Проф. Радослав Андреев: В България влязоха страшни неприятели, за които стопаните не знаят

BASF
Дрозофила сузуки е унищожила 80% от плодовата реколта на Англия, тютюневата белокрилка пренася много болести по зеленчуците

През април Международният орган за осигуряване на безопасността на международната търговия на растения и растителни продукти прие нови фитосанитарни стандарти с цел предотвратяване проникването на опасни вредители отвъд националните граници и тяхното разпространение в световен мащаб. Това съобщи Организацията по прехрана и земеделие ФАО към ООН. Новината стана повод Агро Пловдив да потърси проф. Радослав Андреев, ръководител на катедра Ентомология във факултета по Растителна защита и агроекология при Аграрния университет в Пловдив. Каква е актуалната фитосанитарна картина у нас относно появата на непознати неприятели? Как защитаваме границите си? Те кои стопански растения нападат и как се контролират?

Проф. Радослав Андреев

Проф. Радослав Андреев

Проф. Андреев, имаме ли нови неприятели, които могат да нанесат значителни стопански щети? Как се установява какъв е вредителят?

Няма проблем да бъде определено едно непознато насекомо към коя група е. Систематиците, таксономите веднага могат да кажат семейството. Въпросът е дали това насекомо прави някаква вреда. Защото със сигурност има индиферентни неприятели, които нямат никакво или почти никакво значение за земеделието. Последният най-опасен вредител, който влезе в България, е петнистокрилата дрозофила. На латински е Drosophila suzukii Matsumura и името й ясно подсказва откъде е дошла – от Източна Азия. За разлика от другите дрозофили, които

Дрозофира сузуки Снимките на вредителите и повредите са предоставени от проф. Андреев

Дрозофира сузуки
Снимките на вредителите и повредите са предоставени от проф. Андреев

се развиват в гниещи плодове, тази муха се е приспособила да снася в здрави зрели плодове, които ларвите скашкват отвътре, така както правят плодовите мухи. Има много голям брой гостоприемници. Впрочем, тя още не е проучена, съвсем нова е. От три години растителнозащитниците я следят с уловки. Намираме единични хванати екземпляри покрай тържищата в Пловдив, Кюстендил и Благоевградско. Миналата година бяха наблюдавани и първите повреди от нея по малини. Аз наблюдавах повреди по прасковата в Сливенския регион. Там имаше хора, които пръскаха три пъти допълнително за този нов неприятел и то по време на прибиране на реколтата. Дрозофила сузуки снася над 50% от яйцата в зрелите плодове. Стопаните я установяват точно когато прибират реколтата и когато не можеш да пръскаш, защото трябва да спазваш карантинни срокове.

Какво е известно за нея?

Тя не е достатъчно проучена в България. Летежът й може да започне през май. Плътността на летящите форми се повишава там, където има зрели плодове. Миризмата я привлича. Напада череши, прасковите, кайсии, киви, най-много – малини и ягоди. Четох статия, че в  Англия над 80% от реколтата в някои региони е компрометирана от тази дрозофила. Това е страшен неприятел. Прави голям брой поколения. Предполага се, че в България ще направи пет. В други държави може да снесе яйца осем пъти, а в Индия дванадесет. Напада и някои диви гостоприемници, например боровинки. Почти винаги има върху какво да се развие.

Как вреди Дрозофила сузуки?

Вреди ларвата, която е червеообразна – без глава и крака, специфична е. Самата мушичка е дълга 2 мм. Мъжките се различава много лесно и именно заради тях неприятелят се нарича пъстрокрила муха. Мъжките имат на предните крила по едно тъмно петно. Повреди от Дрозофила сузукиЖенските са трудни за различаване. Те трябва да се гледат с голямо увеличение, за да се види яйцеполагалото, с което женският екземпляр си втиква яйцата в узрелите плодчета. Там снася на групички яйца – 10-12-15. Те се излюпват за един ден и започват да се хранят като отделят ензими, които скашкват тъканите на плода. На това място има хлътване на плода. Над 50% от яйцата мухата снася в зрелите здрави плодове. Към 30-на процента снася във вече скашкани развалени плодове. А има и по-малък процент, при който яйцата се снасят в зазряващите плодове. Така че чухата ги избира и по цвят, предимно червен. Яйцата са много интересни. Те са втикани и остават две от тях да стърчат като нишки, но за да се видят е необходимо голямо увеличение.

