НАЗ: Българският Стратегически план за земеделие – сложен, сбъркан и с мизерни субсидии

Асоциацията на зърнопроизводителите поиска от земеделското министерство 2023 г. да бъде преходна и без санкции при прилагане на новите условия. Отговор няма

Заради много неясни условия в стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), както и в някои от еко схемите, залегнали в Стратегическия план за земеделие и развитие на селските райони, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е поискала в две становища, изпратени към земеделското министерство,

2023 година да бъде преходна

Това означава „земеделските стопани да бъдат проверявани дали спазват правилата и дали въобще правилата са приложими, защото ние мислим, че чисто физически някои от ДЗЕС е невъзможно да бъдат постигнати. От ДФ „Земеделие“ да не налагат тази година санкции, а да издават административни предписания и препоръки, съвети към земеделците как да отговарят на условията. Дали това ще стане, не е ясно.“ Това обясни пред зърнопроизводители от Пловдив и региона Наталия Шукадарова, изпълнителен директо на НАЗ. Тя бе поканена за участие в семинара „Пролет – с послание за мир“, организиран от Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Той се проведе на 1 март. Ето как представи ДЗЕС изпълнителният директор на асоциацията.

Объркващият ДЗЕС 6 за почвените покривки

ДЗЕС 6 „Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди“ изисква минимум 80% от обработваемата земя в стопанството да се поддържа с минимална почвена покривка през чувствителния период от 1 юни до 31 октомври. Това се отнася за равнинните стопанства.

Площите, които са с наклон равен или по-голям от 10%, също трябва да спазват минимум 80% почвена покривка, но в периода от 1 ноември до 15 февруари. Тоест при наклонените терени чувствителният период е зимният.

Ако едно в стопанство хипотетично може да има площи в равнинни части, но и площи с наклонени терени, това означава, че за него чувствителният период може да продължи от 1 юни до 15 февруари следващата година.

От министерството твърдят, че са допуснали техническа грешка и трябва изискването за почвена покривка при наклонените терени да се отнася само за тях, а не за площите на цялото стопанство.

Не е ясна методиката, по която ще се определя дали даден блок е наклонен или не е. Министерството казва, че няма да се прави слой с наклони, тъй като всеки пиксел там, където очертавате, е за земя 4 на 4 метра и е с определена надморска височина.  Тези пиксели щели да се осредняват и да се види каква е средната надморска височина за дадения блок, за да се прецени надвишава ли 10%, или не.

„Поискали сме от министерството пилотно очертаване, защото това е един от казусите, които ни притесняват. Вече сме в новата стопанска година и в новия програмен период, и трябва да изпълняваме някакви изисквания, но трябва да знаем за всеки от парцелите в кой период трябва да осигуряваме почвена покривка“, поясни директорът.

20% от земята в стопанствата остават свободни да бъдат изорани

Минималната почвена покривка може да бъде осигурена по няколко начина: оставане на презимуващи и фуражни култури; оставане на остатъци от предходната култура, включително стърнища и самосевки; засяване на покривни култури или мулчиране.

В писмото до министерството с въпроси към тях НАЗ е запитала дали продълбочаването ще се брои за осигуряване на минимална почвена покривка, тъй като при него остават растителни остатъци. Отговор засега няма.

За прилагащите конвенционално земеделие този стандарт по-трудно ще се изпълнява.

Тези които искат да орат през август, ще могат да го направят върху 20%.

Най-вероятно земеделският производител още при очертаване на площите трябва да посочи кои площи от стопанството му ще са въпросните 80%, които трябва да са с почвена покривка. Другият вариант е министерството да има някакъв алгоритъм, с който да следи съотношението. Възможно е МЗм да не следи нищо, а да проверява ежегодно определен процент рискови стопанства как спазват ДЗЕС 6 за почвената покривка. И ако там се открият доста нарушения, процентът може да стане от 3 на 30 за следващите години.

Правилно ли съм разбрал, че преди 31 октомври няма да мога да засея рапица, пшеница и други есенници?

