Установени вредители по житни и маслодайни култури и картофи

Бюлетин по растителна защита на БАБХ до 31 май

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Листни въшки /сем. Aphididae/

Климатичните условия са благоприятни за масовото намножаване и вредна дейност на листни въшки. В отделни области се наблюдава плътност над ПИВ. В областите: Велико Търново, Добрич, Перник, Плевен и Силистра е установена плътност с 10-15 % нападнати растения. В резултат на вредната дейност на листните въшки още през есента, в областите: Велико Търново и Добрич се наблюдават посеви с вирусни заболявания с до 30 % болни растения.

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/

Продължава пролетната миграция на възрастните от местата на зимуване към житните посеви. Установена е във всички области. Плътността е от 0-2 бр/ кв.м. Към момента няма третирани площи срещу неприятеля. При заселването си в посевите, дървениците се хранят като смучат сок от най-долната част на стъблата и причиняват пожълтяване и усукване на централния лист. По-късно се придвижват по горните части на растенията, пробиват влагалището и смучат сок от класа. Частта над мястото на повредата побелява. Тази повреда се нарича „частично белокласие“. Непосредствено след изкласяването на житните култури, дървеници смучат сок от стъблото над последното коляно. Класът е бял и изправен, а последният влагалищен лист е зелен. Тази повреда се нарича „пълно белокласие“.

Химичен контрол срещу възрастното се провежда при изравняване на съотношението между половете, преди яйцеснасяне на неприятеля и при отчетена плътност над прага на икономическа вредност (ПИВ): – 2 бр/кв. м при суха и топла пролет, слаби и редки посеви; – 4 бр/кв. м при нормална гъстота на посева; – 1 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Обикновена житнa пиявицa /Oulema melanopa/

Хладното и дъждовно време не е благоприятно за развитието на вредителя. Масова поява на възрастното е установена в почти всички области. Начало на яйцеснасяне и начало на излюпване са установени в областите: Пазарджик, Перник, Стара Загора, Търговище и Ямбол. Плътността на неприятеля към този момент е без икономическо значение от 1-10 бр. /кв.м.

Химично третиране срещу неприятеля се провежда при установяване на плътност над ПИВ с разрешените за употреба инсектициди. ПИВ във фенофаза „вретенене“ за възрастните е: – 30 бр. /кв. м – редки посеви и суха пролет; – 50 бр. /кв. м – гъсти посеви и хладна пролет;

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Констатирано е увеличаване на плътността на неприятеля в област Плевен, на отделни посеви от пшеница. Вредят възрастните, които нападат младите растения: прегризват кълновете и стъблата под почвената повърхност, а по листата правят периферни нагризвания.

Жълто ечемично вджуджаване /Barley yellow dwarf virus/

Наблюдава се в областите Добрич, ВеликоТърново и Враца. Нападението е на хармани между 8-30 %. Жълтото ечемичено вджуджаване има много характерни прояви през пролетта и по тях болните растения се разпознават лесно. Симптомите варират в известни граници (според сорта), но три от тях са винаги налице: вджуджаването, силното братене и интензивното жълто или червено оцветяване на листата. Растежът на болните растения е силно потиснат. Те изостават в развитието и имат вид на вджуджени. Братята са многобройни, сбити с изправени нагоре жълти до златистожълти листа.

Ранен листен пригор /Septoria tritici/

Патогенът е установен на около 30 % от обследваните полета в област Добрич. По листата се наблюдават сивозелени петна с жълт венец, които в центъра са бледокафяви, изпъстрени с дребни черни точки /пикнидии/. При висока степен на нападение, петната се сливат и листата или целите растения загиват. Нападнатите растения са слаби, класовете са дребни, със спаружено зърно.

Кафява и жълта листна ръжда /Puccinia recondita/ и /Puccinia striiformis/

Установени са първи прояви от кафява и жълта листна ръжда. Сорите на патогена са разположени предимно по долните етажи на растенията. Степента на нападение е 5-13 % нападната листна повърхност. Болестта се наблюдава при 5 % от обследваните полета в област Добрич, в по-висока степен предимно в крайморските АЕР.