Къде е засечен у нас неприятелят?

Установена е в областите Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Сливен. Но това е муха, която лети. Влязла веднъж, тя се разнася най-вече с продукцията, защото иначе няма големи прелетни възможности. Най-застрашени са районите около тържищата за плодове. Вероятно е внесена с плодове, затова първо бе установена при борсата до с. Първенец, област Пловдив още преди три години.

Доколко е проучен този вредител?

Предстои да бъде проучван. Досега го е нямало и не е бил обект на изследвания. Няколко години имахме надежда, че може да не се адаптира към нашите условия, но за съжаление миналата година се видя, че се е адаптирал. Беше презимувал, въпраки че предната зима бе много студена. Но Дрозофила сузуки оцеля, разви се и през 2017 г. видяхме сериозни повреди. Очаква се, че мухата вече ще бъде причислена към сериозните неприятели по време на беритбата. Тя е проблем, които престои да стане още по-сериозен. Не е проучен, нямаме система за контрол. Имаме вече регистрирани препарати за неприятеля, но хората още не го познават. Ще го видят чак по време на беритбата, когато мухата ще е направила вече повредите и ще е безсмислено да се води борба. Не е проучено как зимува, предполага се, че като възрастно.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

(по материал на проф. Радослав Андреев)

В страните, където  разпространена Drosophila suzukii Matsumura, третирането е насочено срещу възрастните, преди яйцеснасянето с контактни инсектициди от всички групи. Препоръчват се 1-3 пръскания – първото веднага след началото на зазряване, второто 7-14 дни след това (зависи от използвания инсектицид), а при висока плътност се препоръчва и трето третиране след прибирането на реколтата. У нас официално са регистрирани препаратите Афърм 095СГ – 200-250 g/dka; Имидан 50ВГ – 150 g/dka; Дека ЕК – 30-60 ml/dka; Калипсо 480СК – 15-30 ml/dka; Карате експрес ВГ – 60-160 g/dka; Карате зеон 5КС – 15 ml/dka; Кораген 20СК – 15-30 ml/dka; Моспилан 20СГ – 25 g/dka; Ним Азал Т/Ц – 300-400 ml/dka и Синеис 480ЕК (спинозад) – 8-20 ml/dka при боровинки, ягодоплодни, лозя, овощни, цитруси и домати. Във Великобритания най-добри резултати при биологично производство са показали продуктите с а.в. спинозад. Пиретроидите, фосфорните и диамидовите инсектициди също са показали много добър ефект в стандартните насаждения (с химичен контрол). Третирането е при зреещи плодове и трябва да се спазва карантинния период.

Посетили ли са ни и други нови неприятели?

Отвреме навреме в България влиза друга муха, която е разпространена в Гърция. Тя е субтропичен вид, казва се Средиземноморска плодова муха (Ceratitis capitata L.). Също е полифаг. Напада в Гърция най-често цитрусите, а у нас праскови, ябълки, пипер … много растения.

