Младите фермери виждат в COVID-19 шанс за дигитализация и уважение към отрасъла

BASF -->
Национална асоциация на младите фермери в България

Национална асоциация на младите фермери в България

Членовете и Управителния съвет на Националната асоциация на младите
фермери в България (НАМФБ) изготвиха становище във връзка с въздействието на COVID-19 върху земеделския сектор и по-специално върху младите производители в България.

Становището има за цел да очертае предизвикателствата, пред които са изправени младите земеделски стопани в България в краткосрочен и дългосрочен план, както и да отправи някои конкретни препоръки за действие.

Освен бедите в отрасъла, предизвикани от пандемията, младите фермери виждат и шансовете за създаване на по-иновативни стопанства, за сдружаване, за прилагане на модерна он-лайн търговия и обучения, и за възраждане на уважението, което открай време обществото е проявявало към производителите на селскостопански храни.

Ето и пълния текст на Становището на НАМФБ:

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА COVID-19 ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЕКТОР И МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ В БЪЛГАРИЯ

COVID-19 изведе на преден план ролята на земеделските стопани и на всички участници в агро-хранителния сектор за гарантиране снабдяването на гражданите с качествена храна на достъпни цени. Кризата, която продължава вече месеци, дестабилизира пазарите на селскостопански продукти в световен мащаб и засегна значително земеделските производители като прекъсна нормалното функциониране на веригата за доставка на храни и ограничи достъпа им до основни суровини и работна ръка.

Този период на нестабилност застрашава продължителността и ефективността на работа на нашите ферми, много от които малки стопанства, включително такива с биологично производство.

Като млади земеделски стопани, които спазват стриктно високите екологични стандарти във фермите си, сме длъжни да защитим бъдещето на нашето производство, за да има чиста храна на българската трапеза и жизнени селски райони. Отчитайки предприетите до този момент спешни мерки за подкрепа на сектора, както на европейско, така и на национално ниво, настоящата позиция има за цел да очертае предизвикателствата, пред които са изправени младите земеделски стопани в България в краткосрочен и дългосрочен план, както и да отправи някои конкретни препоръки за действие.

Възстановяването от кризата няма да бъде лесно и вероятно ще отнеме години, но ние вярваме, че при наличие на добра воля и сътрудничество на държавата, бизнеса и гражданите с нас – младите фермери, българското земеделие има потенциал да се превърне в модерен, устойчив и иновативен сектор.

ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПАНДЕМИЯТА COVID-19 В КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН:

 затруднения при организацията на работните процеси във фермата, в т.ч. при заплащане на служителите;

 осигуряване на предпазни облекла и дезинфектанти за заетите в стопанството;

 липса на ликвидни средства, трудно обслужване на банкови кредити, изплащане на аренда и т.н.;

 снабдяване с фуражи и други основни суровини за производство /особено внимание се насочва към затруднения при вноса на каменна сол от Румъния/;

 достъп до пазари и реализация на продукцията;

 намиране на сезонна работна ръка;

 ниски изкупни цени и затруднения с достъпа до преработка на продукцията;

 проблеми с търгуването и наемането на земеделска земя като основен актив на земеделските производители;

 загуба на доходи от селски туризъм;

 очаквания за увеличение на битовата престъпност, в т.ч. кражби на животни и селскостопанска продукция.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН:

Ако има печеливш сектор от настоящата криза, то той със сигурност е дигиталният. В много кратък период от време се наложи да адаптираме икономическия, социалния и личния си живот към новата „виртуална“ реалност. Земеделските производители са част от този процес и единствено ще спечелят, ако приемат кризата като възможност за предлагане на повече „он-лайн“ услуги и дигитализация на дейността си, в т.ч.:

 преосмисляне на традиционните вериги за доставка и прилагане на повече дигитални решения – онлайн платформи за реализация на продукция, в т.ч. от малки/местни производители;

 онлайн трудови борси за търсене/предлагане на обща и квалифицирана работна ръка в земеделието;

 иновативни онлайн платформи за борба с разхищението на храни, благотворителни кампании и др. дейности на местната общност;

 инвестиции в дигитализация на стопанството и процесите на работа;

 осигуряване на широколентов достъп до интернет и в най-отдалечените селски райони;

 повече възможности за безплатни он-лайн курсове и обучения за младите фермери;

 интерактивни образователни програми, насочени към деца и ученици, за да „запалят“ интереса им към земеделието и живота на село;

 инвестиции в стандарти за качество и проследимост на продукцията „от фермата до трапезата“ чрез блокчейн технологии, специализиран софтуеър и нови системи за етикетиране.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

Гъстотата на населението в градовете и възрастовата характеристика са два от основните катализатори на COVID-19. Колкото и жестоко да звучи, критичните случаи засегнати от вируса са във възрастовата група 50+, а най-много са жертвите в големите мегаполиси.

След началото на пандемията и преди обявяването на масова карантина, много хора „избягаха“ обратно на село, за да опазят здравето си и да си осигурят домашно произведена храна. Тази тенденция има своята положителна страна, доколкото съдейства за промяна на обществените нагласи относно значението на земеделието и живота в селските райони. Все още, обаче, сме далеч от постигане на желания резултат и затова се нуждаем от насочени действия и подкрепа от държавата за мерки, свързани с: 

 обновяване на поколенията в земеделието и привличане на повече млади хора в сектора;

 признание на ролята на земеделските производители в обществото и уважение към селскостопанския труд;

 стимулиране на организирането на стопанствата с цел задоволяване на местните и регионални потребности от качествени храни и земеделска продукция;

 дигитализация и иновации във всички изброени по-горе аспекти;

 активно включване на младите фермери в дебата за бъдещето на ОСП, както и за реализацията на новите ключови политики на ЕС – Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за биоразнообразие и др.

 

Leave a Comment