Евростат: България губи най-много селскостопански работници в ЕС – 8% годишно

Зеленчуци и градински растения са с най-голям дял в общата стойност на аграрната продукция в ЕС

Селскостопанският сектор е допринесъл 171,9 млрд. eвро за общия БВП на ЕС през 2020 г., показват данните на Евростат, публикувани вчера. За да се постави това в някакъв контекст, приносът на селското стопанство към икономиката на ЕС е само малко по-малък от БВП на Гърция, 16-та по големина икономика сред държавите-членки на ЕС.

Този принос (брутна добавена стойност по цени на производител, която е съпоставима с БВП по пазарни цени) е разликата между стойността на селскостопанската продукция и стойността на различните разходи за производство, натрупани в производствения процес, коригирани за данъци и субсидии върху продуктите. Ето защо е интересно да разгледаме структурата и състава на стойността на това земеделско производство и различните използвани суровини.

През 2020 г. селскостопанската индустрия е създала добавена стойност от 177,0 милиарда евро

Брутната добавена стойност от селскостопанския отрасъл в ЕС, което е разликата между стойността на цялата първична селскостопанска продукция в ЕС, и разходите за стоки и услуги, използвани в процеса на производство, се оценява на EUR 177.0 милиарда през 2020 г. Един начинът да се разглежда това е, че на всеки 1 евро, похарчен за разходите за стоки и услуги, използвани в производствения процес (известен като междинно потребление), селскостопанската индустрия в ЕС създава добавена стойност от 0,75 евро. Докато тази относителна добавена стойност беше по-ниска от 0,76 евро през 2019 г. и 0,79 евро през 2017 г., тя все още е по-висока от всички останали години от 2007 г. насам.

Стойността на продукцията, произведена от селскостопанската индустрия на ЕС, възлиза на 411,8 млрд. Евро през 2020 г.

Стойността на всичко, произведено от селскостопанската индустрия на ЕС през 2020 г., възлиза на 411,8 млрд. евро; това включва стойността на посевите, животните, селскостопанските услуги, както и някои стоки и услуги, които не са били строго земеделски, но които не могат да бъдат измерени отделно.

Около половината (52,8%) от стойността на общата продукция на селскостопанската индустрия на ЕС през 2020 г. идва от растениевъдството. Делът на животновъдството е 38,6%, а останалата стойност е обобщена „от други“.

При растениевъдството с най-голяма стойност са зеленчуците и градинските култури – 14%, следвани от зърнени култури – 11,2%, плодове – 7,2%, фуражни растения 6%, грозде/вино – 5,4%, индустриални култури 4,4%, картофи – 3%, маслини/зехтин – 0,9%.

Растениевъдната продукция е с обща стойност от 217,5 млрд. евро

Около две пети (38,6%) от общата продукция идват от животни и животински продукти (158,8 млрд. Евро), като по-голямата част идва само от мляко и свине.

Селскостопанските услуги (20,2 милиарда евро) и неразделните неземеделски дейности (15,3 милиарда евро) допринасят за останалото (8,6%).

Повече от половината (58,6%) от общата производствена стойност на селскостопанската индустрия на ЕС идва от „голямата четворка“ на Франция (75,4 млрд. Евро), Германия (56,8 млрд. Евро), Италия (56,3 млрд. Евро) и Испания (евро 52,9 милиарда). Следващата група от държави-членки бяха Холандия (28,2 милиарда евро), Полша (27,2 милиарда евро) и Румъния (16,8 милиарда евро). Три четвърти (76,2%) от общата стойност на селскостопанската индустрия на ЕС през 2020 г. идват от тези седем държави-членки.

Разходите за междинно потребление на селскостопанската индустрия на ЕС са били около 234,8 милиарда евро през 2020 г.

Произвеждайки цялата тази продукция, фермерите са направили разходи. Те са за семена, торове, храни за животни и гориво за  трактори, както и ветеринарни услуги, наред с други неща. Тези входящи разходи се наричат ​​„междинно потребление“ в счетоводен контекст. Междинните разходи за потребление на селскостопанската индустрия достигнаха общо 234,8 милиарда евро за ЕС като цяло през 2020 г.

