Производителите на орехи имат непродадена реколта от 2018 г. заради войната САЩ – Китай

А и държавата им е обърнала гръб

Добрата новина е, че крадците са избягали в чужбина

Между 5 септември и 15 октомври започва и свършва беритбата на орехите. Сроковете зависят предимно от сортовете, но производителите на този ценен плод разполагат с около две най-оптимални седмици, за да приключат процеса. Точно в разгарата на беритбата членове на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове се събраха близо до Казанлък за демонстрация на техника за бране на орехи. Преди това те споделиха наблюденията си за тазгодишната реколта – орехите са по-бели, което е важен пазарен плюс. Но са по-малки там, където не е имало възможност за поливане.

Заради сушата ядките не са наедряли

и са узрели без да запълнят напълно черупката.

„Тази година е  по-различна от досегашните и по друга причина – крадците ненадейно изчезнаха“, разказа председателят на асоциацията Илиас Сарнук. „Сигурно са заминали да работят или да получават социални помощи в Европа“, предположи той. Досега ежегодно кражбите още преди орехите да са готови за прибиране са били сред най-сериозните неприятности на производителите. Тази година проблемът като по чудо е изчезнал. Но се е задълбочила допълнително втората несгода – недостигът на берачи. Ето защо от асоциацията с интерес са се отзовали на поканата за

демонстриране на берачна машина,

собственост на член на асоциацията.

„Машината може да обхване ствола на дървото, ако е младо, и да го разтърси. Ако диаметърът му е по-голям от 48 см, тогава се преминава на варианта да се тръскат по-големите клони поотделно. Има машини, които разгръщат платнища като обърнат нагоре чадър. При други събирането на опадалите плодове става ръчно“, описа моделите Сарнук. Минусът на механизираното прибиране е, че ако на дървото има зелени орехи, които не падат, операцията трябва да се повтори по-късно. А това увеличава разходите.

Техниката е скъпа и цената й е приемлива само за по-мащабни градини. Другата възможност е няколко орехопроизводители да закупят заедно машината, за да им излязат сметките. Към момента повечето собственици на градини ползват при беритбата работници, които просто брулят дърветата, така както е било откакто има орехи на земята.

Производителите са по-склонни да направят неформални сдружения, за да пласират продукцията си. Това се случва, когато има по-голям клиент, обясни председателят.

Търговската война между САЩ и Китай е отекнала и при производителите на орехи в България. Европейският пазар изведнъж се наводнил с

нереално евтини американски и украински орехи,

миналогодишна реколта. Тези, които побързали да продадат реколта 2018, спечелили. Другите, които задържали продажбите с намерението да изчакат по-добра цена – загубили. Дори, когато предложили 1,80 лв./кг, се оказало, че насреща няма купувачи. Така ядките паднали допълнително и затова все още има непродадена миналогодишна реколта. За търговците било по-изгодно да купуват бели американски и украински орехи и така на практика на българския пазар български орехи трудно се намират. Конкуренцията просто им била дузпата право във вратата. Последните новини са, че чилийският орех се е съвзел от търговската война и е повишил цената си вследствие на поскъпването на американските ядки. А това означава, че пазарът е започнал да се стабилизира и да възвръщата загубеното от предишната реколта. „Има надежда“, обобщи настроението на бранша Сарнук.

Така или иначе, въпреки че официално ореховите градини в България са прекалено много (според последния Аграрен доклад те са 5 047 ха през 2017 г. и са на 3-то място по площ сред плодовете след черешите и сливите),

нашата продукция представлява едва 10% от общия национален добив на орехи, посочи Илиас Сарнук. 90 на сто от реколтата идва от безстопанствените крайпътни дървета в страната.

Заради няколко нечестни играча бяхме изключени от обвързаното подпомагане

и силно се надяваме това да бъде поправено в следващия програмен период, каза той. „В момента е авантюра да отглеждаш орехи, защото след като ги засадиш, трябва да чакаш от 4 до 10 години, докато влязат в плододаване. През това време няма приходи, няма субсидии, има само разходи. Сарнук сравни ситуацията с отрязаните помощи така: „Това е като да затворят магистралата за всички автомобили заради неколцина нарушители на правилника за движение.“ При последните приеми по инвестиционните мерки по ПРСР, орехите са извадени и от списъка с приоритетни култури, и по тази причина проектите на бранша не могат да се класират за финансиране. От асоциацията силно се надяват справедливостта да се възстанови и през следващия програмен период производството на орехи да бъде възстановено и за обвързаното подпомагане, и като приоритетно за инвестиционните мерки.

Засега стопаните на черупкови – орехи, бадеми и лещници, трябва сами да финансират покупката и на

дронове за растителна защита.

Именно с тези дронове е проведена втората демострация край Казанлък. Третирането срещу вредители е трудна операция за ореховите градини, особено за по-старите, където дърветата са израсли, докъдето им стигат силите. При орехите също има болести и неприятели, макар, че не са толкова чувствителни като ябълките.

Дроновете са приложими като средство за растителна защита при някои сортове, които не достигат голяма височина. Но при по-старите са неефективни, тъй като предложените модели пръскат само надолу, но не и настрани прелитайки между редовете, за да могат да обхванат цялата корона на дърветата.

На срещата е била представена и сортировъчна машина с биоскенер – за преработвателите. Скенерът може да идентифицира по плътността им черупките и да елиминира опасността от пакетирането им заедно с ядките. А това е изключително важно за преработвателите, тъй като ако в пакетите се открие черупка, незабавно следва рекламация.