Йогананда – индиецът, който просветли Америка

Авторът на „Автобиография на един йогин“ умира на 7 март 1952 г.

Сигурно сте виждали една книга по рафтовете на книжарниците у нас – „Автобиография на един йогин“. Тя се появи още през 90-те години, а след това бе преиздадена няколко пъти. Нейн автор е Парамаханса Йогананда, индиец, роден през 1893 г. и починал на 7 март 1952 г. в САЩ докато изнася приветствено слово в чест на индийския посланик. Когато завършва речта си с думите от своето стихотворение „Моята Индия“: „Където Ганг, горите, хималайските пещери и хората мечтаят за Бог – аз съм осветен, моето тяло докосна тази земя“, Йогананда пада, поразен от сърдечен удар. И умира, така както е пожелал пред учениците – изведнъж, от сърдечен удар.

„Автобиография на един йогин“ е преведена на 25 езика, а група автори на духовна тематика, събрана от издателството HarperCollins я поставя сред стоте най-важни духовни книги на 20 век.

Рожденото име на Йогананда е Макунда Лал Гхош. В „Автобиографията …“ той разказва за вярата си в Бог, с която е израснал от детска възраст. Родителите му също са били силно набожни и почтени хора. Техният учител е бил Лахири Махасая – индиец, посветен в крия йога. Авторът дори вярва, че когато е бил тежко болен, именно починалият вече учител се е отзовал на молбата на майка му и го е върнал към живота.

Още от дете Йогананда е бил силно привлечен от идеята да тръгне към Хималаите, за да стане ученик на светците, които живеят там. След внезапната смърт на майка си, Макунда бяга от дома с двама приятели, за да изпълни своето намерение. Уви, връщат го. В книгата в отделни глави той описва по-късните си срещите с индийци, развили духовни сили. Накрая Макунда открива истинския си учител – Шри Юктешвар. Той го посвещава в крия йога и в неговия ашрам Макунда си избира името Йогананда.  Когато е на 24 години Йогананда основава гимназия за момчета в Западен Бенгал, в която се съчетават съвременни образователни методи с йогически техники за концентрация и енергизиращите упражнения, които Йогананда изнамира и започва да преподава. По препоръка на Шри Юктешвар Йогананда заминава за САЩ през 1920 г. И така започва американския му период в живота, който е по-дълъг от този в Индия.

 

По това време, когато разстоянията между континентите все още са били дълги, времето се е движело по-бавно, а американците очевидно са имали необходимост да се запознаят с древното учение за живота, душата, прераждането, кармата и медитацията като начин да излезеш от истерията на материалното ежедневие. Йогананда изнасял лекциите си в препълнени зали. Той създава Дружеството за себереализация, а ашрамът, построен за него от учениците му, се е пълнел с последователи. Сред тях са били известният овощар и ботаник Лутър Бърбанк, основателят на компанията Кодак Джордж Ийстмън и милионерът Джеймс Лин, по-късно наречен Раджарси Джанакананда, който му помага да изплати ипотеката на ашрама на връх Вашингтон. През 1927 г. дори американският президент Калвин Кулидж се среща с индийския гуру в Белия дом.

Йогананда казва: „Себереализацията е знанието в ума, тялото и душата, че вие притежавате Божието царство; че не трябва да се молите то да дойде при вас; че Божието вездесъщие е ваше вездесъщие и че всичко, което трябва да направите е да подобрите своето познание“.

За крия йога, индиецът обяснява лаконично в „Автобиография…“, че е техника за направляване на жизнената енергия нагоре и надолу около шестте гръчначни центъра. „Половин минута въртене на енергията около чувствителния гръбначен стълб води до фин прогрес в неговата еволюция; тази половин минута крия е равна на една година естествено духовно развитие“, твърди Йогананда.