Йосиф Делгянски: Земеделието е щастие под риск

Скок при овощарството, градинарството и животновъдството – добре. Но няма работна ръка

Йосиф Делгянски е най-едрият производител на зърнени култури в Южна България. Той е от Раковски, а фирмата му „Гранд Агро“ може да се нарече семейна, тъй като в бизнеса са и дъщеря му Мария, и синът му Венелин.  Притежава един от най-модерните механизаторски паркове в страната. Преди да започне нещо, той е наясно докъде ще стигне и това е една от най-силните му страни. АгроПловдив потърси фермера с въпроси докъде стигнахме в земеделието и какво предстои. Все пак имаме нов министър, ново разпределение на директните плащания, нова Програма за развитие на селските райони. А и сме пред Новата 2015 година. 

Г-н Делгянски,какви промени очаквате да се случат през новия програмен период и с новия министър на земеделието?

Земеделската общност в България очаква ново начало. Досега направихме скок в зърнопроизводството, оттук нататък трябва по някакъв начин да се направи скок и в зеленчукопроизводството, животновъдството и овощарството. Но за съжаление не виждам по какъв начин ще стане. Много хора си представят, че могат да се върнат годините, когато сме имали руския пазар и тези на СИВ. За да преоткрием нови пазари с онова зеленчукопроизводство или овощарство, трябва да имаме огромна преработвателна промишленост с осигурен експорт.

А ако отглеждаме зеленчуците за пресен износ?

И за тях нямаме пазар, защото не можем да произведем такава стока каквато иска Европейският съюз. Нямаме сдруженията на производители, нямаме заготвителни предприятия. Нямаме и качеството, което постигат например поляците при ябълките и картофите. Докато тези структури не се направят, според мен трудно ще развием производството на зеленчуци и плодове. Има обаче различни ниши. На първо време може да се започне с домати. Макар и свита, имаме някаква преработвателна промишленост, пазар за доматеното пюре също се намира. Тук може да се дадат пари, да се стимулират консервните предприятия и това производство да тръгне.

Съществува ниша и в сливопроизводството.

Сливата е лесна овощна култура. Тя може да се продава първо на вътрешния пазар за прясна консумация, да се преработва в мус, в сушен плод. А сушените сливи имат пазар на Запад. Ето това например е отрасъл, който може да се разширява.

Виждате ли в близко бъдеще създаването на повече сдружения?

Вече имаме няколко организации, в които производителите са се сдружили чисто професионално. Те са много малко на брой, но работят добре, усвояват пари. Ако не се направят повече такива сдружения, единичните производители няма да имат успех и постоянно ще чакат да им се дават пари, за да си покрият загубите.

Оранжерийното производство също е перспективно, нали?

Спекулира се много, че за него не се дават пари. Доколкото знам субсидията е 900 лева на декар, но за съжаление там не се инвестира, разчита се на екстензивно производство. Винаги съм казвал, че когато решиш да правиш някакво производство, трябва да видиш как го практикуват най-добрите в Европа, да заимстваш техния опит и да го приложиш. Ако не можеш – не го прави, защото конкурентната стока ще те унищожи.

Но когато се отворят мерките в новата Програма за развитие на селските райони ще има възможност за по-сериозни инвестиции?

Парите трябва да се дават само за печеливши проекти. Когато постъпи един проект, той трябва да бъде огледан от всички страни. Реализирането му трябва да създава работни места, а също и доходи на хората, които са го замислили. 80 процента от проектите на младите фермери например бяха направени така, че да се вземат едни пари. Ако не обърнем внимание оттук нататък кои са младите фермери, къде живеят, с какво да се занимавали досега, имат ли професионален опит да направят това, за което кандидатстват, през 2020 г. пак ще отчетем, че нищо не сме създали.

Как приема браншът на зърнопроизводителите новия земеделски министър?

Имаме добри очаквания. Министър Танева е човек, който е бил в земеделието и дано тя и екипът ѝ да вземат разумни решения, а не под натиск. Защото в момента всеки ще иска да получава някакви пари. При откриването на агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (миналата седмица – б.р.) ми се стори, че самата тя е уплашена от многото очаквания. Според мен нещата не са толкова сложни, просто трябва да се действа разумно и решително.

Кои инвестиции в овощарството и градинарството трябва да се стимулират според вас?

Говори се, че ще се стимулира целият сектор овощарство. Но можем ли да конкурираме Полша в производството на ябълки? Не можем. Ако ще даваме пари за създаване на ябълкови градини, то нека да ги направим така че да не са по-лоши от полските. Според мен трябва да се инвестира в защитни мрежи против градушки, да се изградят инсталации против ранните пролетни слани.

