Лошо е, когато умните хора не са на страната на доброто

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Отиващото си българско правителство в лицето на премиера си Пламен Орешарски номинира г-жа Кристалина Георгиева за еврокомисар. Ако новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер наистина иска тя да бъде външният министър на Обединена Европа,  нека заповяда. А за медийната глутница – загуба велика! Вече беше започнала да  повтаря  притчата за българския казан в ада, който работи на самообслужване. Защото българите се топят един друг във врящия катран. Това е хубава новина. Може и да е пак някаква мимикрия, но България е поставена пред партията и как беше онази глупост там за групите в Европейския парламент… политическото семейство.

Можеше да се прочете някъде, че преди да се забъркат в политиката Пламен Орешарски, Кристалина Георгиева, Даниела Бобева и Стоян Александров дълго време са работили в една катедра на УНСС. И се уважават като колеги и професионалисти. Не само те, почти всички наши уважавани икономисти не са казали лоши думи за подготвеността на отиващия си премиер като икономист и финансист. Много е възможно след време да му бъде признато и едно друго рядко качество – силният характер. Иначе не би могъл да работи и една седмица върху плаващите пясъци на оскъдната парламентарна подкрепа. И под виковете на улицата. Повтарям,

това, че подкрепи Кристалина Георгиева за еврокомисар, е добра новина!

Тази добра новина обаче няма сили да компенсира политическите и морални гнусотии, които се развихрят около казуса Корпоративна търговска банка. Оказа се, че и финансовите коментатори са словоблудци, също като политическите. Оказа се, че не може да се вярва на изводите около случая на най-авторитетната институция в тази област – БНБ. Оказа се в крайна сметка, че българските високи умове, доколкото са останали в България, са се наредили под флага на престъпността.Тяхната схема за източване на банката даде  като страничен ефект възможността да лъсне на показ некадърността на висшите длъжности в банковата система и най-вече в банковия надзор.

Ако повикът „Оставка!” не беше се обезсмислил до такава степен в последните години, беше редно да поискаме оставката на заемащите висшите длъжности в банковата система и банковия надзор. А то сега – каква полза от тия скандирания?

Шефът на БНБ Иван Искров ще се окаже по-устойчив на напъните на протестиращите

от Орешарски. Не мисля, че това му прави чест.

По-лошото е, че губим и последните си морални опори. Склонен съм да възприемам бившия финансов министър Стоян Александров като подготвен и почтен финансист. Вярвам на неговите анализи. Появиха се публикации обаче, че и самият той има на депозит в КТБ над милион лева. По-голяма сума на депозит в същата банка имали хора от фамилията на Иван Костов. Очаква се да стане ясно, че и много други видни личности са се полакомили  за високите лихви на КТБ.  Проф. Евгений Дайнов вече написа, че те говорят срещу мафията, но не се гнусят от високата лихва към  депозитите си от банката на мафията. Може и така да е, той е по-умен, повече знае.

Мен ме учудва нещо друго. Говори се, че ниската финансова култура на българина е причината, поради която спестените парички се държат на депозит в банките, а не се инвестират в  предприемачество или борсови спекулации или… не знам какви бяха още начините, по които притежателите на висока финансова култура могат да накарат парите си да работят ефективно. Айде, Вежди Рашидов е много талантлив скулптор, но в другите области  на нашия и международния политически, културен, икономически и обществен живот, по които умира да се изявява, е лаик. На него му е простено, но да кажеш, че Стоян Александров и Иван Костов са с ниска финансова култура, някак си не се побира в главата. Очевидно те съзнават, че у нас бизнес начинанията са много рискови. А дали дори и само пред себе си признават, че те много са допринесли за това?

Нали е  известно, че годините минават, но мераците у човека си остават. Нали великият Пушкин е казал това много по възвишено и поетично – всички възрасти са покорни на любовта. Народният ни израз в такива случаи е доста грубичък, но за сметка на това доста по-точен. Старо бунище като се запали, т.е. възрастен човек като се влюби, мирише, казва народният ни умотворител. Изглежда, че и стремежът към властта има свойството да разкъсва всякаквите задръжки, докато не доведе устремилият се до резила.

Това, че Бойко Борисов започна усилено да репетира премиерските пози, може да намери някакви основания в активираните напоследък социологически сондажи. Ама декларациите на Иван Костов, че може да оправи всяка закъсала банка, защото е управлявал вече цяла държави, си е запалено бунище и нищо повече.  Не, че тези, новите, които евентуално ще оглавят държавната власт, са с нещо по-добри от ентусиазираните резервисти, но все пак са нова надежда.

Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и редица други още

стари муцуни напират в медиите. Като ги слушаш, а-а-а да си кажеш:

Тези ако бяха на власт, щяхме да цъфнем и вържем. Това е притеснително.

През тази седмица известният разказвач Деян Енев, колумнист в столичен ежедневник, написа текст озаглавен „Кожодерите”. Те, тези, които съсипаха и  съсипват държавицата ни, са клекнали  и чакат тя да умре. За да одерат кожата й и  като я продадат, да прибавят някой лев към многото, което са заграбили от нея и са осигурили  по този начин охолен живот и на правнуците си. Те сега нямат угризения, но когато дойде ред да умират…

Много  обичам да чета този писател, мехлем за душата ми са неговите препратки към Онзи, който, освен всичко друго, е и пазител на висшата справедливост. Да  и Божият съд е една  от най-чистите, може би най-чистата надежда, която не трябва да омърсяваш, каквито и съмнения да имаш. И все пак, народният умотворител и в този случай не е стърпял.

Говорело се, че имането на селския чорбаджия има кървав произход. Баща чу и чичо му били обирджии по планинските проходи. Като млад и той походил с тях из гора зелена и пил вода студена. Сега вече в напреднала възраст той дори сядал под бряста на селския мегдан да си поговори с бедните старци, негови акрани. Ти може и да имаш много пари, много имоти и много власт, но и те ще умреш, обичали да му казват те. Нали нещо  все  ни кара да преодоляваме по някакъв начин чуждото превъзходство. Ще умра, казвал той,

но ще умра веднъж, докато вие сиромасите умирате всеки ден.

От бедност и най-вече от завист!

Това е тя, голямата опасност от изпраните мръсни пари. Те карат притежателят си да се изживява  не само като свръх човек, но и като морален съдник. А като  се погледне в световен мащаб, става още по-страшно. Някогашните обирджии по планинските проходи ти се виждат ангели небесни в сравнение с тези, които за да обслужват интересите си, подпалват братоубийствени войни и взривяват пътнически самолети, като убиват стотици невинни хора. Още от дълбока древност е известно, че на бойното поле хора умират като мухи,  а в тила се трупат печалби.

През тази седмица видяхме как изглежда и 23-годишният атенататор от летището в Бургас, зомбиран от тези интереси, за да бъде използван като  оръжие. Може и да не съм прав, но  съм  убеден съм, че религиозните и етнически противипоставяния са само един отровен камуфлаж.

Още от автора: Спокойно, братя българи, емоциите са за по-първичните народи

От подивяла круша круши да береш

Изборите са ясни, да де, ама на какво да се радваме

Прости, Боже, на журналистите, които се правят на баба Ванга