Фермерите на АгроПловдив! Историята продължава (Част II)

Изпратихме 2016 година в историята, но преди да затворим тази страница от АгроПловдив пожелахме да припомним най-интересното, което научихме от нашите герои в рубриката „Моят живот – моята ферма“. Ще продължим да разказваме за историите на най-впечатляващите фермери и през 2017 г.

 

Част I – ТУК

Част II

Ужасът в Димитровградско: 100 крави, бременни и теленца убити за минута

Броени дни след като Българската агенция за безопасност на храните обяви официално, че в страната е установена болестта Заразен нодуларен дерматит посетихме двете ферми, в които са регистрирани първите случаи на болни говеда. Те бяха в селата Воден и Черногорово, община Димитровград. Заразата върлуваше в Турция и Гърция и изведнъж се появи не в граничните територии, а в средата на българското тракийско поле. Защо точно там? Това искахме да разберем от директен разговор с пострадалите, но въпросът не намери отговор. Стопаните на двете ферми бяха съкрушени. 

18 април 2016 г.

„Още на 3 април сутринта, когато леля Иглика изкарвала животните да ги предаде на пастира, една крава и една юница преплели крака, не можели да вървят. Днес жената е наясно, че са имали висока температура, която ги е съборила… 

Иван Ангелов от Черногорово е имал 77 говеда. От 2008 г. е регистриран като земеделски производител. Получил е субсидия като млад фермер и е увеличил стадото. „Кравите ми бяха много млечни и макар цените на млякото да са ниски, успявах да издържам и животните, и семейството. Бяха Холщайн. Правил съм подбор, изкуствено ги заплождах, а юниците, които се телеха започваха с 25-30 литра мляко“, хвали своето изчезнало стадо Иван, който е ветеринарен техник. „Те не ни убиха животните, все едно ни убиха децата.“

Семейство оранжерийни производители: Ако си честен и лоялен, си на колене

Атанаска и Дамян Бялкови нямаха повод за радост, когато ги посетихме в село Бяла река, община Първомай. От година и половина браншът на оранжерийните производители не можеше да си намери място от фокуса, с който Министерството на земеделието и храните изведнъж дръпна 5.4 милиона евро от обвързаните плащания за оранжерийното производство и те се стопиха до 2.5 милиона евро. Наближаваше Великден, а семейството продаваше доматите от отопляеми оранжерии на доста ниска цена заради масирания внос от Турция. Няколко месеца по-късно от министерството признаха, че оранжерийното производство е сред най-ощетените при обвързаната помощ и се коригираха. 

8 май 2016 г.

„Старите  учебници по аграрна икономика учеха, че най-рентабилното производство е оранжерийното. Първоначалната инвестиция е огромна и не е за всеки, оперативните разходи също са твърде големи, особено за държавите, в които има отрицателни зимни температури. Но пък с приходите, инвеститорът може за приемлив период да изплати инвестицията, да покрие разходите по производството, а също така да приключи реколтата с много добър финансов резултат.

Предполага се, че подобна информация е накарала Атанаска Минева и Дамян Бялков да решат да се завърнат от Ирландия в България преди 9-10 години.“

Фермери юнаци не искат субсидии, а работници

Едно пазарджишко село – Юнаците, не спря да протестира срещу еднодневните трудови договори в земеделието през миналата година. Местните стопани направиха няколко акции в Пазарджик и в София, а после бяха подкрепени в национален протест от земеделци в цялата страна. Те искаха да бъде променен трудово-правния кодекс, който ги остави без работници. Няма фермер в страната, който да отрече, че набирането на работната ръка в земеделието е генерален проблем. Впрочем, протестите на Юнаците и на другите фермери не предизвикаха нужните промени. За съжаление.

26 май 2016 г.

„През декември 2015 г. кметът на село Юнаците, област Пазарджик, Стоян Кузев задвижи вълната на протеста срещу еднодневните трудови договори в земеделието. Самият той – зеленчукопроизводител, не тръгна сам, а с подкрепата на около 50-60 земеделски производители на селото. Направи го свободно и независимо като кмет на американско село, някъде в Тексас. Днес, към края на май, след като изтече половин година, след около десет срещи в земеделското и социалното министерства, както и в парламента, в правителството и Инспекцията по труда, след четири организирани протеста – три в Пазарджик и последният – на 23 май 2016 в София, промяна в Кодекса на труда все още няма. Еднодневните трудови договори, такива, каквито бяха приети миналата година, са в сила. Има ли нещо по-мудно от държавата?„

Да отглеждаш тритикале за производство на ток? Веско Вършилов го прави

Веселин Вършилов не членува в браншови организации, няма външна подкрепа. Сам се сеща какво да прави, за да му тръгне бизнеса. Отначало е вършил механизаторски услуги на дребните земеделци около село Брестник, Пловдивско. После се е сетил да наеме земя и да стане зърнопроизводител. Но когато цената на зърното започна да пада и то не от тази година, Веско помислил, помислил и решил да отглежда житни и слънчоглед за зелена маса, използвана в производството на биогаз. А в област Пловдив тези инсталации не са малко. 