При кафявата ръжда по листата, предимно по горната страна, се формират кафяви до ръждиво кафяви, неравномерно разпръснати по повърхността им дребни сори. Жълтата ръжда се явява основно върху листните петури, но при особено благоприятни условия се намира по всички зелени части на растенията – стъбла, плеви, осили и даже по неузрели зърна се образуват лимоненожълти удължени летни сори.

Мрежести петна по ечемик /Drechslera teres/

Петна по долните листа на ечемика са установени в областите: Велико Търново, Разград и Стара Загора. Плътността варира от 2-7 %. Нападнатите растения не изкласяват или остават стерилни и ако се образуват семена те са спаружени и слабо развити.

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

Констатирана е поява на единични пустули по долните части на стъблата и листата в ранни и погъсти посеви. В област Велико Търново е констатирано нападение от болестта по пшеницата и ечемика по средните етажи от листата. По част от обследваните посеви в областите Велико Търново, Монтана, София град, Търговище и Ямбол нападението е над ПИВ – 10% -15% нападната листна маса. Болестта се открива първоначално по долните листа, след това признаците се проявяват върху по-горните, листните влагалища, стъблата и класовете. По повърхността на нападнатите органи се образуват сиво белезникави, брашнести налепи. Най-големи поражения се наблюдават, когато са засегнати флаговите листа и класа.

РАПИЦА

Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Основната повреда се нанася от възрастните, които прогризват цветните бутони, за да се хранят с полена и да снасят яйцата си вътре. Нагризаните пъпки не дават качествени цветове. При по-голяма степен на нападение може да изсъхне цялото съцветие. При по-слаба повреда пъпките образуват шушулки, но те са деформирани, извити и не нарастват. Когато нападението на рапицата стане във фенофаза бутонизация повредите са големи. При веднъж започнал цъфтеж цветояда се храни с полена и нанесените щети са нищожни.

Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/

Отчетена е вредна дейност на възрастното. В област Монтана се наблюдават единични екземпляри. В област Силистра плътността е 0-3 бр. възрастни/кв. м., където е подаден сигнал за борба. Масова поява е констатирана е област Враца с плътност от 4-5 бр. възрастни/кв. м., което е около и над ПИВ. Бръмбарите се хранят с младите листа, цветните розетки и цветните пъпки на културата. Излюпените ларви се вгризват в стъблото. Нападнатите стъбла се изкривяват и пречупват.

Шушулков хоботник /Ceutorhynchus obstrictus/

В област Велико Търново отчетената степен на нападение е 3-4 бр. възрастни/кв. м., а в Търговище от 0-2 бр./кв. м. Хоботниците се хранят с цветните пъпки. Женските екземпляри снасят по 1 яйце в шушулка. Нападнатите шушулки трудно се различават от здравите. Външен симптом върху растението се проявява, когато ларвите напуснат растението. Върху нападнатите шушулки се появяват малки отвори. Преките щети нанасяни от възрастни и ларви при тяхното хранене не са толкова големи, но те създават подходяща среда за яйцеснасяне на зелевото комарче по шушулките.

Сухо стъблено гниене /фомоза/ /Leptosphaeria maculans

Установено е нападение по долните листни етажи. В област Сливен са констатирани 6- 12 % петна по листата, а в област Търговище 5-10 %. Подаден сигнал за извършване на третиране. Болестта се проявява от поникване на растенията до 6-ти лист. По най-долните листа се образуват неправилни, закръглени, сиво-зеленикави петна, но най-характерни са признаците по кореновата шийка, която некротира и се напуква и по стъблата, по които се развива кафява засъхнала ивица.

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

През месец април е установено поява и начало на вредна дейност от сив царевичен хоботник в площите с царевица в областите: Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен. В областите: Враца (АЕР Оряхово и Бяла Слатина) и Велико Търново (АЕР Свищов) в поникващи царевични посеви е установена масова вредна дейност и плътност от 2-3 бр./кв.м. В област Монтана плътността е 2-10 бр./кв.м., което е над ПИВ. Там е извършено третиране на цялата площ. В област Плевен плътността е над ПИВ – 6 -12 бр./кв. м. В поникващите посеви със слънчоглед, плътността на неприятеля е както следва: област Велико Търново – 2 бр./кв. м, областите: Видин и Плевен – 1 бр./кв. м, област Враца – 2-3 бр./кв. м, област Ловеч – 1-1,5 бр./кв. м и област Монтана – 2-10 бр./кв. м. Химичният контрол срещу неприятеля се осъществява чрез вегетационно пръскане с инсектициди в началото на поникване на културите, което обикновено съвпада с масовата поява на хоботника. ПИВ при слънчоглед: – 2 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „поникване”; – 5-6 бр.възрастни/кв. м. във фенофаза „4-5-ти лист”; ПИВ при царевица: – над 2 бр. възрастни/кв. м. във фенофаза до „5-ти – 7-ми лист” или 20-30% повредена листна маса;

