Годишният добив на риба и аквакултури е 24,2 хил. тона, вносът е 43,4 хил. т

В Черно море ловим най-много цаца, в Дунав бяла мряна. В рибовъдните стопанства отглеждат предимно пъстърва, шаран и толстолоб

Анализът на земеделското министерство за общото производството и стопанския риболов на риба и аквакултури у нас показва, че през 2017 г. са добити общо 24,2 хил. тона. По-голямата част от водните животни са произведени в 707 регистрирани рибовъдни стопанства – общо 15,7 хил. тона или 65%. Останалите количества – към 8,5 хил. тона, са в резултат на стопанския улов в Черно море и река Дунав. Производството и уловът на риба у нас са се увеличили за година с 0,8%.

Отново през 2017 г. в страната са внесени близо 43,4 хил. тона риба, която се използа както за продажби на пазара, така и за преработка. Анализът отчита, че вносът е нараснал с 15% спрямо предишната година.

След промени в Закона за рибарството и аквакултурите, от август 2012 г. стопански риболов на територията на страната се извършва само във водите на река Дунав и Черно море. Във вътрешните водоеми може да се извършва любителски риболов, както и производство на аквакултури в регистрирани за целта стопанства. Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014- 2020 г. осигурява финансов ресурс в размер на 222 млн. лева, от които 172,2 млн. лева от Европейския фонд за морско дело и рибарство и 49,8 млн. лева от националния бюджет.

Над 99% от стопанския риболов се осигурява от улова в Черно море.

По данни на ИАРА, през 2017 г. общият стопански улов на риба и други водни организми е в размер на 8 520,6 тона – с 0,8% по-малко спрямо предходната година, поради лек спад на улова в Черно море (с 0,9%). В същото време се отчита 2,5%-но нарастване на улова в река Дунав.

През първите девет месеца на 2018 г. общият улов на риба и други водни организми от стопански риболов в страната нараства с 4,9% на годишна база, вследствие на по-големите количества от Черно море (увеличение от 5,1% на годишна база). Уловът в река Дунав, който традиционно е малък по обем, се свива с 28,6% спрямо същия период на 2017 г., в резултат от намаляване на видовото разнообразие и голямата уязвимост на рибните запаси в реката, силно зависими от промените в околната среда, нивото на експлоатация и климатичните условия.

Улов в Черно море

През 2017 г. стопанският улов на риба и други водни организми в Черно море възлиза на 8 467,1 тона, с незначителните 0,9% по-малко спрямо предходната година. Най-много се лови цаца (трицона, копърка) – 3 184,6 тона. Това количество е нараснало спрямо 2016 г. с 39,1%. Отчетен е спад при улова на барбуня, лефер, хамсия, паламуд, попчета и черноморска бодлива акула – с между 38% и 93%. През 2017 г. уловът на проходна риба – карагьоз (дунавска скумрия) в Черно море спада до 10,3 тона, с 5,3 тона по-малко в сравнение с предходната година. С близо 10% повече са уловените количества водни организми (рапани, миди и скариди) спрямо 2016 г.

Уловът на рапани се увеличава с 5,8% (формирайки 81% от общия улов на водни организми в Черно море през 2017 г.), а този на бяла пясъчна мида – с близо 40%. Рапаните са обект на традиционен износ за азиатския пазар, а през последните години нараства интересът за добив на бяла пясъчна мида, подкрепян от силното търсене за износ. От друга страна, уловът на черна морска мида се свива със 73,3% в сравнение с предходната 2016 г.

Улов в Дунав

Стопанският улов на риба и други водни организми в река Дунав през 2017 г. е в размер на 53,5 тона, с 2,5% повече на годишна база. Най-голям е уловът през годината на бяла мряна, шаран, пъстър толстолоб, платика, сребриста каракуда, европейски сом и бял толстолоб. Основен принос за увеличение на общото количество има отчетеният улов на 2,88 тона сладководни раци, при липса на такъв за предходната година.

С цел опазване и възстановяване на дунавските есетрови риби, от 2012 г. действа забрана за улов, пренасяне и продажба на есетрови риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на река Дунав и Черно море, която, в началото на 2016 г., е удължена с пет години.

Производство в рибовъдни стопанства

По данни на ИАРА, към края на 2017 г. в България функционират 707 рибовъдни стопанства, които са с 25 повече спрямо 2016 г.. От тях, 675 стопанства са за сладководни аквакултури, а 32 – за морски.

Производството на зарибителен материал в рибовъдните стопанства през 2017 г. спада до 2 127,7 тона или с 30,2% спрямо 2016 г., вследствие най-вече от намалението на три от основните видове риби, определяни като традиционна аквакултура за България – дъгова пъстърва (с 36%), пъстър толстолоб (с 50%) и бял толстолоб (с 63%), както и при черната морска мида (със 71%). Същевременно, чувствително се увеличава произведеният зарибителен материал от езерна сьомга, сребриста каракуда, балканска пъстърва, бял амур и шаран. Отчита се и производство на 48,7 тона зарибителен материал от сибирска есетра, при липса на такова за предходната година.

През 2017 г. производството на риба и други водни организми за консумация нараства с 8,8% на годишна база, достигайки 13 468,8 тона. Традиционно, най-голямо е производството за консумация на риби от видовете дъгова пъстърва, шаран и пъстър толстолоб. Спрямо предходната година, производството на шаран и пъстър толстолоб се увеличава с над 40%, докато това на дъгова пъстърва намалява с 34%. Значително нараства производството на платика –близо три пъти, канален (американски) сом – над два пъти, моруна – с 93,2%, бял толстолоб – с 85%, сибирска есетра – с 84% и африкански сом – с 68,1%. Сред по-значимите стопански видове риби, на годишна база по-малък обем продукция е налице при черния амур (-31,1%), бялата риба (-14,5%) и руската есетра (-11,2%).

От морските аквакултури, отглеждани в крайбрежните акватории на страната, основен вид е черната морска мида. През 2017 г. нейното производство за консумация намалява със 7,2% на годишна база, до 3 134,4 тона. В рамките на периода производството на езерен рак се свива със 71,6%.

През 2018 г. се очаква да продължи тенденцията на увеличение на броя на рибовъдните стопанства и съответно производството на аквакултури.