7 юни 2016 г.

„Коситбата на житни, които се използват за производството на ток, приключи в Пловдивско преди броени дни. Зърнопроизводителят Веселин Вършилов от село Брестник до Пловдив е сред малцината, които зареждат две от централите за биогаз в областта със силаж от зелената маса на тритикале. Прави това вече две години.

Веско разказва, че сам се е сетил да започне да отглежда тритикале и царевица, за да осигури суровина за новоиздигнатите ВЕИ централи. Инвеститорите в инсталации за биогаз приветствали инициативата му, защото производителите, готови да ги зареждат, и досега се броят на пръсти.“

Микеле Санторели, италианецът, който казва: „Ние, българите“

Срещата с Микеле Санторели се отлагаше няколко пъти. Той искаше да приключи прибирането на черешовата реколта, за да има време да седне на приказка. Накрая се срещнахме със съдружника в най-голямата фирма за преработка на плодове в Европа „Куминяно фрут“ и нямаше въпрос, който той да отклони като нежелан.  

19 юни 2016 г.

„Микеле Санторели живо се вълнува от политиките на България, свързани с образованието, социалните дейности и труда. Но повече се тревожи от изкривяването на ценностите в страната. „О, когато за пръв път дойдохме в България, хората бяха други. Бяха по-човечни, по-услужливи, по-работливи. Сега само в селата възрастните българи са същите като тогава. Като цяло България се промени към по-лошо пред очите ми. Шофьорите се псуват по пътищата, народът не иска да работи, хората са отчуждени помежду си. Слушах един разговор между двама братя. Единият е пръскал плодовете, а другият му звъни да го пита с какво. Отговорът беше: „Плати си и ти на консултант, както направих аз, за да разбереш“. Как може така“, възмутен е от дъното на душата си Микеле. И продължава с примерите: „Веднъж чух моя служителка да се тросва на един ром, когото бях изпратил при нея, за да го обучи. Тя му каза: „Откъде накъде? Ще те обуча, а ти ще ми заемеш мястото! Няма да стане!“. Ама, чакай сега. Ти, ако си наистина образована, ще имаш самочувствие и ще помагаш на другите да напредват. Какъв човек си, ако не помагаш“, чуди се италианецът. Лично той, когато разбере, че може да се кандидатства за някаква помощ пред фонд „Земеделие“, редовно изпраща имейли на познатите си. „Защо го правиш, Микеле“, попитал го някакъв познат. „Нали ако кандидатстват повече хора, ти ще получиш по-малко пари“, се аргументирал, съвсем логично, онзи. А на Санторели му светнала червена лампичка, че този човек не е много читав.“

Малко село гони инвеститор, който иска да строи европейска козеферма за 1.5 млн. €

Венко Романов и съдружникът му пропуснаха на второто и последно отваряне на мярка 4.1 да си опитат късмета за европейско финансиране. През цялата година те бяха заети със съдебните дела, които кметът на село Дрангово, община Брезово водеше срещу техния проект за създаване на козеферма в покрайнините на селото. Романов въобще не знаеше откъде му е дошъл този лют отпор срещу животновъдния обект при положение, че иска да го построи в зона с няколко паткарника и кравеферми. 

25 юни 2016 г.

„Венко Романов от град Раковски се е видял в чудо с анти-настроенията на хората от село Дрангово, което е в съседната община Брезово. Вече повече от година той не може да започне да строи европейски тип козеферма, защото местните са против. Инвеститорът има всички необходими разрешения – от РИОСВ Пловдив, Басейнова дирекция, „ВиК“,  РЗИ и ЕВН, но отпорът на Дрангово е опълченски и не пуска проектът да премине. Кметът обжалва разрешението на пловдивската екоинспекция в Административния съд, първото заседание все още не е насрочено.

А според проекта, козефермата ще струва 1.5 млн. евро и ще осигури 10 работни места.“

Бачковският манастир: Вяра и едро земеделие без лев субсидия

Замисляли ли са се миряните и туристите, които посещават Бачковския манастир, с какво се хранят монасите, кой плаща за ремонтите на сградите и за реставрацията на иконите, как се поддържат стаите за гости и т.н. Оказва се, че зад манастира кипи усилен земеделски и пастирски труд, който игуменът дядо Симон умее да ръководи.

2 юли 2016 г.

