Фермери от Пловдивско почти разплакаха Мария Габриел

Овощари и градинари обвиниха евродепутата, че в Брюксел се защитават само интересите на зърнопроизводители

Те поискаха среща с експертите, които подготвят преговорите през април по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Зеленчукопроизводители и овощари от Пловдив и региона почти разплакаха днес Мария Габриел, която е член на Европейската комисия по земеделие. Срещата с нея и с експерти от Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“ бе за разясняване на новия програмен период 2014-2020 г., съобщи  plovdivforum.com.

Габриел: Какво постигнахме дотук

В представянето на Общата селскостопанска политика, Габриел посочи, че европейските средства за земеделие ще бъдат намалени с 8% през следващите 7 години. Нова практика ще е и ограничаването на максималните субсидии до 150 000 евро при директните плащания. Лошата новина за местните производители на плодове, зеленчуци, тютюн , както и за присъстващите животновъди бе, че помощите отново ще са за декар обработваема площ, вместо за произведена продукция.  И те реагираха светкавично.

Буря в залата

Новата програма отново ще обслужва зърнопроизводителите. Нашите производствени разходи са много по-високи от техните. Цели браншове загиват заради тази политика. Вие работите за зърнопроизводителите, се чу в изказванията от залата.

Мария Габриел отговори, че заради късното си влизане в ЕС България е пропуснала няколко програмни периода, в които субсидиите са се изплащали на количество произведена продукция.  ”Не можем да върнем времето назад. Днешната единна политика на Европейския съюз е такава ние трябва да търсим начинии за най-ефективно използване на средствата в тези законови рамки. Вие самите трябва да бъдете по-активни и да защитавате позициите си. Аз лично получавам повече запитвания и информация от френските фермери, отколкото от българските”, каза Мария Габриел.

Това изказване предизвика буря от вълнение в залата. Фермерите буквално скочиха с обвинения, че политиците отново са далеч от основните проблеми на сектора и не правят нищо за защита на родното производство.

Проблемът: едно към едно

Вече няма зеленчукови и овощни градини, скоро няма да има и животновъди, припомниха присъстващите. Те настояха да научат кой точно разработва новата Програма за развитие на селските райони и отделните мерки в нея. Въпреки че хвърляте огромните средстват за техническо обслужване и реклама на програма, ние не знаем какво ще се случва в сектора през следващия период, казаха те. „Ще признаем, че правите нещо реално, когато субсидиите в страната се изравнят с европейските“, хем се закани, хем обеща производител на пипер и сини сливи от Хисар. Според него конкурентите му от Франция получават 300 евро субсидия на декар и той няма как да се конкурира с тях на общия пазар.

Експертите и евродепутатът като терапевти

Експертите от фонд „Земеделие“ се опитаха да успокоят атмосферата като обясниха, че се търсят начини за субсидиране на определени производства в рамките на всяка отделна страна.

Мария Габриел поясни, че до момента е договорено избрани отрасли да си преразпределят около 15 процента от договорените плащания, което за България прави по около 240 млн. евро годишно. Търсят се начини определени продукти да се субсидират допълнително по линията на агроекологичните плащания и субсидиите за качество на определени продукти, поясни евродепутатът.

Преговорите в Европейската комисия по конкретните национални програми за развитие на селските райони през периода 2014-2020 година трябва да започнат на 11 април. Подготовката за тях тече с пълна пара в земеделското ведомство и фонд “Земеделие”.

Гняв и трагични прогнози

Браншовиците обаче реагираха, че експертите, които коват новите правила не са познати на хората, а програмата се пише без реално обсъждане с отделните браншове. В този смисъл те имат опасения, че под натиска на лобито на зърнопроизводителите отново ще се разпише програма, според която най-лесно пари да получава този сектор.

Фермерите посочиха, че в периода, който изтича тази година 90 процента от европарите са  разпределени между  5% от производителите, които пък отглеждат основно зърно и ориз. Всичките останали 95% от фермерите, предимно малки и фамилни стопанства, са се борили за другите 10% от парите. Като резултат цели сектори са на отмиране, останали без пазари и лостове за модернизиране на стопанствата, които да станат конкурентни на европейските.

Заради порочното разпределение на парите не са изпълнени и другите основни цели на Програмата за развитие на селските райони – подобряване на живота в селата, разкриване на реални работни места, въвеждане екологични практики в земеделието и производство на експортно ориентирани земеделски продукти. Според присъстващите Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 е пълен провал, както и предишната програма САПАРД. Те имат опасения, че същото ще се случи и в следващите 7 години.

Ако експертите не намерят начин да защитят интересите ни чрез справедливо разпределение на европейските фондове и национални доплащания, през следващите 7 години в страната ще има няколко свръхбогати фермери от зърнения сектор, пусти села и никакво реално земеделие. Малките ферми и градини пък ще фалират окончателно.