Звездомир Желев: Третирайте житните срещу жълта ръжда, но само ако я има

Застудяването около 1 март само задържа болестите,но ситуацията не е толкова опасна
Д-р Звездомир Желев

Д-р Звездомир Желев

„Тази зима бе топла и към момента върви като по-рискова и с повече болести в сравнение със същия сезон на миналата година. Но как ще се промени фитосанитарната обстановка е задача с доста неизвестни. Много рано е да се каже. Досегашният сценарий – „топла зима – много болести“, може да се развие в неочаквана посока. Истината обаче е, че ситуацията при житните в момента не е толкова страшна. Вярно е, че се срещат септория, ръжди и брашнеста мана. Но всеки производител трябва да е наясно първо, дали в неговото поле има зараза. Второ, колко сериозна е тя. И трето, по кои сортове е“, обясни пред агро Пловдив д-р Звездомир Желев, ръководител на Центъра за интегрирано управление на болести към Аграрния университет.

„Принципно, където има жълта ръжда, е добре да се пръска с фунгицид при първа възможност. Болестта обаче се среща само при някои силно чувствителни сортове. Хубавото е, че намаля отглеждането на тези сортове, те почти не се използват. Затова преди да решат да третират, нека зърнопроизводителите да се уверят, че полетата им са засегнати от жълта ръжда. Проблемът е, че половината зърнопроизводители не я разпознават и ще пръскат на общо основание. А това е грешка“, предупреди специалистът.

Единственият ефект от ниските температури в последните дни на февруари и в началото на март е, че задържаха развитието на болестите, според д-р Желев. При минимални температури до минус 12º С и сняг, който защити житните, може да се кажем, че резултатът е абсолютна нула. „На полето промяна няма. Заразите от жълта ръжда и брашнеста мана засега спряха. Нито се увеличиха, нито намаляха. От септориоза заради дъждовете почти не са ставали зарази. Тази болест бе забелязана само през есента, през зимата зараза от нея нямаше“, посочи той.

„Ако прогнозите на агрометеорологията за март – че ще е прекомерно влажен – са верни, посевите ще бъдат предразположени към септориоза. И обратно – при такова време опасността от брашнеста мана намалява. Но не може да се каже категорично, всички зависи от конкретната ситуация и конкретното поле. Специфично е, фактор не е само влагата, но и температурите. Ако днес вали дъжд и в следващите два дни е сухо, а на четвъртия ден отново завали, септорията въобще няма да има развитие. За брашнестата мана пък ефектът ще е обратен.

Ако в средата и в края на март имаме три седмици без валежи, всички болести ще спрат. И миналата година имаше такъв период“, припомни д-р Звездомир Желев.

 

 

Leave a Comment


3 − три =