Износът на сурово слънчогледово масло се удвои през 2022 г. и надхвърли 1,4 млрд. долара

Като стойност експортът на пшеница и царевица се е увеличил, но като количество е намалял

В стойностен обем българският износ през 2022 г. се увеличи с 21% спрямо 2021 г. и е за 50,25 млрд. щатски долара. Световният износ е нараснал с 12% за периода. България се изкачва в класацията и заема 57-мо място сред всички износители в света (59-то място за 2021 г.), непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В ЕС запазваме 20-то място, съобщава анализ на Българска стопанска камара.

При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.

От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация.

Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни.

Благодарение на ръст от 147% за една година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. щ.д., основно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за една година.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема трета позиция.

Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст се наблюдава при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният (стойностен) ръст за последните 5 години е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.

Стоките с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2022 г. са: средно тежки нефтени масла – 2 174 млн. щ.д., 293% ръст спрямо предишната година; леки нефтени масла – 1 773 млн. щ.д. и ръст от 165%; катодна мед с износ за 1 620 млн. щ.д.; анодна мед за 1 430 млн. щ.д; пшеница за 1 425 млн. щ.д; сурово слънчогледово масло 1 407 млн. щ.д. ръст 109%; биодизел 1 306 млн. щ.д. и ръст 45%; електроенергия за 1 008 млн. щ.д.; медикаменти за 838 млн. щ.д.; природен газ 815 млн. щ.д. ръст 179%. Тези десет стоки генерират 27,5% от износа ни.

В количествено изражение измежду водещите стоки най-голям ръст имат: слънчогледово масло – 112,1%, леки нефтени масла – 81,2%, сурово слънчогледово масло – 57,7%, природен газ – 35,5%, биодизел – 26,1%. Спад има при електроенергията – 45,7%, царевицата – 45,3%, и пшеницата – 21,4%. Най-големи пазари за нефтени масла са Украйна, Египет, Турция, Гибралтар, за катодна мед – Италия и Турция, за анодна мед – Германия и Белгия, за пшеницата – Алжир, за сурово слънчогледово масло – Испания.

Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за 2022 г., неупоменати по-горе, най-голям ръст в стойност спрямо 2021 г. бележат: слънчогледово олио – 177%, сярна киселина – 136%, суперфосфати – 133%, амониев нитрат – 132%, денатуриран етилов алкохол – 110%, електронни интегрални схеми – 53%.

Най-успешни

България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности – 13,5%, слънчогледово кюспе – 12,4%, медни пръти и профили – 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.