Четири семенарски компании и фирми от пестицидния бизнес финансираха важни експерименти с рапица и пшеница по проекта  „Хербитур“®

В големи мащаби, динамично и прецизно новият Център за изследователска и внедрителска дейност „Хербитур“® се зае с важни за земеделската практика научни експерименти.

Студентите, които проф. Тонев обучава и на които разчита: Михаил Тодоров, Цветомир Коев и Толга Мустафа (от ляво надясно)

Както читателите се досещат от името, центърът се управлява от проф. д-р Тоньо Тонев – автор на проекта „Хербитур“®. След като бе пенсиониран като преподавател и изследовател  в Аграрния университет (АУ) – Пловдив, проф. Тонев създаде собствен Център „Хербитур“®. Заедно с голяма група от общо 14 студенти от Аграрния университет – Пловдив беше положено началото на изграждането на материалната база на този нов Център. Понастоящем  трима от тези студенти продължават да са в „най-близка орбита“ на професор Тонев. Те са отличници в АУ, и имат уникалния шанс ежедневно да попиват уроците на професора. Партньори по проекта продължават да бъдат световни  компании, свързани с аграрния бизнес. С всички тях  проф. Тонев е работил и с годините е изградил здраво партньорство, основано на доверието.

Тримата най-доверени студенти, които са плътно до професора, са Михаил Тодоров, Толга Мустафа и Цветомир Коев. Те са напът да вземат бакалавърската си диплома и да запишат магистратура. „А защо не и доктурантура“, подхвърля професорът, който казва, че е изключително доволен от тяхната любознателност, усърдие и много добро възпитание. „Наистина, това са много качествени, прецизни  и отговорни млади хора“, обобщава преподавателят.

„Цялата ми научно-изследователска работа, винаги е била и продължава да бъде насочена към решаване на конкретни реални или потенциални проблеми, значими за практиката. Така подбирам проблемите, че се опитвам да изпреварвам момента, когато заетите в земеделието ги установят. Искам да мога да подскажа и на самите фирми от бранша, както и на земеделците, че даден проблем е принципно важен, потенциално опасен и трябва да му се обърне навреме специално внимание“, споделя проф. Тонев.

Научните експерименти се извеждат като съдови и като полски опити. Съдовите опити са заложени в новоизградения Център за изследователска и внедрителска дейност „Хербитур“®, който се намира в стопанския двор на земеделците „Братя Райчеви“ООД в землището на пловдивското село Крумово.

Прочети още: Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес

Проф. Тоньо Тонев: Откривам необятни възможности на експериментите в съдове

Студентите на проф. Тонев: Тук всеки ден е безценен урок

Полските опити са … на полетата, но не къде да е, а там, където реалните проблеми са най-големи!

Опити с рапични хибриди в компанията на синя китка

През настоящата стопанска година проф. Тонев и екипът му партнират на 4 семенарски компании. Това са БАСФ, Декалб на Байер, Рапул и KWS. Няколко години поред по тази тематика изследователят е работил и с фирма Лимагрейн, с която предстои да подновят съвместната си работа тази есен.  

Обект на изпитване са общо 28 рапични хибриди на четирите фирми за чувствителност към паразитния плевел синя китка. Опитите са позиционирани на два пункта в страната, където през годините по данни на земеделци и по лични впечатления на проф. Тонев има доказано нападение на площите от синя китка. Пунктовете, където се извеждат опитите, са в село Крепост, област Хасково и в село Генерал Инзово, Ямболско.

 „Проблемът със синя китка в рапични посеви не е познат в много райони на България, но там, където го има, понякога е в ужасяваща плътност. Една част от тези общо 28 хибрида рапица на четирите компании са Сlearfield.  Идеята тук е, да установим чувствителността на всеки хибрид поотделно, без интервенцията на хербицид, срещу паразита. Във вариантите, където семената са предназначени за Сlearfield технологията, наблюдаваме и поведението на третирани с хербицид посеви, а също и на нетретирани. В един момент търсим съвместното действие на по-слабо чувствителния към синя китка хибрид и едновременно го подпомагаме с имазамокс съдържащия хербицид Пулсар в технологията Clearfield“, обясни същността на експеримента известният херболог.