„Ако си представяте игумена на Бачковския манастир като човек на преклонна възраст, който извън ежедневните молитви и служби чете свещени книги в усамотение, то не сте познали. Дядо Симон е енергичен и сравнително млад за поста човек – на 46 г. Той е и при реставраторите в църквата, и при работниците на полето, и в избата на манастира. И беседва с агронома, и си кореспондира със Светия Синод, и отговаря по дижесема си, който звъни с музиката на църковно песнопение. А в дните за пости не обядва. Архимандрит Симон освен това е стопанин на място, на чиито плещи лежи прехраната и издръжката на 13 монаси и 60 служители. Точно сега е наел и 12 човека от Забърдо да помагат в земеделската работа.“

Бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов зави към етеричните масла

Добрите фермери никога не стоят на едно място. Те знаят, че стопанството трябва да продължи да се променя, защото самият живот се променя. Така зърнопроизводителят и бивш председател на браншовата организация Ангел Вукодинов от Съединение разви преди години малко животновъдно стопанство. А в средата на 2016 г. изведнъж прочетохме в официалните документи на екоминистерството, че има инвестиционни намерения да построи рафинерия за етерични масла. Веднага го потърсихме.  

15 юли 2016 г.

„Бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и сегашен член на Контролния съвет Ангел Вукодинов е пред разгръщането на сериозна инвестиция от над 2 млн. лв. за изграждане на цех за медицински и ароматни култури. Дестилерията ще извлича чрез пара маслото в семената от кориандър и от съцветията на лавандула в индустриалната зона на град Съединение. В инвестиционното намерение на „Вуки“ООД е записано, че в обекта ще се произвеждат годишно 6.7 тона масло от кориандър и 900 кг – от лавандула. За целта необходимата суровина от кориандър е 400 тона, а от лавандулов цвят 45 тона.“

Най-добрият градинар не е регистриран в МЗХ, не е взел 1€ помощ

Доц. Петър Чавдаров оборва мита, че българските земеделци са неконкурентни, тъй като получавали по-малка европейска субсидия. Ала-бала. Може да се каже, че неговото стопанство е по-конкурентно от европейските, тъй като не получава и един лев от Европейския съюз. Той знае как да отглежда зеленчуци и реколтите му са с такова качество, че факторът цена отстъпва на задно място.   

14 август 2016 г.

„Дали Петър Чавдаров е най-добрият градинар у нас, е спорен въпрос, който ще се доказва в годините, но е непоклатим фактът, че той никога не е бил и няма намерение да се регистрира като земеделски производител. И никога не е взел едно евро помощ от ЕС – нито директна, нито по Програмата за развитие на селските райони. Не показва да е изкушен от новите и високи обвързани плащания за зеленчуци – над 200 лева за декар, макар че със сигурност може да докаже със счетоводни документи, че произвежда необходимия минимум добив, просто защото с част от стоката си зарежда хипермаркети.

Чавдаров е с академична степен доцент и е шеф на отдела по растителна защита в Института по растителни генетични ресурси „К. Малаков“ в Садово. Но по време на отпуските си и почивните дни, а също рано сутрин и след работно време, се превръща в градинар в семейното стопанство. Случил е на удобството да живее и работи в Садово. А градинарството е професията, която обича още от дете.“

Роми – фермери в Чалъкови много работят, малко печелят, но не се редят пред НОИ

В село Чалъкови, община Раковски няма кражби на земеделска продукция и техника, почти не може да се види и пустееща земя. Селото е с преобладаващо ромско население, което се занимава с отглеждане на зеленчуци. Палатковите оранжерии са десетки, полетата със зеле и пипери са с опънати като струна редове, а хората са се впрегнали на работа, за да могат да издържат семействата си. 

18 август 2016 г.

„Марин Димитров и Емил Янев са роми, които сами са си началници. Направили са зеленчукови стопанства в родното им село Чалъкови, община Раковски и когато полето изисква повече работна ръка, са и работодатели. Години наред са превивали гръб в гръцките градини с маслини и аспержи, и са печелили повече отколкото печелят днес като фермери. „Хубавото е, че съм си чорбаджия и сам си решавам дали да работя или не“, сравнява Марин. Но веднага след това уточнява, че решението винаги е едно – да работи. Фондация „Земята – източник на доходи“ подкрепя именно ромски фамилии, които имат разума, смелостта и трудолюбието да си хванат юздите и да се отправят натам, накъдето поискат. Семействата на Марин и Емил са сред 130-те до момента, подпомогнати от фондацията.

