След 9 анатемосани века папата и патриархът си прощават

Големият разкол в християнството приключи официално преди 50 години

Униатската църква в Пловдив

На 7 декември 1965 година главите на Римокатолическата и Православната църкви снемат взаимно отправените анатеми от предшествениците си, изречени 911 години по-рано. Намерението за опрощение се появява през 1964 г., когато в Йерусалим се срещат вселенският патриарх Атинагор I и римския папа Павел VI. Подобна среща не е имало повече от 500 години. В резултат на Йерусалимските разговори между двете глави на следващата година на този ден анатемите падат и е подписана Съвместна Декларация.

Произнесените 9 века по-рано анатеми са кулминацията на институционалното разделяне на християнската църква на Източна и Западна, познато като Великата схизма. С произнасянето на „Анатема“, християнските духовни водачи обявяват, че противникът и тези, които го следват, не просто са отлъчени от храма, но и че са загубили Божията благодат, като са се покорили на владетеля на мрака – Дявола.

Основната причина за големия разкол е нежеланието на константинополския патриарх да приеме върховенството в Църквата на римския папа. За разделянето спомогнало и преувеличеното наблягане на вече съществуващите разлики в догмите, обредите и организацията. Освен това в източната част на империята се използвал предимно гръцкият език, докато в западната — латинският.

Спорни моменти между двете църкви са още разбирането на чистилище при източноправославните, докато при западните християни такова пространство между рая и ада няма. Разликата в изискването за безбрачие, в приготвянето на причастието, в носенето на бради и прочие тънкости, на практика отделят Източната и Западната църкви.

Разделянето по същество настъпва 1054 г.Католически обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол, принудително затворени. В Рим папа Лъв IX, вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол помирителна мисия. След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, водачът на мисията кардинал Хумберт издава от името на папата була за отлъчване на Михаил Керуларий от църквата.

Век и половина по-късно папски кръстоносци нападат Константинопол, поканени от неуспелия кандидат за византийски император  Алексий IV Ангел. След като той не успява да си плати, войската превзема града, като подлага населението на клане, а богатствата на грабеж.