14 март: Ражда се вярващият в Бог Анщайн, умира атеистът Маркс

На 14 март 1879 г. се ражда физикът Алберт Айнщайн, когото светът почита като един най-гениалните личности в човешката история. На същия ден, но 4 години по-късно, умира атеистът философ Карл Маркс, теоретикът на комунизма и без съмнение също гений в науката за общественото устройство.

Между двамата няма допирни точки, но относно въпроса на въпросите „Има ли Бог„, те заемат противоположни позиции.

Какво мисли Анщайн:

Айнщайн„Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.“

„Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.
Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.“
„Бог не си играе на зарове във Вселената. Той е изтънчен, но не и злонамерен.“
За Карл Маркс човекът е създал Бог в моменти на слабост, а също и като оръжие за подчинение. Той я нарича „опиумът на народа“: 
Карл Маркс„В основата на религиозна критика е: Човек прави религията, религията не създава човек. А именно: религия е човешкото съзнание и вътрешни условия, които все още не се озова или вече се е загубил „отново [1].“Когато земята била сътворена, на нейния творец не му останало нищо друго, освен да бяга на небето.“

„Религията е само илюзорно слънце, движещо се около човека дотогава, докато той не започне сам да се движи около себе си.“

„Слабостта винаги се е спасявала с вярата в чудеса.“

В основата на религиозна критика е: Човек прави религията, религията не създава човек. А именно: религия е самосъзнание и самоусещане на човек, който все още не се е опознал или отново се е загубил.“

 

Leave a Comment