Стойността на продукцията, произведена от земеделската индустрия на ЕС през 2020 г., е с 1,4% надолу

Очакваната стойност на селскостопанската продукция през 2020 г. е спаднала с 1,4% в номинално изражение, като се е понижила леко от високата през 2019 г. Тази промяна в номиналната стойност отразява лек спад както в номиналната цена на селскостопанските стоки и услуги като цяло (приблизително –0,7%), така и в обема на продукцията (приблизително –0,8%).

Този спад в очакваната обща производствена стойност на селскостопанската индустрия на ЕС през 2020 г. се дължи на намаленията в пет от седемте ключови държави-членки: Франция (-2,1%), Италия (-2,6%), Германия (-2,9%), Холандия (-3,1%) и Румъния (-9,4%). За разлика от това, в редица страни, включително Испания (+2.4%) и Полша (+6.6%), се наблюдава повишение на стойностите на селскостопанските индустрии. Най-силно се повишиха Хърватия (+7,0%) и Литва (+7,9%).

Брутната добавена стойност, генерирана от селскостопанската индустрия на ЕС през 2020 г., също спадна с 2,2% спрямо 2019 г. 

Броят на работната ръка е намалял най-силно в България през 2005-2020 г.

Общата селскостопанска работна сила рязко намаля в почти всички държави-членки през периода между 2005 и 2020 г. Най-рязък спад има в България (средно -8,0% годишно), Словакия (-5,5% годишно), Естония (-4,9% годишно) и Латвия (-4,5% годишно). Това свиване на селскостопанската работна сила отразява както механизацията и ефективността, от една страна, и, от друга, в по-широк избор от привлекателни възможности за работа в други сектори на икономиката. Основните изключения от тази обща тенденция бяха Малта (+1,5% средно годишно) и Ирландия (+0,5% годишно средно).

Свиването на общата работна сила от незаплатен труд между 2005 и 2020 г. е по-силно изразено, отколкото при наемния труд на равнището на ЕС като цяло (-3,1% средно годишно в сравнение с -0,4% годишно). Има по-високи нива на възнаграждение за работна ръка в Ирландия (+4,3% средно годишно), Люксембург (+3,7% средно годишно), Австрия (+2,6% годишно средно), Дания (+1,9% годишно на средно) и Полша (+1,9% годишно средно), между другото, но рязък спад в Словакия (-4,9% средно годишно), Гърция (-3,6% годишно средно), Чехия (-3,0% годишно на средно) и Румъния (-3,0% средно годишно).

Продажбите на пестициди са непроменени, но рискът от употребата на пестициди намалява

Продажбите на пестициди в ЕС са били около 360 000 тона през 2018 г. и това е горе-долу непроменено в периода от 2011 г. Данните за продажбите на пестициди обхващат всички видове продажби, не само за използване в селското стопанство, но и, наред с другото, горското стопанство . Видовете активни вещества, използвани в пестицидите, се променят и обемът не е показателен за потенциалните опасности, свързани с употребата на пестициди.

Рискът от употребата на пестициди намалява през по-голямата част от последното десетилетие в целия ЕС като цяло; в сравнение със средната стойност между 2011 и 2013 г., рискът от употребата на пестициди се изчислява да е намалял с около 17% до 2018 г. През този период рискът от употребата на пестициди намалява в повечето държави-членки, като най-силно намалява в Румъния (-52%) и Дания (-48%). Имаше обаче няколко държави-членки, където рискът се повиши; наред с други, в Латвия рискът се е увеличил с около 40%, а във Финландия с около 44%. Такива увеличения могат да настъпят за страни, започващи от изходно ниво, много по-ниско от средното за ЕС. Обмен на използване на химически пестициди с малък обем в складовите сгради за използване на инертни газове с голям обем,

Консумацията на торове остава висока, като през 2018 г. са използвани приблизително 11,3 млн. тона.