Средиземноморска плодова муха - възрастно, ларва, какавида

Средиземноморска плодова муха – възрастно, ларва, какавида

Тя е по-едра от Дрозофила сузуки, в плодовете се виждат два-три пъти по-големи ларви. Скашква по-големи участъци. За наше щастие не оцелява, когато зимата е много студена. Внася се у нас с цитрусите. Аз съм намирал нейни ларви през лятото в мандарини. Не знам дали го има в нашето законодателство като задължително изискване цитрусите и другите вносни плодове да стоят 48 часа в хладилник при определена ниска температура преди да бъдат транспортирани към тържищата. Ако се спазва условието за задължителен престой на стоката при границата в хладилна камера, тогава неприятели като Средиземноморската плодова муха биха загинали. Но е възможно продукцията директно да отива на борсите. През 2016 г. имахме нападения от такива мухи. За наше щастие заради последвалата лютата зима миналата година не я установихме. Неприятелят е типична плодова муха. Среща се по цялото Средиземноморие, в това число и в Африка. От нея имаме термоадаптирана раса, която обитава Австрия, Унгария, Чехия, Швеция и Холандия. Там развива две поколения, а у нас прави четири. Възможно е тук да бъде пренесена и адаптираната форма от европейските страни.

Възможно ли е да има нови вредители у нас, за които все още не знаем?

Вероятно е, но ако те започнат да вредят, ще се видят последиците. Важно е да ги забележи специалист.

Климатът не е ли по-сигурната гранична бариера срещу нахлуването на нови неприятели?

Определено е така, но въпросът ме подсеща за друг неприятел – една оса, която влезе от Молдова и напада костилките на сливите. Кръстиха я сливова костилкова оса, но е известна и като семеяд. Много прилича на бадемовия семеяд. Засега този семеят си стои около Силистра и Русе, там напада градините, тук не е дошъл. Миналата година на празника на растителната защита доц. Тренчев информира, че и в Софийско този неприятел е установен при сливи. Може би той е по-хладолюбив и по тази причина в по-топлите райони на Тракия да не се развие, но предстои го видим. Както Рило-Родопския масив спира някои гръцките насекоми, така и Стара планина е граница за тези от Север. Забелязва се обаче, че с глобалното затопляне у нас идват и се настаняват трайно южни по-топлолюбиви неприятели. От няколко години очакваме да влезе цикада по лозята. Тя пренася опасна вирусна фитоплазмена болест. Самата повреда от цикадата не е сериозна, по-опасна е функцията й на преносител на болест. Засега я нямаме по лозята. Но пък имаме поветицовата цикада, за която се знае, че предизвиква столбура по доматите и картофите. Но вече е доказано, че ходи и по лозята и пренася фитоплазмата.

Установени ли са нови неприятели по зеленчуците?

Доматеният миниращ молец вече е познат на производителите и те го контролират. Периодично влиза тютюневата белокрилка, която прилича на оранжерийната, но е преносител на повече болести, някои от които са много опасни. Миналата година я намерих в оранжериите на КЦМ. Хубавото на тази белокрилка е, че е топлолюбива и не може да се адаптира към условията на открито и сега се среща само в оранжериите.

Запознат ли сте дали имаме граничен контрол, който да спира пренасянето на вредители чрез търговията?

Навремето беше задължителен норматив на всеки граничен пункт да има служител по фитосанитарен контрол, който да посреща пратките, да гледа сертификатите. Когато станахме външна граница на ЕС, знам, че получихме оборудване за контрол на преноса на вредители. Дори и да имаме фитосанитарни власти на граничните пунктове, ако пратката идва от друга държава на ЕС, контролът вероятно е почти нулев.


Бележка на редактора: Според информация на Българската агенция по безопасност на храните имаме четири гранични пунктове (ОГП) за внос на храни в Европейската общност, съгласно изискванията на Регламент (ЕC) № 884/2014. Това са Капитан Андреево, Пристанище Бургас, Пристанища Варна – Изток и Запад и Летище София. При тях единствено на ГПП Капитан Андреево се извършват освен документални проверки и проверки за идентичност, и физически проверки, вкл. вземане на проби. При останалите пунктове се проверяват единствено документите.

Има още 11 частни склада, повечето от които без температурен контрол, които са определени от БАБХ като пунктове за внос.

Прочети още: Две опасни оси по сливата могат да унищожат до 80% от реколтата

EKODARPOL

Leave a Comment


6 + = петнайсет