28 май: След 21-годишна реставрация Тайната вечеря отново на показ

На 28 май 1999 г. — В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовъра на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ.

Тайната вечеря е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

Изображението е с размери 460 на 880 и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина. Отсрещната страна на трапезарията е заета от фреска “ Разпятие “ от Донато Монторфано, към която Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца. Да Винчи започва работата си по Тайната вечеря през 1495 и я завършва през 1498 — но не работи постоянно само по тази картина през този период.

Леонардо рисува „Тайната вечеря“ по-скоро на суха стена от колкото на мокра мазилка, така че тя не е истинска фреска. Стенописът не може да бъде променян докато художникът работи върху него, заради което Леонардо решава да зазида каменната стена със слой от борова смола, гипс за скулптури и цимент за спойка, и тогава да рисува върху стената с темпера. Заради този метод изображението не устоява на времето много дълго – няколко години след завършването му то вече показва признаци на разрушаване. Експериментът на художника, който смесва техниките на темперната и маслената живопис е друга причина за бързото и увреждане.

През 1517 г. изображението почва да се рони. До 1556 г. – по-малко от шестдесет години след като е завършено, то вече е силно увредено а фигурите стават трудно различими. През 1652 г. e направена врата през тогава неразличимата картина, а по-късно зазидана. Тя все още може да бъде видяна като аркова структура в долната средна част на изображението. Вярва се, че в ранни версии на картината краката на Исус се намирали там в позиция символизираща предстоящото му разпъване.

Първото реставриране на картината е направено през 1726 г. от Микеланджело Белоти, който запълнил липсващите части с маслена боя и след това лакирал цялото изображение. Тази реставрация издържала малко, затова друга била направена през 1770 г. от Джузепе Маза. Маза премахнал работата на Белоти и след това преработил картина. Цялото изображение с изключения на три лица било вече възстановено, когато Маза бил задържан за публично нарушение на закона. През 1796 г. френската кавалерия използва трапезарията като затвор. Не е известно дали някой от затворниците са нанесли щети върху картината.

През 1821 г. Стефано Барези – експерт в преместването на цели стенописи от стените им без вреди по тях бил извикан, за да премести „Тайната вечеря“ на по-безопасно място. Той нанася сериозни щети на централните части на изображението преди да разбере, че работата на Леонардо всъщност не е стенопис. Барези тогава се опитал да презакачи повредените части с лепило. От 1901 г. до 1908 г. Луиджи Савенаджи прави сериозно изследване на структурата на картината и след това я почиства. През 1924 г. Оресте Силвестри прави по-нататъчни почиствания и подобрява някои части чрез хоросан. По време на Втората световна война, на 15 август 1943 г. трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат. През периода 1951 г. до 1954 г. друга реставрация бива направена от Мауро Пеличиоли.

От 1978 до 1999 Пинин Брамбила Барцилон ръководи голям реставрационен проект, чиято цел е трайно да се стабилизира картината и да се премахнат разрушенията, причинени от прах, замърсяване и неуспешните опити за реставрация от 18 и 19 век. Тъй като се оказва, че картината не може да бъде преместена на друго място, където да се съхранява по-добре, трапезарията е преобразувана в затворено и климатизирано пространство. След това е предприето детайлно проучване, за да се определи оригиналната форма на картината, като се използва инфрачервена рефлектоскопия и оригиналните скици, съхранени в Кралската библиотека в замъка Уиндзор. Някои части се оказват дотолкова повредени, че е невъзможно да бъдат реставрирани [2]. Те са пренарисувани със значително по-светли тонове, за да се покаже, че не представляват части от оригиналната творба.

Тази реставрация отнема 21 години и на 28 май 1999 картината отново е достъпна за посетители. Посетителите трябва да запазят ред предварително и могат да останат пред стенописа само за 15 минути.