Кой е виновен за падналите върху електропроводите дървета?

ЕСО и МЗХ влязоха в спор чия е вината за скъсаните кабели
В момента ЕСО и ЕРП-та трупат големи разходи за възстановяване на енергийната мрежа, но дали застрахователите им ще ги покрият, не се знае

аварии снягКой е виновен за падналите върху планинските електропроводи дървета, които прекъснаха захранването с ток на стотици селища в последните дни? Спор за това се разгоря днес между директора на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

„Причините за липсата на ток са най-вече в обилния снеговалеж, който събори доста дървета, независимо от това, че има направени просеки. Използвам случая да кажа, че ще поискаме промяна в нормативната база“, заяви Иван Йотов, изпълнителен директор на ЕСО. „Ще предложим да бъдат разширени просеките. Когато трасето на електропровода преминава през пресечена местност и голям наклон, дърветата падат директно върху електропреносната мрежа и върху стълбовете.  Ако просеките бяха по-широки, 80-90% от авариите, които се случиха, нямаше да ги има“, допълва той пред „Пик“.

Бившият член на ДКЕВР Еленко Божков обяснява, че просеките в горите са тесни, защото се изпълняват изисквания на Министерство на земеделието и храните. А част дърветата са паднали, защото са болни. Тоест, не се извършва санитарна сеч, организирането на която е задължение на МЗХ.

МЗХ веднага реагира, като съобщава, че в Закона за горите са разписани и посочени случаите, в които върху поземлени имоти в горски територии, се учредява право на сервитут. Един от тях е при изграждане и/или обслужване на въздушни и подземни електропроводи.

Големината или размерът на сервитута не се определя от Министерство на земеделието и храните, се казва в разпространеното прессъобщение. Те са разписан в Наредба № 16 от 9 юни 2004 година за сервитутите на енергийните обекти. В Наредбата е посочено още, че титулярят (ползвателят  на учредения сервитут) е задължен да почиства сервитутните зони в горските територии, като изсича дървета и клони, които попадат в тях и представляват просека. Изсичането и подкастряне на единични дървета и клони в сервитутните зони върху поземлени имоти извън горски територии също е задължение на притежателя на сервитутно право. Той придобива и правото да организира и  извърши кастрене и рязане на дървета в сервитутните ивици на електропроводите за отстраняване на аварии. Негово задължение е да уведоми управляващите органи на горските стопанства и националните паркове.

От МЗХ посочват още, че санитарната сеч се извършва по план.

Кой притежава в такъв случай сервитутни права? И кой не е извършил необходимата сеч и кастрене, за да не късат дърветата електропроводите.

Енергиен експерт поясни пред АгроПловдив, че високоволтовата мрежа е собственост на ЕСО, а тази с ниско и средно напрежение – на електроразпределителните дружества. Там където има мрежа с високо напрежение има също така и мрежа със средно и ниско напрежение. Следователно ЕСО, от една страна, и ЕВН, Енерго про или ЧЕЗ, от друга, си поделят сервитутните права.

Темата не е никак маловажна, защото проблемът има изключително важна социална, но също и тежка финансова страна.

Прекъснатите електропроводи оставиха в продължение на един-два до шест-седем дни жителите на доста селища без ток. А освен битово неудобство, това е и стрес.

От друга страна обаче, в момента ЕСО и електроразпределителните дружества трупат огромни разходи по възстановяването на електропреносната мрежа. И то при силно неблагоприятни климатични условия. За чия сметка обаче са разходите?

ЕСО е държавно монополно дружество, а ЕРП-та са частни, чуждестранни.

Те при всички случаи имат солидни застраховки, на които ще разчитат за покриване на голяма част от направените разходи. В същото време спорът от днес – кой е допуснал падащите дървета да скъсат кабелите в планината, може да се пренесе в съдебна зала, тъй като застрахователите вероятно няма да са съгласни да плащат заради грешки на застрахованите. И тук стигаме до извода, че това, което законите и наредбите не могат да свършат – да накарат ЕСО и ЕРП да осигурят охранителна зона на електропроводите в планината, може да го направят загубите, които ще натрупат тези дружества. И които, както се казва, ще са им като обица на ухото.

 

Leave a Comment