Бедствието „резистентен райграс“

„Друг проблем, с който работим от няколко години и засега е с локален характер, е контролът на резистентните биотипове италиански райграс към някои хербициди. От все повече места в страната, особено в района на Югоизточна България, получавам информация за невъзможността колегите да се справят с този проблем, без дори да подозират, че става въпрос за резистентност. Опитите ни през 2023 г. са с продукти на общо пет компании от пестицидния бизнес. Това са хербициди на фирмите БАСФ, Байер, Синджента, FMC и Адама“, изброи изследователят.

Екипът на проф. Тонев опитва да се пребори с възникналата резистентност  на райграса, който е успял да си създаде своеобразна „броня“, срещу иначе високоефективни срещу този плевел хербициди. През всичките години на водене на борбата срещу този плевел домакин е фирма „Кронос“ в землището  на ямболското село Овчи кладенец.

„Резистентността към хербициди  е относително ново явление за България, но отдавна познато в много райони на Европа и света. С висока степен на сигурност може да прогнозира, че предстои този проблем да става все по-голям, както за нашата страна, така и в световен мащаб. По литературни данни има възникнала резистентност на някои плевели, включително и към тоталния системен хербицид глифозат. Един от големите проблеми в Западна Европа е контролът на  резистентни биотипове от плевела  лисича опашка. За радост, този проблем все още не съществува в България“, информира професорът.

Той допълни, че през есента на 2023г. ще бъдат заложени опити, не само при пшеница, но и при рапица в заплевелените с въпросния райграс полета.

Досегашните  резултати от опитите показват, че много от изпитваните почвени и ранно-вегетационни хербициди, осигуряват доста висока ефикасност спрямо резистентния райграс (около 75% до 80%). Проблемът е, че този плевел има голяма продуктивна братимост и изключително висок размножителен коефициент. Така, останалите незасегнати  20 – 25% от растението са достатъчно много и имат потенциал да нанесат непоправими щети върху пшеницата.

„В настоящия момент в нашите опити ние работим основно с почвени и ранно-вегетационни хербициди, които внасяме основно наесен. Целта е „да тушираме“  плевела още в най-ранните фази на покълване и поникване. Но тези хербициди не са с безкрайно дълга персистентност. Имаме ситуации, в които в края на есента или рано напролет хербицидното въздействие вече е силно намаляло. Тогава се появява т.н. вторично, а бих казал дори третично заплевелявване, т.е. доста закъсняло, включително и пролетно поникване на райграса. Традиционно той пониква през месец октомври заедно със културата, а понякога дори я изпреварва. Продължава да пониква  и през топлите дни на  ноември. А както беше през тази топла зима, райграсът пробиваше почвата, през целия сезон“, обобщи досегашните наблюдения проф. Тонев.

И добави, че големият проблем идва от факта, че биологичният температурен минимум на плевела е по-нисък от този на културата. В един момент пшеницата спира да се развива, а плевелът продължава. „Това е доста опасно за практиката, защото през есента плевелът е в едно състояние, а напролет отивайки на полето и виждаме, че картинката е съвършено различна“, обясни професорът.

По всичко личи, че борбата с този вид няма да мине само с един продукт, а вероятно със система от хербициди. Наложително е есенното почвено или ранно-вегетационно третиране да бъде  съчетано с ранно вегетационно пролетно приложение на хербициди със задоволителна ефикасност. Така може да се очаква проблемът да се минимизира и най-вече да се локализира, за да не се разпространява много бързо,  на по-големи територии. В този смисъл, търсенето и намирането на стопански задоволителни решения продължава…!

Кошмарът при слънчогледовите посеви се нарича див коноп

Третият проблем, с който Център „Хербитур“ се занимава много активно, е контрола на дивия коноп в слънчогледа.  За слънчогледовите посеви този плевел е истински кошмар. „Всеки земеделски производител, който има в полетата си див коноп, добре познава проблема и всички трудности и неудачи, които са свързани с неговия контрол„, каза проф. Тонев.

„Пролетта на 2023 г. се отличаваше с това, че беше нетрадиционно хладна и влажна, и хербицидите, в това число и традиционни хербициди, които работят удовлетворително по отношение на дивия коноп, приложени в слънчоглед не дадоха очакваните резултати. С цената на много усилия – два, три,  дори на места и с четирикратно третиране с хербициди, успяхме да доведем въпросния плевел до икономически поносима плътност“, разкри удовлетворен проф. Тонев.

„Тук искам да изкажа благодарност от мое име и от името на братя Райчеви към колегите от Кортева за предоставените ни допълнителни количества от фирмените мостри, предназначени за производствени опити„, специално отбеляза той.

Прочети още: Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес