Празнуваме св. Атанасий Велики – стълбът на Православието

Православна църква чества днес свети Атанасий (безсмъртен – в превод) Велики. На 28 г. гой става епископ. Любопитното е, че още когато е бил дете в игрите другите деца са го нарочили за епископ.

Веднъж александрийският архиепископ Александър наблюдавал през прозореца интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за „епископ“, други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към „епископа“, за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служене. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия епископ и светец Атанасий Велики, когото още приживе нарекли „баща и стълбът на Православието“.

На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Враговете му – арианците, го злепоставили пред император Константин Велики и той несправедливо изпратил Атанасий на заточение в Галия, където светецът прекарал две години. Заради злословията на последователите на Арий, който проповядвал, че Христос не бил равночестен на Бог, а по-нисш, Атанасий прекарал общо 15 години в заточения. Той умира на 2 май 373 г. на 76 години.

Зимният св. Атанас – „Атанасовден“ е наречен „Среди зима“ след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка).

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

Според поверията днес жените не бива да шият и плетат.

Заколва се черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Начо, Таньо, Тинка, Живко и Живка.