Атидже Алиева-Вели: Започва работа по законодателството за въглеродното земеделие

Очакваме ЕК да предложи пакет от европейски помощи за торовете и за държавите с нарушен заради войната зърнен пазар, каза евродепутатът

Въглеродното земеделие трябва да се превърне в нов бизнес модел, който да осигурява устойчивост и допълнителни доходи за земеделците. Законодателство за прилагане и финансиране на земеделци, които практикуват технологии за почвено поглъщане на въглерод, все още липсва. Предстои на 7 март в Брюксел да се проведе среща на експертна група, която ще подпомага и Европейската комисия и Европейския парламент в разработването на това законодателство. „Призовавам ви като бранш да бъдете активни да предлагате и практики, и начин, по който устойчиво да се развивате.“

Това заяви Атидже Алиева-Вели пред участниците във форума „Фермата: Агроиновации и тенденции“, проведен този петък в дните на изложбата Агра в Пловдив. Организатори бяха сп. Enterprise и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Евродепутатът от групата „Обнови Европа“ посочи и направеното до момента за въглеродното земеделие.

В началото на 2021 г. ЕК представи предложение с добри практики, които принадлежат на въглеродното земеделие. Този наръчник с добри практики беше препоръчан на държавите, така че те да бъдат включени към стратегическите планове.

Комисията продължи работата си и предложи два основни документа, свързани с въглеродното земеделие. Единият от тях е за устойчивите въглеродни цикли, вторият е проект на регламент за сертифициране на въглеродното поглъщане в почвите.

„За да бъде успешен моделът на въглеродното земеделие, по мое мнение, са нужни няколко неща. Първо, всички тези практики, които целят запазване на климата и биоразнообразието, трябва да бъдат съобразени с местните специфики“, каза Вели. „Важно е България да има свой национален план и свои цели. Европейската рамка е обща и дава изключително много възможности на държавите членки за гъвкавост.“

Атидже Алиева смята, че е важно земеделските браншови организации, държавната администрация и българските представители в Брюксел да работят в синхрон, когато се създава национална позиция.

„Ако в момента зелените практики могат да се финансират и да бъдат допълнителен доход за земеделците, аз очаквам към 2027 г. те да се превърнат в задължителни и да не се финансират в такава степен. Затова е изключително важно да използваме тези възможности“, заяви евродепутатът.

На този етап липсват отговори как точно ще се прави въглеродното земеделие и по какъв начин земеделците ще могат да търгуват с въглеродните сертификати.

„Комисията като правна рамка в предложенията си е изключително предпазлива и дава само насоки. Насоки, които са свързани с количествените измервания на поглъщането на въглероден диоксид и съответно отделянето с качествените измервания, устойчивостта и конкретните нови методи на сертификация. Как обаче точно ще се случва всичко това, все още не е ясно.“

Трябва да бъде изпълнено още едно условие, за да бъдат успешни въглеродните практики. Става въпрос за бюджета, каза депутатът в ЕП.

„Аз неколкократно на заседания на комисията по земеделие в парламента, включително пред комисаря, изразих несъгласие с това всички нови изисквания да бъдат включени и да се обезпечават с финансиране от Общата селскостопанска политика. Така няма да има добра ефективност нито за зелените мерки, нито за инвестиционните мерки. Много важно да се осигури адекватен бюджет за въглеродното земеделие, а ако финансирането ще е от ОСП, то тогава трябва да се актуализира бюджета ѝ.

Атидже Алиева информира, че през декември в Европарламента се е заговорило за актуализиране на бюджета на ОСП минимум със средния процент на инфлацията в ЕС. Наскоро и ЕК е признала, че има нужда от такава актуализация.

„Така че практиките, които се спазват при въглеродното земеделие като агролесовъдство, опазване на зони с торфища, намаляване употребата на пестициди, поддържане на пасища, практики за безорна обработка на почвата …, всичко това би трябвало да се подпомага като част от въглеродното земеделие и да бъде обезпечено с адекватно финансиране“, убедена е Вели.

Помощ за торовете

На въпрос от залата дали ЕК ще определи европейска помощ заради високите цени на торовете, Атидже Алиева информира, че миналата  седмица ЕП е приел резолюция за торовете. Топката вече е в полето на ЕК.

„Ние като евродепутати настояваме да има такава помощ. За съжаление на ниво ЕС комисията остави държавите членки да се справят сами в  голяма степен в тази криза. Това още повече задълбочи неравенствата между земеделците в различните държави. Не мога да приема, че земеделците могат да получат само държавна помощ. Изключвайки онези, мисля че бяха 11 млн. евро, при активиране на кризисния резерв, други европейски средства България на този етап не е получила. Настояваме да се активира кризисният резерв за държави, в които се наруши баланса в пазара за зърно заради войната“, каза още Атидже Алиева-Вели и призова фермерите ако имат въпроси и теми, които ги вълнуват, да се обръщат към нея.