И двамата не получават европейски субсидии, защото все още не са регистрирани като земеделски производители.“

Иван Романов отглежда и бере реколта от 600 дка сливи с машина и 8 човека (видео)

Чудо-машина, която сваля 99.9% от плодовете на едно сливово дърво точно за 3 секунди без да ги нарани, а после ги изпраща в палет за още 35 секунди – това видяхме в стопанството на „Агромид – 2004“ в Раковски, управлявано от Иван Романов. От тази година благодарение на техниката от Полша Романов си реши веднъж завинаги проблема с работната ръка. Сливите, прибрани с нея, стават и за вътрешен пазар, и за износ, и за консервиране. Текстът и видеото, което публикувахме, предизвика небивал интерес сред овощарите от цялата страна.

4 септември 2016 г.

„След месец и малко ще приключи беритбата в една от най-големите сливови градини в страната – на „Агромид – 2004″ООД. Тази толкова важна и трудоемка операция, която за доста овощари би била изтощително адска, тече в ритъм, без мъка и препятствия в насаждението от 600 декара между общините Раковски и Брезово. И само с шест от общо 8-те работника, които са целогодишно заети във фирмата. Толкова са на брой, ако не включим в това число управителя на фирмата Иван Романов. Той е и при кантара, и върху мотокара, и в градината. Той решава кое-как да се прави и показва, ако се наложи. Преди това е намерил пазара, след това ще дообмисля как да окомплектова техниката в градината, защото вече има няколко идеи.

Единствената в страната машина от Полша за беритба на дребноплодна реколта, в това число и сливи, демонстрира от 16 август качествата си в масива на „Агромид – 2004“.

Господ може да си почине на 7-ия ден, но във фермата за пъдпъдъци във Виница 7-ия липсва

Семейство Запрянови отглежда пъдпъдъци за яйца в пристройка на двора си в село Виница, община Първомай. Птиците са 300-400 и с този брой е ясно, че не може да се забогатее. Но ако знаете с какво усърдие жената се грижи за пъдпъдъците и за пазара на яйцата, и ако видите трудолюбивия мъж, който без работници оре и сее с житни и слънчоглед 350 дка, ще разберете, че това семейство би устояло на всяка буря.  

10 октомври 2016 г.

„Закупуването на 370 пъдпъдъка, на клетки и друго оборудване, подготвянето на помещението за отглеждането им, а също и на документацията за вписването на стопанството, им излязло към 7 хил. лева. Когато птиците стигнали възраст за снасяне на яйца, големият проблем – пазарът, се изправил като стена. Уж търговците трябвало да се избият за тях, както обещавали продавачите на стартовите пъдпъдъци, а ето че малките магазини в общината ги отказали.

Активната и находчива Паунка се сетила да поиска от кмета на Първомай щанд по време на винения фестивал в града за Трифон Зарезан през 2013 г. Били поръчани дипляни за полезността на пъдпъдъчите яйца, а също опаковки, рекламни надписи и т.н. Разбира се, имало стока за дегустации и първомайци наистина се впечатлили. След това вече семейството влязло в дълги преговори със супермаркети в Пловдив и така, лека-полека, пазарът се отворил.“

Лидерите в животновъдството на Бургас се обединиха в група „Карнобатско мляко“

Групата „Карнобатско мляко“ се формирала за един следобед тази година. На Господин (Динко) Иванов му хрумнала идеята, че заедно могат само да спечелят – да стабилизират стопанствата си, а също така, и защо не, да си направят мандра. За кратко помислил кои са животновъдите в Карнобатско, на които има

доверие и които са професионалисти, и веднага се сетил. Обиколил ги един по един (а той е човек, който умее да говори) и с няколко приказки на крак се разбрал с всички. Те са приятели, а освен това са и най-добрите животновъди на област Бургас – Вангел Лолов, Танчо Енев, Господин Иванов и Мехмед (Мирко) Исмаил.

22 декември

„Най-добрите животновъди на Бургаска област се обединиха наскоро в група производители, която нарекоха „Карнобатско мляко“. Превъзходната степен „най“ не е суперлатив, хвърлен във въздуха. Господин Иванов печели приза „Най-добър млад говедовъд“ на Областния съвет по животновъдство в Бургас през 2012 година. Вангел Лолов решително изпреварва конкуренцията за наградата през 2015 г. като постига невероятния рекорд от 14 500 кг мляко от крава за доен период. Тази година през декември третият от групата – Танчо Енев, отнесе статуетката на бик в дома си като „Най-добър говедовъд“ на областта за 2016 г. Може да се очаква, че някъде напред във времето високата похвала „Животновъд на годината“ ще стане притежание и на четвъртия фермер от групата Мехмед Исмаил от село Деветак. Групата „Карнобатско мляко“ е призната от земеделското министерство през октомври т.г. и към момента е с най-висок оборот в сравнение с останалите животновъдни групи.“