Това попита един от присъстващите на семинара зърнопроизводители.

„Не е така, защото минимална почвена покривка може да се прилага за  „оставане на презимуващи или фуражни култури“. Пшеницата или другите есенници са презимуващи култури„, отговори Наталия Шукадарова.

Ако земеделският стопанин прибере продукцията от предходната култура и в срок от 14 дни засее следващата, той автоматично отговаря на изискването за почвена покривка. Въпросът е, че никой не може да бъде сигурен, че в рамките на точно 14 дни ще може да засее. Това зависи от подготовката на почвата, климатичните условия, влажността и т.н.

По време на информационната кампания често се задаваше въпроса дали земеделците няма да бъдат санкционирани, ако засеят в срок, надхвърлящ двете седмица. Отговорът беше, че сеитбата ще бъде достатъчно условие за осигуряване на тази почвена покривка, независимо дали растенията са поникнали или не.

„Ако едно стопанство с 5000 дка има 50 дка с наклон по-голям от 10%, трябва ли 4950 дка да изпълняват условията за наклон.

Това е безумство„, попита и коментира Ангел Вукодинов от Съединение.

„Ние сме информирали Министерството на земеделието, че това е техническа грешка в условията и че вторият чувствителен период трябва да касае единствено и само площите с наклон“, обясни директорът.

ДЗЕС 8 – задължителни 4% угар и ландшафтни елементи

„Как някой колега ще е заинтересован да надгражда 4-те процента непроизводствена земя? Каквото и да правите, колеги, вие трябва да имате 4% угар и т. нар. ландшафтни елементи, без значение дали отглеждате азотфиксираци или протеинови култури, които досега носеха полза и на вас, и на почвата. А сега нямаш интерес да го правиш, защото е разписано толкова сложно„, обърна се към залата Ангел Вукодинов.

Наталия Шукадарова посочи, че текстовете на ДЗЕС 8 са взети дословно от регламента за стратегическите планове. Тези неразбираеми за българските чиновници текстове са транспонирани директно. От земеделското министерство все пак обясняват как може производителят да обогатява почвите в стопанството си с азотфиксираци култури.

Да вземем пример със земеделско стопанство, което иска да прави втория вариант с междинни култури или азотфиксиращи култури. Какво означават тези 7%? Тогава задълженията на стопанина за непроизводствени площи падат от 4 на 3%. И става така: 3% непроизводствени площи, които са угари и елементи на ландшафта, и 4% допълнително за азотфиксиращи култури, които са с тегловен коефициент 0,3. Единственото хубаво в тази ситуация е, че тези междинни култури, нищо че са с нисък тегловен коефициент, служат за постигане на почвена покривка по изискването на ДЗЕС 6. И още по-хубавото е, че производителите могат да получат подпомагане по еко схемата за зеленото торене, където се отглеждат междинни култури.

Ангел Вукодинов съобщи на колегите си, че на форум по време на изложението Агра 2023 заместник-председателят на НАЗ Илия Проданов е изнесъл интересна презентация. Проучване на асоциацията е установило, че

всички държави в ЕС са защитили земеделците си като са им осигурили в пъти по-леки изисквания

по всички ДЗЕС. Само България и още две държави са оставили фермерите си с 10 евро на декар плащане на площ.

Това изказване провокира производителят от Раковски Йосиф Делгянски да се изкаже възмутен от слабото участие на НАЗ при определяне на земеделските политики в страната.

„Трудни са условията за подпомагане по Стратегическия план, именно за да може да действат схеми за усвояване на парите“, каза той. Йосиф Делгянски припомни множество схеми през годините – от прословутите тикви до пасищата, и особено биопасищата, субсидиите за млади фермери и липсата на анализи какъв е резултатът от раздадените милиони левове. „Не съм против да се дават пари, но дайте да видим за този 5-годишен период какво сме постигнали с тях. И защо българското производство е толкова слабо, че да допуска цена от 8 лева за килограм краставици?  Миналата година се раздадоха 440 милиона лева? Това е половината от субсидията по СЕПП! Къде отидоха тези пари като се знае, че 28 милиона декара не са участвали в това разпределение. Сумите се разпределиха към 3-4 милиона декара по разни схеми! И сега се готвят наново да ги разпределят.“ Йосиф Делгянски изрази несъгласие с мълчаливата позиция на ръководството на НАЗ, когато секторът е нападан, че усвоява много милиони лева годишно. „Нима някой ни ги дава даром, на калпак„, попита той.

