. Взимам оттам кравите, докарвам ги тук. На третия ден те си дават същото мляко и започвам да печеля. Иначе, като заплодени юници ги гледаш два месеца, мъчиш се, когато раждат. Е, няма да получиш теле, но какво губиш? Ако ги вземеш бременни, половината телета ще са мъжки. Те не могат да ти покрият разходите за два месеца, които си направил. А в моя случай, два дни след като се климатизират във фермата, на третия доя един тон мляко. Толкова дава един камион с 33 първескини. Нямаш разходи, защото тези крави, които си бракувал, ги заменяш с новите, които са по-продуктивни. От всичките 250 животни, които вкарах от 2010 до 2014 г., имам само един курс с бременни юници от Холандия“, разяснява подхода си фермерът.

Работната ръка – проблемът, който вече е страшен

„Единственото, което ме плаши, е работната ръка. Затова от 5 години не разширявам фермата, а исках да стигна до 500 дойни крави. Само я модернизирам и механизирам, така че да можем да се справим с по-малко работници.“ Работната ръка е основният проблем, който може да накара всеки бизнес за се самоограничи, посочва Енчев. Той има около 20 работници, които прииждат от околните села. Само едно семейство доячи са от Леново и тук са вече 12 години. В живописното село, разположено в полите на Родопите, повечето хора са доста възрастни, а няма и ромско население. Другото семейство доячи са от Раковски и са избрали да пътуват всеки ден, за да не оставят без контрол детето си.

Трактор в животновъдна ферма с ремарка Джоскин

Оттам нататък четиримата, които се грижат за родилното и за телетата, са съвестни роми от Виница. Предишните работници зарязали една вечер фермата на късмета й и на сутринта, като дошъл на работа, Сашо Енчев видял, че няма никой. Ромите повече не се и появили. Към стопанството работят и трима трактористи – от Чешнигирово, от Новаково и от Нови извор. Има още ветеринар и общи работници.

„В моята фирма почти няма човек на заплата под 800 лв. Плащам на ветеринаря 1500 лв., на трактористите по 1100, доячите взимат по 800 лв., общите работници, тъй като не носят отговорност – по 600 лв. Това са чисти пари. Аз плащам осигуровките и данъците им. Всички си имат почивни дни. Не ми се мисли откъде ще намеря други хора, ако някой от работниците си тръгне“, споделя истински притеснен работодателят.

Има два типа ферми: за субсидии и за крави. Държавата в знаменателя е нула

„Когато изчислявам себестойността на млякото, не смятам субсидиите, макар че те много помагат. Не слагам и кредитите, защото те взаимно се покриват. Това никак не е малко. Субсидиите поемат половината от кредитите, а без тях нямаше да се справим“, разяснява как изчислява балансът на стопанството Александър Енчев.

„По-едрите животновъди винаги сме ощетени. Ние инвестираме, за да покрием всички евроизисквания, но с нищо не сме привилегировани спрямо другите. В България към 30% от фермите отговарят на европейския стандарт. А другите 70 не знаят за какво работят. Те винаги са взимали толкова субсидии, колкото получаваме и ние. Те обаче нямат кредити, не им се рискува. Един фермер тук в селото има 100 крави, дои 300 литра мляко на ден. Кози да си вземеш, повече мляко ще получиш! Той ги държи за субсидии, не ги храни, ребрата им се броят. Не знам как, но е прекарал стоте крави да са през генофонд. Така, ако обвързаното плащане е по 600 лева на животно, той ще си вземе 60 хил. лв. Само че този животновъд един лев не е дал в държавата, а аз всяка година плащам 50 хил. лв. данъци.

Отсреща има друг с 80 крави, които дават 100 литра. Те са пуснати по пасището и се хранят, колкото да не умрат. Тези животновъди правят с мандрите далавери и така получиха документи, че са предали нужните литри за обвързаната помощ. Но защо от фонда не дойдат да видят животните им, че едва ходят? Защо не пуснат една комисия да разгледа кой как отглежда кравите, пък тогава да раздават субсидии? Нямам против никого, но 50 на сто от животновъдите са такива – държат добитъка само за субсидии. За кравите под селекционен контрол нормата за годишна млечност е 4 хил. кг, а трябва да е минимум 6 тона. Най-неправилното е, че тук в България всичко се дава на парче, а не на произведена продукция. По-справедливо е ако си показал 10 тона производителност от крава, да ти дадат субсидия за 10 тона. Ето, отсреща има фермер с 300 крави, от които 250 дойни. Той дои 4 тона мляко на ден и взима повече субсидии от мен. Аз от 220 дойни крави получавам 7 тона мляко и взимам по-малко, а вкарвам в държавния бюджет много повече – и ДДС, и данък печалба. Ей това са неправилните работи. Никое правителство не иска да ги барне малките, защото са гласчета, само че МЗХГ не трябва да се превръща в министерство на социалната политика.“

 

 

 

Leave a Comment


3 − = нула