Проф. Тоньо Тонев: Откривам необятни възможности на експериментите в съдове

След като през 2020 г. излезе от комфорта на учебно-опитното поле на Аграрния университет (АУ), известният херболог проф. Тоньо Тонев създаде още по-интересен, свой собствен комфорт, който именува Център за изследователска и внедрителска дейност „Хербитур“. Това е мястото, където професорът залага опити и в същото време директно преподава от най-добрата катедра – полето, на студенти, които хем работят, хем се учат.

В най-близкото му обкръжение са младите колеги Толга Мустафа, Цветомир Коев и Михаил Тодоров, които вече завършват бакалавърския курс в Аграрния университет и се подготвят да запишат магистратура.

Прочети още: Студентите на проф. Тонев: Тук всеки ден е безценен урок

Новият Център беше посетен от няколко групи студенти от Аграрния университет, по време на обучението им по магистърски програми. Задоволството и оценките на тези студенти и колеги – преподаватели, бяха еднозначни и изключително високи! Професор Тонев каза, че се надява на още по-мащабно бъдещо партньорство с Аграрния университет с цел все повече студенти от
бакалавърските и магистърските курсове да имат възможност да се докоснат до тези научни достижения и партньорството с големия агробизнес!

„Изграждането на Центъра започна преди 18 месеца, а изследователската ни работа стартира през март тази година“, разказа проф. Тонев.

Материалната база е изградена в село Крумово, област Пловдив, в стопанския двор на фирма „Братя Райчеви“ ООД.

Прочети още: Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес

„С цената на упорити усилия и най-вече на голяма любов и отдаденост към професията, на инвестиции на много труд и средства, нещата започнаха да се случват. Центърът постепенно придобива облика на модерна изследователска база с мултифункционални възможности„, посочи сътвореното изследователят.

Амбицията на професор Тонев е базата да се превърне в един истински оазис на приложната аграрна наука. Максимата на тази нова структура, отново ще бъде неразделната връзка на бизнеса с науката и образованието“, сподели създателят на проектите „Хербитур“®, „Царевицата – царица на полето“®, „Център за биологично изпитване на продукти за растителна защита“® и на „Академия Земеделско Образование и Наука“®, които са патентовани от автора им и са познати на всеки себеуважаващ се земеделец в България.

Прочети още: Четири семенарски компании и фирми от пестицидния бизнес финансираха важни експерименти с рапица и пшеница по проекта  „Хербитур“®

Чрез модерни съвременни уреди като хлорофилометър, порометър, рН-метър и други, екипът в изследователския център осъществява в динамика различни биометрични измервания и физиологични изследвания.

Доскорошният преподавател в АУ от сърце желае да продължи да помага на студентите от бакалавърските и магистърските курсове на университета, пред които ще демонстрира опитите, заложени както на полето така и в съдове.

През този сезон съдовите експерименти обхващат основните полски култури – пшеница, ечемик, рапица и царевица.

„Когато поех ангажимент към фирмите, аз не допусках, че растенията ще изглеждат по този добър начин чак до изкласяване и изметляване. Хубавото е, че растенията във всички опити и във всички варианти на отделния опит са равнопоставени. Те са сравними са помежду си и в този смисъл ще извършим биометрията и засичането на биологичния добив, какъвто и да е той. Потенциалът на съдовите опити е изключително голям. В състояние сме да създаваме изкуствено хербициден стрес, нарушен воден или хранителен режим и каквото ни е необходимо.
Откривам нещо необятно в този вид опити и най-хубавото е, че всички фирми, които до момента са се докоснали до нашите опити, проявяват изключителен интерес. Надявам се, че през следващите години тази дейност може да се разрасне“, оптимистично заяви проф. Тонев.

Първите партньори на професора в съдовите опити са фирмите Байер, Екофол и Агропойнт.

Първи опит: Фитотоксичността на хербицидите може да се тушира от антидоти и биостимулатори

„В серия от съдови опити изпитваме хербицидната селективност на активни вещества към пшеницата и действието на добавка от стимулатори“, обясни изследователят. „Тези опити са възложени от фирма Байер и имат за цел оценка факторите на стреса, като се наблюдава и отчита действието на антидоти и на биостимулатори,  за ограничаване или отстраняване  на
хербицидния стрес.„

В практиката някои хербицидни вещества могат да бъдат агресивни в известна степен към културните растения, за които са предназначени. Но, добавяйки антидота и биостимулатора към резервоарната смес или в готовия търговски продукт, резултатът може да изглежда съвсем различно.

„Антидотите най-често са различни за всеки конкретен хербициден препарат или всяка конкретна култура“, обяснява проф. Тонев. „Те се имплантират вътре в състава на самите търговски препарати. Без тях доста от хербицидите биха били значително по-агресивни. За мен бе комплимент, че фирма Байер ми повери такъв отговорен тип експерименти. Общоизвестно е, че Байер е световен лидер в областта на химическия синтез на антидотни съединения“, добави проф. Тонев.   

Ефектът от изпитваните фактори в различните експерименти се установява с физиологични и биометрични измервания. Всеки от съдовите опити се извежда  в 10 или 19-литрови съдове, в 6 повторения, плюс още допълнителни 6, които са обект на биометричните измервания.

