У нас не са обявени публично параметрите на понятието „опасност“ за посевите, нито са направени консултации с по-широк кръг от заинтересовани страни, посочиха недоволните. От заповедите, издадени от БАБХ, не става ясно дали ще бъде извършен анализ на „ограничената и контролирана употреба“ на разрешените препарати за растителна защита, за да се установят резултатите и ефектите от такива решения върху популациите на пчели и други опрашители.
Със становище, над 20 граждански и браншови организации изразиха безпокойството си относно вземането на решения по подобен непрозрачен начин, които имат отрицателни последици за пчелите и за бъдещето на селското стопанство.
Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти, коментира: „Никога не ми се е налагало да прибягвам до употребата на неоникотиноиди, за да спасявам посевите си от слънчоглед и царевица. А аз засявам такива. Настояваме да се създаде работна група, която да се заеме с изследване на научните доклади, които обсъждат риска от употребата на неоникотиноидни пестициди за пчелите и другите опрашители. Такава работна група е необходима, за да може обществото и други заинтересовани страни да са наясно с какво се сблъскваме, когато разрешаваме използването на тези химикали в земеделието.“
Исканията на организациите бе незабавно да бъдат отменени заповедите, издадени от БАБХ, и да се въведе окончателна и пълна забрана на неоникотиноидите, която да обхваща всички видове употреби на тези пестициди.
„Решенията за дерогации напълно обезсмислят забраната за употребата на неоникотиноидни пестициди. Те не се грижат за опазването на важни опрашители като пчелите, които имат изключително икономическо, социално и екологично значение“, коментира Меглена Антонова, координатор на кампанията за екологично земеделие на „Грийнпийс”- България.
От министерството и БАБХ отхвърлиха искането за отмяна на заповедите за временно разрешаване на неоникотиноидните пестициди, но поеха ангажимент да бъде добавено допълнително изискване за отстояние на полета, засявани с третирани с неоникотиноиди семена, в размер на 3 км от стационарни пчелини, които биха могли да бъдат засегнати от употребата на неоникотиноиди.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева изказа принципната политическа готовност на българското правителство да подкрепи продължаването на забраната на неоникотиноидите в Европейския съюз.