За да изпълня изискването по ДЗЕС 7, колко култури реално трябва да имам в стопанството?

Този въпрос на председателя на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив Людмил Работов от Раковски получи следния отговор:

Тук стандартът ви задължава върху минимум 35% от парцелите във вашето стопанство задължително да сменяте отглежданата култура. Има и допълнително изискване – на 4-та година абсолютно всички парцели в стопанството трябва да са претърпяли някаква ротация, като вторите култури също се броят за ротация. Тоест вие можете да отглеждате на един блок 3 години царевица, но на четвъртата вече трябва да е някаква друга култура. Няма изискване за брой култури, а само изискване тези култури да се превъртат. Тук по думите на министерството, първата година, референтната, ще бъде 2023 г. Историята на парцела ще бъде достъпна за земеделските производители, когато очертават, за да може условието за ротацията да се спазва с оглед динамиката на поземлените отношения и това, че парцелите се стопанисват от различни хора през годините. Целта е тази ротация да има възможност да се проследи.

Оризът и многогодишните култури, в това число и люцерната и многогодишните бобови, за изключени от ротацията.

Неясноти и по еко схемите

Еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури не е толкова лесна, колкото изглежда на пръв поглед. Секторът има най-много въпроси по тази еко схема, посочи Наталия Шукадарова.

За стопанство над 30 ха се изискват минимум 4 култури, като има условия в какво съотношение да са. Основната култура не заема повече от 75% от площите в стопанството, а трите основни култури не заемат повече от 90% в стопанството. Каква е дефиницията за основна култура  не се знае, защото такава няма. МЗм дават пример, в който има 4 култури. Първите 3 основни култури са да кажем са пшеница, ечемик и слънчоглед плюс още някаква друга култура, която заема 10% от площите. Но реално като се сметне съотношението за тези три основни култури, може да има култура, която е под 10%. Въпросът тук е коя е най-малката култура в стопанството и примерът на министерството означава, че дори и с един декар някаква различна култура, зеленчук да кажем, можеш да постигнеш това разнообразяване.

 

Тук угарта се брои за земеделска култура.

Чисто математически този въпрос не беше изчистен“, информира директорът на НАЗ. „Беше казано, че земеделският стопанин сам си посочва основните култури – но къде ги посочва и се формира това съотношение, също не е ясно. В Карнобат гледат само рапица и пшеница и тази схема не е толкова лесна за тях.“

Другата еко-схема за намаляване използването на пестицидите. Прилагането на тази еко схема ще се доказва с разходооправдателни документи и дневниците за растителна защита.

Друга еко схема е за запазване и възстановяване на почвения потенциал т.нар. зелено торене. Зеленото торене се осъществява със засяване на покривни и междинни култури, които продължават да бъдат смески от житни и нежитни и трябва да бъдат на полето от 15 октомври до 15 февруари,след което да се използват за последващо зелено торене. Те мога да заорани, валирани, могат да бъдат и измръзнали като наличието им се доказва с информация в дневника на стопанството и разходооправдателни документи.  Върху тези култури не се прилага растителна защита и изкуствени торове, те не се унищожават с хербициди.

Има още една практика по тази еко схема – за внасяне на външни подобрители за почвата. Това са биомаса третирана по всякакъв начин – аеробно, анаеробно, термално и т.н. стига да не е химически третирана. Биомасата може да е и оборски тор като изискването е да се осигури максимум 15 кг азот на декар.

Прочети още: И тази година угарите могат да се засяват, само не с царевица и соя

Зърнопроизводител с 5000 декара може да получи най-много 32 лв./дка по преки плащания и еко схеми