В Испания цялото полското зеленчукопроизводство е под полиетиленов покрив,

така че продукцията да бъде запазена от болести, от обилни дъждове, от градушки. Защото не бива, когато си хвърлил толкова много пари на полето, да рискуваш да ги загубиш на 100 процента. Трябва да се заимства западният опит във водещите страни.  Вече са създадени доста нови съоръжения, които можем да използваме, а част от средствата за закупуването им ще ги поемат европейските фондове. Затова в земеделското министерство трябва да създадат правилни критерии при раздаването на пари, така че тези производства да станат печеливши. Давам конкретен пример. В зърнопроизводството тази година въпреки трудните условия  никой не постави въпроса на компенсации и допълнително стимулиране, защото продукцията ни е с остатъчна себестойност, за да може да остане и малка печалба. Стандартната субсидия покрива спокойно разходите.

Вие не протестирахте, но при животновъдите кризата е сериозна и те го направиха.

Тази година фуражът за животни беше с 20-30% по-евтин. Но те наново искат пари за изхранване. Наново им отложиха кредитите за изхранване на животните…

Но пък цената на млякото драстично падна…

Падна, да, ама то е заради поевтиняването на фуражите. Когато имаш по-малко разходи за производството на нещо, няма начин то да си запази цената. Това, което трябва да се случи с животновъдството, е да се инвестира в такива технологии, че да се намали себестойността. Така както са направили в Холандия, Дания, Германия … навсякъде.

Най-ниският млеконадой в Европейския съюз е в България.

У нас се създаде порочната практика животновъдът да сложи ушната марка на добитъка и да го гледа да остане жив, за да вземе субсидията. Докато продължава този начин на подпомагане, животновъдството у нас ще бъде в това състояние.  В другите страни директните плащания за животни са достатъчни, а у нас държавата трябва да доплаща. Разумният животновъд трябва да отглежда при високи технологии такива породи, че субсидията да му остава като чиста печалба. В България има 3-4 водещи фирми в животновъдството, които знаят за какво става въпрос. Добре е другите да се равнят с тях – да инвестират в породи, във фуражни бази, в технологии за доене. Малките производители трябва да се сдружат, за да си направят цехове за преработка.

Зърнопроизводителите ще вложат ли пари в алтернативни производства?

Всеки ще решава сам за себе си. Ако има някаква ниша – ще насочи средства.

А вие, г-н Делгянски?

Аз засега няма да инвестирам в алтернативна дейност. Защо ли? В България няма достатъчно работна ръка. Ако не се реши въпросът с малцинствата и не им спрат помощите , които се дават на здрави-прави хора, никога няма да има достатъчно работници през сезона. Те получават някаква помощ от 200-300 лева и свободата да работят – когато си искат. Да напуснат – когато си искат. Сезонно производство с такива хора не става. Трябва да имаш увереност, че от 1 март до 30 ноември ще имаш хора на разположение, за да можеш да осъществиш плановете си. Дори си мисля, че няма да е лошо, ако пристигнат работници от Молдова, например, за да има пазар на труда. Аз бях решил да правя овцеферма и

исках да обуча кадри от земеделската гимназия в Брезово.

Срещнахме се с директорката на училището и с кмета. Директорката много се зарадва, но когато отиде в Инспектората в Пловдив, ѝ казали, че това не е възможно. Докато учебните програми не бъдат обвързани с нуждите на производството, така че да се подготвят кадри, трудно някой ще се заеме да осъществява големи проекти. А зърнопроизводителите са хора с възможности, които няма да се захванат с 200-300 овце. Те могат да реализират големи проекти, които да са на равнището на водещите държави, но това което ги спира е липсата на качествена работна ръка – работници, ветеринари, зооинженери, технолози и т.н.

Какво се случи с вашата овцеферма?

Когато я направих, установих, че работниците започват да ме рекетират. Аз им давах 700 лева чиста заплата, като брутната беше 1000 лева. Те срещу тези пари не даваха почти нищо. Като видяха, че не мога да намеря други хора, съвсем се отпуснаха. Трудно се намират овчари. И затова на бърза ръка и със загуба продадох животните и приключих. Овцете бяха Дъбенска порода и затова получавах допълнително субсидия. Върнах субсидията, която бях взел, и се отървах. Опитът ми струваше 200-300 хиляди лева. Ако бях продължил да се занимавам с животновъдство сега нямаше да мога да изнеса агнета заради Синия език. С телешкото месо е същото – от години не експортираме пак заради предишно заболяване. А вътрешният пазар на това месо е толкова ограничен, че не можеш да насочиш натам инвестиции.  Ако все пак  вкараш пари, месото ще бъде изкупено от някой албанец или циганин на безценица. Това е допълнителна пречка пред този сектор, на която министър Танева трябва да обърне специално внимание. Докато не отпаднат санитарните забрани, животновъдството, дори и модерно да е, няма да върви напред.

