Започнаха обсъжданията на Националния стратегически план

Министерството на земеделието, храните и горите започна поредица обсъждания на Националния стратегически план в новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Документът ще се разглежда в Тематична работна група, която включва представители на всички заинтересовани страни и на негова основа в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП на ЕС. Заседанието бе водено от заместник-министрите на земеделието, храните и горите Георги Събев и Явор Гечев. Водеща тема на събитието бе представянето на изготвения анализ за „Структурата на земеделските стопанства в България“.

Площи и стопанства

Броят на земеделските стопанства в България, отговарящи на критериите посочени в Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., е 132 400, показват предварителните данни от преброяването. Данните показват, че при

33% от стопанствата използваната земеделска площ е между 1 и 5 хектара,

при 15 на сто е от 5 до 10 ха, 

(––– 50% от всички стопанства обработват до 10 ха –––-)

при 30% е между 10 и 50 ха,

при 1% е над 1000 ха.

Най-масовата група стопанства – с до 10 ха площ, обработват 3% от общата използваема земеделска земя в България.

Около 9% от стопанствата с 50 ха и повече земеделска земя стопанисват 85% от използваната площ. Техният брой се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г.

Анализът за миналата година сочи, че намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голям е спадът на стопанствата с ИЗП до 1 ха.

Разпределението на земеделските стопанства на територията на страната е неравномерно, като по-нисък е броят в по-слабо развитите икономически и планински райони.

Животновъдни ферми 

Анализът на структурата на земеделските стопанства, отглеждащи говеда, на база на данните от Кампания 2019 показва, че 80% от стопанствата отглеждат до 50 броя говеда.

В тази категория стопанства се отглеждат общо 44 на сто от говедата.

40 на сто от животните се отглеждат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18% от общия брой стопанства.

Останалите 10 на сто от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда.

Над 500 говеда отглеждат едва 0,2% от стопанствата с 5,5 % от животните.

Работници и работодатели

Проучването сочи още осезаемо намаление на годишните работни единици в сектор „Земеделие“, като само за последните десет години намалението е с 56%.

Спадът се дължи както на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд, така и на промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им.

Най-голямо е понижението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66 % от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост.

Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50% от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост.

Едва за 30 на сто от заетите в сектора на земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората, основно занимаващи се със земеделие, също са намалели с над 80%.

Този анализ е допълващ към SWOT анализа разработен преди началото на работата по Стратегическия план. Причината за използването на този подход е изискването за 10% преразпределяне на директните плащания към малки стопанства. Той ще се използва за целите на директните плащания. „Благодарение на анализа за първи път имаме структура на стопанствата, които дават и конструкцията на цялото земеделие“, коментира заместник-министър Гечев.

Пчеларство

В рамките на заседанието бяха дискутирани интервенциите за сектор „Пчеларство“. 

Прочети още: Какво предлага МЗХГ за подпомагане в пчеларската програма от 2023 г.

По време на представянето стана ясно, че има 10 актуализирани мерки, като са включени нови бенефициенти.

Представителите на бранша откроиха необходимостта да бъде разработена и целенасочена стратегия за сектора.

Заместник-министър Събев посочи, че има готовност за организиране на тематична работна група с широк кръг експерти, имащи отношения към развитието на отрасъла, на която да бъдат дискутирани интервенциите и други специфични въпроси, засягащи неговата дейност и напредък.

Лозаро-винарство

Участниците в работната група бяха запознати с анализ на лозаро-винарския сектор и интервенции насочени за него.

Прочети още: Лозаро-винарският сектор трагично се търкаля надолу – и като грозде, и като вино

През 2019 г. регистрираните винопроизводители са 282, а през 2020 г. – 311, което показва, че интересът към сектора нараства ежегодно, макар и бавно.

В кризисната 2020 година в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6% по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30% по-малко от преработеното през 2015 година. Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1 668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст.

По време на дискусията стана ясно, че продължава работата по стратегията за сектора. Аграрният-заместник-министър Гечев уточни, че все още се очакват становища, мнения и предложения на бранша и увери, че документът ще бъде финализиран, когато по текстовете има съгласие от всички.

Работната група разгледа и интервенции за секторите „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и млечни продукти“ и биологично земеделие.

Прочети още: 

Оттук нататък: Групи и организации за плодове и зеленчуци само, ако членовете са с еко ангажимент

Стимули до € 500 000 от 2023 г. за включване на животновъди в групи и организации

НБА възрази срещу постигането на 25% био площи, като паднат ограниченията в плащания за пасища