Кого слуша министър Греков?

Земеделското министерство крепи мира върху банкноти, с които застила пътя на протестите

Автор: Надя Петрова

Да си министър в смутните месеци на 2013 г., сигурно е не тегло, а бич. Дори най-земните хора в страната – фермерите, често-често се държат опозиционно. Историците казват, че именно земеделците в страната са сваляли най-много български правителства. Те не палят танковете, а изкарват комбайните. Не лягат пред жандармерията, а пускат на жълтите павета уплашени крави. Не хвърлят камъни, а изсипват домати. Миналата седмица един пчелар разля мед. Хубав мед – манов, събиран от дъбови гори. Сигурно му се е плачело, докато го изсипва.

Аграрният министър Димитър Греков до момента преживя

толкова протести за краткото си време в управлението,

колкото нито един негов предшественик не е поемал.

Още преди да е изтекъл месец от полагане на клетвата в парламента (29 май), производители от района на Петрич и Сандански изсипаха домати на шосето (28 юни). Последваха ги производителите на дини от Любимец. След това на 1 юли в Ново село, Пловдивско видяхме най-грандиозния доматен протест, в който над 10 тона плодове екстра качество безмилостно се затъркаляха в праха. Десет дни по-късно, на 11 юли, тютюнопроизводители запалиха бали на Дунав мост. И най-накрая нещата уж се укротиха – настъпи времето за лятно ваканцуване.

Отскоро обаче

духът на бунта се завърна.

Тази сряда се събират на национален протест пчеларите.

Следващите ще са животновъдите.

Пчеларите не получиха и един лев извън Националната програма по пчеларство, която подпомага едва една трета от регистрираните в бранша и 1/15 от всички пчелари в страната.

Животновъдите очакваха между 70 и 100 процента от определените помощи през октомври, а им бяха изплатени 50 и под 50 на сто. Животновъдният бранш си има и други сериозни проблеми, които събрани накуп, го настройват бунтовно.

Кого слуша министър Греков, когато решава каква ще е земеделската финансова политика?

Неговият проблем е, че много гласове му шепнат.

Първо – гласът на този, който го предложи за министър. Предполага се, че това е  БСП и по-точно партийният председател в Пловдив Георги Гергов. През 2008 г. той бе удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“ от Аграрния университет. Ректорът проф. Димитър Греков му връчи отличията. Между другото, на същата церемония бе отличен със същото звание и проф. Георги Сенгалевич. Покойният вече професор остана в сянката на Герков, което бе висша несправедливост. Който не познава проф. Сенгалевич, той не може да разбере огромната разлика между двамата удостоени с едно и също звание в сферата на аграрните науки. Колкото професорът тежеше с академичните си знания, толкова Гергов изглеждаше лек като перо, въздушен, та чак неуловим от теглилките на науката.

В същото време министър

Греков е подвластен и на гласа на ДПС

като коалиционен партньор на това правителство. Заместник му е Бюрхан Абазов, член на същото движение, а също така и отракан човек в средите на министерството, където вече за трети път е зам.-министър. Когато искаме да намерим синоним на ДПС в земеделието, се сещаме за тютюнопроизводството.

Този бранш повече няма да протестира. Той ще получи всичко, дори преди да е поискал. Сметки на зърнопроизводители показаха, че годишните субсидии за тютюна са над 650 лева за декар. Нека припомним, че преките европейски плащания, на които разчита редовият земеделски производител са под 30 лева на декар.

Зърнопроизводителите – най-мощно развитият бранш в страната, с най-много техника, пари и земя,

просто играят шах с министъра.

Веднъж той им взима фигура, при следващия ход им дава своя. Важното е, че с тях министърът поддържа критичен баланс. Заради зърнопроизводителите, Греков и премиерът обещаха да платят част от директните европейски субсидии още тази година. И пак заради тях отложиха това за януари догодина. В същото време  зърнопроизводителите договориха по 1 лев от националния бюджет отгоре на европейските пари. А като бонус получиха и обещанието за изплащане на част от акцизите за горива през 2014 г. В замяна на това браншът прие, макар и с огромно несъгласие, обратното начисляване на ДДС, което скоро бе гласувано на първо четене в парламента.

Един сериозен камък в отношенията си с този бранш има да прескочи министърът. Това е въпросът за мораториума върху продажбата на земя на чужденци. Националната асоциация на зърнопроизводителите оповести ясно становището си, че забраната трябва да се удължи. Министър Греков интуитивно ги подкрепи. Наскоро обаче премиерът Орешарски обяви, че това няма как да се случи. И с това подкрепата приключи. Професорът в министерството откри поне 5 причини срещу удължаването на мораториума. Ако се наложи, ще намери и още 5.

Мирът в земеделските среди се крепи върху банкноти.

Когато застилаш пътя на протестите с пари,

за да разпръснеш масата бунтовници, нещо не е в ред. Нещо е фундаментално сбъркано. Това излиза  твърде скъпо на държавата, макар че е най-евтиният начин на властта да се задържи върху лодката. Евтин, защото парите са общи – на гражданите, на фирмите, на всички българи. А е скъпо, защото безпринципното раздаване на пари, за да угодиш на този или онзи бранш, никога не стига до финала. Винаги ще има недоволни, когато няма ясни правила. Вдругиден недоволни ще са пчеларите, през ноември – животновъдите. А бюджетът не е брашнян чувал, особено когато се изтръсква в криза.

Между другото се сещам, че преди четири месеца уважаваният фермер от Пловдив Красимир Кумчев, предложи на министър Греков

формула за справедливост в земеделието.

За справедливост и повече пари. Повече пари за фермерите и повече пари от земеделски данъци в бюджета. Каква е формулата? Тайна! Но е патентована. Нека кажем още, че Кумчев е агроном с безценен опит. Има и други патенти, печелил е и призът „Фермер на Тракия“. Той поиска да бъде изслушан от министъра и от премиера. И … Как мислите?

Ако някой предложи да увеличи печалбата ви няколко пъти и в замяна на това поиска 1% от ръста, ще пожелаете ли да чуете какъв е неговият план? Мисля, че да. Басирам се даже, че ще го помолите да ви отдели време и да ви разкаже как да станете богат.

Министерството на земеделието и храните обаче не прояви интерес. Абсолютно никакъв. То си има пари.