2021 г.: Всичко в земеделието беше несигурно – и министрите, и доходите, и политиките

Ако в началото на 2021 г. някой беше предсказал на земеделците, че след покойния министър на земеделието проф. Васил Чичибаба (в кабинета на Жан Виденов) БСП отново ще управлява селското стопанство, никой нямаше да повярва. Откъде-накъде, при този нисък рейтинг на социалистите? Пък и кой ли иска червен министър на земеделието?

Фермерите преглътнаха проф. Христо Бозуков като служебен министър, защото вече го познаваха, пък и той ги познаваше.

Те си мислеха, че професорът ще ги управлява до изборите на 11 юли, но това не беше сигурно.

Той остана до средата на декември.

На 13 декември на земеделците им се наложи да приемат и Иван Иванов – абсолютно непозната личност в земеделските среди. Депутат с хуманитарно образование. Историк и философ на 51 години, който тепърва трябва да се научи кога се казва „сяха“ и кога „садиха“, какво е ПРСР, кога е мярка, кога е схема, какво е специализиран слой, кои помощи са преходни, кои обвързани, кои са пазарни, кои директни, кои са по програми и какви са програмите.

 

Подготовката на министъра за този пост може да се сравни с това да асимилираш за 24 часа учебник по Мелиорации и да се явиш на изпит.

С избора на Иван Иванов за министър, фермерите се сетиха, че никой никога не ги е питал кого искат за министър и че и в бъдеще това няма да се случи. Но пък е тяхно право, ако разберат, че човекът не става за този пост, да го свалят с протести.

Затова може да се предположи, че

не е никак сигурно новият министър да се задържи на поста през целия мандат. 

Досега всички бяха свикнали с министър Танева, управлявала аграрното министерство най-дълго от демокрацията насам –  5 години. Тя все намираше как да изтръска брашняния чувал на земеделския бюджет, за да даде по нещо отгоре на всеки бранш, който може да изведе от 50 човека нагоре на протест. В особено добри отношения беше с животновъди и зърнопроизводители, защото това са секторите, които могат да прекатурят всеки министър – с жива сила или с конски сили.

Не е за вярване, но Десислава Танева вече отиде в страниците на историята, защото времето изяжда всичко. Ето как

нещо, което изглеждаше сигурно на изборите през април – че ГЕРБ отново ще управлява и Танева отново ще поеме министерството, се оказа несигурно.

Тематичната работна група за обсъждане на Стратегическия план за земеделието и селските райони бе сформирана още в края на юли 2020 г. Оттогава досега заседанията станаха 16 (или 17?).

Заседанията на тематичната работна група никога не бяха публични. Никой не видя решенията в окончателната им форма след направени възражения и предложения от страна на браншовите организации. Не се знае дали ще видим в цялост Стратегическия план преди да се внесе в Брюксел, но със сигурност ще видим части от него, които трябва да се гласуват от Народното събрание.

Ако днес попитате някой земеделец знае ли какво ще се промени лично за него в следващия програмен период, отговор няма да получите.

Известни са някои базови изисквания, които ще се приложат. Например върху площи над 30 хектара да се отглеждат поне 4 култури. Да се получават обвързани плащания и за новозасадени градини с трайни насаждения. Бюджетът за младите фермери да се увеличи от 2023 г. от 2 на 3% от бюджета за директните плащания. Преразпределителното плащане да е за стопанства с до 600 хектара. Да се приложат 10 екосхеми, които надграждат базовите изисквания и за които да има директни плащания. И т.н.

Но всичко прието досега след много часове на обсъждане в тематичните работни групи вече не е сигурно,

защото Стратегическият план трябва да бъде съобразен с коалиционното споразумение и с регламента за стратегическите планове, който днес трябва да се обнародва.

А коалиционното споразумение бе публикувано чак на 13 декември.

Оттук нататък всички разработки по Стратегическия план трябва да се одобрят (и евентуално коригират) от коалиционните партньори. След което трябва да влязат в парламента и също да се коригират. А след това и в брюкселската комисия, където със сигурност ще има забележки.

Затова вчера (20 декември) министър Иван Иванов каза, че България ще поиска отсрочка за внасянето на плана, което би трябвало да стане до 31 декември 2021 г.

Тази година бе добра за повечето реколти и още по-добра за цените не само на зърнените борси, но и на пазарите на плодове и зеленчуци.

Инфлацията и дефицитите изстреляха цените нагоре, но не е сигурно, че земеделците спечелиха богатства.

И причините за това са няколко.

Първо, повечето зърнопроизводители продадоха тазгодишните реколти рано, на полето, и на значително по-ниски цени от ноемврийските. Затова голямата печалба отиде при търговците.

Второ, азотните, а след тях и фосфорните торове, поскъпнаха с огромен и непоносим отскок.

Трето, цените на електроенергията, природния газ, твърдите и течните горива накараха оранжерийното производство да бие рязка спирачка. От тук нататък до месец май 2022 г. на българския пазар няма да има български домати и краставици. Впрочем тях вече ги няма. Нали виждате в магазините кривите краставици? Може да сте сигурни, че те са турски или албански.

От години се говори, че малките средните фермери трябва да се подпомогнат по-сериозно, за да се стабилизират и да достигнат оптималния си размер. Но дотук никой нищо не направи, за да им осигури справедлив пазар на светло.

 

Едно от най-добрите предложения в коалиционното споразумение бе за създаването на шест регионални тържища в страната, които да поемат продукцията на по-дребните производители.

Регионалните тържища ще се създадат през 2022 г., бе съобщено наскоро. Как ще функционират предстои да видим. Знае се само, че ще се създадат от публично-частни партньорства.

Многото въпросителни пред тази идея я карат да изглежда несигурна.

Но по този въпрос ни се иска времето да ни опровергае.