Преди 8 г., когато фанатик уби журналиста Хрант Динк, Истанбул извика: „Ние сме арменци!“

Преди 8 години Истанбул преживя ужас и смърт, които така наподобяват скорошната драма във френското

списание „Шарли Ебдо“. На 19 януари 2007 г. посред бял ден 17-годишният Огюн Самаст застрелва на улицата, точно пред редакцията на в. „Агос“, турският журналист с арменски произход Хрант Динк. Убийството на 52-годишният главен редактор на „Агос“ е извършено за това, че Динк е пишел за геноцида над арменците през 1915 г., въпреки че темата е била табу в Турция. 

На погребението на Хрант Динк двеста хиляди души в Истанбул се вдигат на протест, като скандират: „Ние сме арменци“ и „Ние всички сме Хрант Динк“. При отбелязване на 5 години от убийството през 2012 г., десетки хиляди граждани се включват в протестния Поход на мълчанието.

За разлика от френските карикатуристи, Динк не е осмивал вярата, не се е гаврил със светини и авторитети. Той просто се е застъпвал последователно за диалог между турци и арменци. Същевременно е предупреждавал чуждите страни да не подклаждат дебата за геноцида по опортюнистични съображения.

След убийството на Хрант Динк събитията от 1915-а вече не са табу в Турция. Спори се дали избиването на 1,5 млн. арменци, според арменски сведения, може да бъде квалифицирано като геноцид или не. Турски източници говорят за 200 000 убити по време на депортирането на арменците.

Турското правосъдие претърпя много критики за присъдите, които раздаде по делото. Физическият убиец Огюн Самаст беше осъден на 22 години и десет месеца затвор. Наказанието за Ясин Хаял, който се смята за непосредствен организатор на плана за убийството на Динк, бе доживотен затвор при строг тъмничен режим. Неговият брат – Осман Хаял, също бе заподозрян по случая, но съдът го оправда заради липса на доказателства за съучастничество при извършването на престъплението. 

Турският съд реши, че убийството не е било извършено от организирана структура и от 19 подсъдими постанови ефективна присъда единствено за Хаял.

Когато съдът се произнесе за виновните, Мехмед Биранд  от в. Хюриет дейли нюз написа в коментар: „Подготовките, мястото, от където оръжието е било купено, мястото за тренировка по стрелба, кои са били възможните кандидати да дръпнат спусъка и кой е бил подбудителят – всичко това е било известно на жандармерията, на директорите на полицейски управления и дори на валията. Те дори предупредили Хрант. Но не са го защитили.“