В такъв случай в какво е разумно да инвестира вашият бранш?

Например в складови помещения. Защото, виждате, тази година изкупната цена на слънчогледа тръгна от 480 лева, а в момента е 660-670. Ако можеш да съхраниш продукцията и да я продадеш по-късно, печалбата значително се увеличава. На агро семинара съобщиха, че България е №1 по износ на слънчоглед. Това се дължи на новите технологии, които вкарахме, на добрата растителна защита. При царевицата тази година имаше рекордни добиви…

А защо не насочите средства към предприятия за биодизел, биобензин?

Там е доста специфично. Цената на биогоривата е обвързана с цената на нефта, а той пада на международните борси. Според мен е по-удачно да се инвестира в зърнобази, за да може при дъждовни години като тази, производителят да прибере зърното, да го изсуши и съхрани.

Казвате, че няма работници. Мярката за малките фермери няма ли да съживи селата?

Ще се радвам, ако това се случи, но аз лично не го очаквам. От тази мярка могат да се възползват само хората от селата, тъй като гражданите няма да знаят как да произвеждат.

Миналата година дойде в Раковски младо семейство, държаха се за ръцете.

Обясниха, че имат 50-60 дка наследствени земи, искат да ги вземат и да се регистрират като млади фермери. Казах им „добре“ и ги попитах имат ли някакви познания за земеделието. Отговориха, че нямат. Разведох ги из полето, обясних им, че като стопанисват само 50 дка, трябва да направят интензивно производство, за да могат поне да се изхранват.  Обещах да им комасирам земята. После им разказах, че ако се заемат с това, като се върнат вечерта от работа няма да се държат за ръцете, а ще бързат да заспят, и тази любов, която демонстрират в момента, просто няма да я има вече. Те благодариха и повече не се появиха. Но това е истината, земеделието не е нито лесна, нито проста работа.

Какво ще се случи с пазара на земята, според вас?

Цената ще продължава да расте, макар и с по-бавни темпове. В момента у нас това е единственият бизнес, в който ако си добре организиран и знаеш какво правиш, можеш да изкараш печалба. Конкуренцията все още е ниска. Аз продължавам да купувам ниви и смятам, че това е една от най-успешните ми инвестиции. Вече около 20-25% от земята, която работя, ми е собствена. Покупката на земя си е чиста инвестиция, защото намалявайки разходите за рента, получаваш по-голяма стабилност, повече конкурентноспособност и достатъчно време да се огледаш и да прецениш например, че трябва да правиш интензивно производство. Затова смятам да извърша някои промени, за да получавам добиви като тези, които получават колегите в Северна България. В Южна България трябва да увеличим инвестициите в напояването при високодобивните и доходните култури.  В този край на страната царевицата се отглежда по-слабо, защото ако няма осигурено напояване, добивите са значително по-ниски.  „Напоителни системи“ могат да осигурят вода, но когато напояването ти излиза по 100 лева на декар, нямаш сметка да го направиш.

Говорим си за работа, а къде е щастието ви, г-н Делгянски?    

Щастието…  не знам къде е.

Радвам се много, когато замисля нещо и го осъществя по начина, по който съм си го представял.

Това ти дава допълнително стимул и сила, че имаш достатъчно опит и можеш да правиш нещата. Защото когато някой проект е свързан с много пари и има възможност да сбъркаш, е страшно. Това през цялото време те държи под напрежение, защото като си взел пари от банката, в някакъв момент те трябва да се върнат. Когато успееш, тогава си щастлив.

Другото е, когато виждаш, че хората, с които работиш, те приемат нормално. Винаги ми се е искало те да бъдат максимално задоволени. Когато говоря за увеличаване на производителността на труда, имам предвид и това, че по някакъв начин трябва да растат и техните заплати и да стигаме европейските. И не искам да рискувам с производства, които не могат да бъдат печеливши. Да виждам, че не мога да платя на хората, това, което са изработили, защото ако го направя – отивам на загуба. Искам парите, които те получават, да бъдат изкарани и заслужени от тях. И когато това се случи, аз знам, че съм създал добра организация и съм си свършил добре работата. Тогава съм щастлив.

 

Свързани публикации:  Американско списание разказва за модерната ферма на фамилията Делгянски

Ако държавата посегне на зърнопроизводителите, милиони българи ще пострадат