Полски щурец /Gryllus campestris/

Плътност от 2 бр./кв.м. в царевичните посеви е наблюдавана в област Велико Търново (АЕР Павликени). Нападнатата площ от 0,016 хил. ха е третирана. Вредна дейност на щурци е регистрирана и в област Ловеч. Отчетената плътност на неприятеля в слънчогледовите посеви в област Велико Търново е – 2 бр./кв. м, област Враца – 1-2 бр./кв. м, област Ловеч – 0-0,5 бр./кв. м и област Пловдив – 3 бр./кв. м. Нападнати са 0,550 хил. ха. Прегризват младите растения в основата, нагризват пъпките и нежните връхни части. Телени червеи /сем. Elateridae/ В област Пловдив са нападнати 0,800 хил. ха слънчоглед и 0,900 хил ха с царевица с богати хумусни почви.

Обикновен пясъчник /Opatrum sabulosum/

Вредна дейност в поникващи посеви слънчоглед се наблюдава в област Враца на площ от 0,080 хил. ха., при плътност 1-2 бр./кв.м. Привличат се силно от поникващия слънчоглед, като се хранят с котилидоните му. Най-голяма обаче е вредата, когато бръмбарите прегризат вегетационния връх.

Ливадна пеперуда /Loxostege sticticalis/

При извършени обследвания в периода 28.04-02.05.2023 г. на територията на област Пазарджик е установено начало на летеж на пеперуди от първо поколение на заплевелени площи. При констатиране на нападение от неприятеля над регистрираните прагове на икономическа вредност (ПИВ) е необходимо третиране срещу гъсениците. С цел недопускане масово намножаване на ливадна пеперуда, както и предприемане на своевременни мерки за контрол, в случай на установено нападение е необходимо, неприятелят да бъде под засилено наблюдение през настоящата година.

КАРТОФИ

Телени червеи /сем.Elateridae/

Внесени са инсектициди срещу неприятеля при засаждане на картофите на 0,540 хил. ха. Телените червеи са едни от най-често срещаните многоядни неприятели и се характеризират с широка екологична и хранителна пластичност, с което се обуславя широкото им географско разпространение. Вреда нанасят ларвите. Те водят подземен начин на живот, което затруднява контрола срещу тях. Химичен контрол срещу неприятеля се предприема на площи с установена плътност по-висока от ПИВ: – 4-6 бр. ларви/кв.м.

Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

Първите установени повреди от възрастните на неприятеля са регистрирани в област Благоевград. Начало на излизане от зимните убежища на колорадски бръмбар е констатирано и в областите: Видин, Пазарджик и Пловдив. Химичен контрол срещу възрастните се провежда при ПИВ: – 10% заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията; – 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията; -10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията; ПИВ за ларвите е: – 150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;

Картофен молец /Phthorimaea operculella/

Установено е начало на летеж на картофен молец в заложените феромонови уловки в областите Кюстендил и Пазарджик. Силно нападнатите листа постепенно завяхват и загиват. Гъсениците напускат такива листа и навлизат в стъблото, където издълбават ходове, насочени надолу. Стъблата над мястото на повредата увяхват и изсъхват.

Картофена мана /Phytophthora infestans/

Срещу патогена е извършено първо предпазно третиране в област Благоевград. При първоначалната й проява по долните листа се наблюдават неправилни до закръглени кафяви петна с по-светъл ореол, като при влажно време по долната страна се появява сиво-бял спорообразуващ налеп. Листата започват да прегарят, когато се появи силно напетняване. Заразата преминава към стъблата, които стават кафяви до черно кафяви.