„В определени фенофази през определен период от време ние режем част от съдовете, интензивно промиваме във вода кореновата им система, така че тя да остане абсолютно чиста и неувредена. След това започваме да измерваме, да претегляме, да търсим пропорции между надземна и подземна им маса. В този опит е важна реакцията на културата, а не хербицидната ефикасност. Интересува ни, доколко хербицидът е селективен към културата. Изследваме въздействието на антидота и биостимулатора, за минимализиране на стреса“, разяснява същината на експеримента хербологът.    

Проф. Тонев има богата експериментална практика, в която се е случвало при прилагане на хербициди от по-старото поколение, културните  растения да изглеждат като видимо неувредени от хербицидното въздействие, но при жътвата да се окаже, че  добивът е с 10-15% по-нисък от този на
незаплевелените и без хербицид контроли.

След като се измият корените на всички експериментални варианти, се добива представа в реални числа за тяхната селективност към културата. Освен че се измерват чистите корени – колко са дълги и тежки, колко продуктивни братя са образували пшеничните растения, се отчита, записва и
изчислява и дължината на надземната маса, листната площ и други. Скоро ще бъде извършена „жътва“ и ще се измерят дължината на класа, броя зърна в отделния клас и абсолютната маса на зърното. По договор с всяка конкретна фирма –възложител се изследват и други биометрични параметри, които дават представа в детайли дали продуктът е щадящ или не, и ако има проблем, в каква степен той се е отразил на крайния резултат.

„Напълно наясно сме, че хербицидите са растителни отрови и по отношение на културните растения трябва да сме нащрек за сериозни изненади. Проблеми със селективността към културите най-често идват, ако не приложим хербицида в правилната доза, в правилния срок, при правилните култури и в правилните фенофази на културата и плевелите, при подложена
на някакъв абиотичен стрес култура и множество други условия“, изброява изследователят.

Един от най-големите проблеми на фермерите произтича от желанието им да използват резервоарни смеси, най-често от два хербицидни препарата (всеки от тях с по едно, две, понякога и три активни вещества), един фунгицид, един инсектицид), а “за цвят“ и един листен тор, био-стимулатор и т.н. За селективността на такива „баркочи“, както аз ги наричам, без цензура, никой не е в състояние да ви даде каквато и да е гаранция за селективност към културата, която е обект на растително-защитното мероприятие. 

Експеримент №2: Водорасли на полето?

Дамян Вътев, възпитаник на проф. Тонев от „Академия Земеделско образование и наука“, и собственик на фирма „Агропойнт“, е възложил опити с листни торове и биостимулатори, които фирмата предлага.

Наскоро представител на испанската фирма производител на продуктите на „Агропойнт“ – Пабло Апарицио от компанията „Фитогал“, е посетил Изследователския център „Хербитур“ и е останал очарован.

Проф. Тонев изследва в 5 съдови опита действието на два продукта на възложителя.

Единият продукт е Авкамар дуо, който е създаден на базата на кафяви морски водорасли и аминокиселини. Употребява се в доза 150 милилитра на декар.

„Непосредствено след третирането, в първия месец – месец и половина, ефектът от продукта е очевиден и при трите култури. В този прозорец от време ние извършваме и биометрични и физиологични измервания на пшеница, рапица и пролетен ечемик„, поясни професорът.

Друг опит е свързан с имитирането на краткосрочно засушаване на пшеницата и прилагане на продукта Аквамар Дуо с цел намаляване на водния стрес. Отчитането на ефекта от този опит недвусмислено показва наличието на антистресов ефект върху варианта с третираната пшеница.

„Освен съдовите опити с Аквамар Дуо изведохме и производствен опит с четири варианта върху 600 декара в нивите на братя Райчеви в землището на село Крумово. Предстои да бъде отчетен добивът от този опит“, разказва създателят на Центъра.

Другият продукт, който предлага фирма „Агропойнт“ е Фитогал микро. Това е суспензионен листен тор с високо съдържание на много микроелементи. Този продукт е приложен двукратно, в две различни фенофази на пшеницата. На базата на визуалните наблюдения и извършените биометрични и физиологични измервания е ясно, че продуктът подпомага растенията и повишава техния потенциал.

„По принцип, когато искаме да приложим листни торове и биостимулатори, и да получим желания ефект, трябва да сме пределно наясно с дефицитите от макро и микроелементи, които има на
конкретното поле, в конкретния посев. Продуктът трябва да се даде в оптималния срок и в оптималната регистрирана доза. Категоричният ми извод е, че при еднократно пръскане с подобни продукти се получава сравнително краткосрочен и относително по-слаб ефект. При двукратно
пръскане, както е при опита с пролетния ечемик, резултатът е видимо по-добър спрямо нетретираната контрола и спрямо варианта с еднократното третиране. Това се отчита по отношение, както на хабитуса на надземната част, така и на кореновата система на растенията“, обобщава проф. Тонев.

Експеримент №3: Ефектът на почвата и макроторовете със и без подобрители

Третият експеримент е проведен с цел да се проследи ролята на подобрителите на усвояването на фосфора върху развитието на растенията.

Опитът е с царевица, върху която са приложени два вида макро торове на фирма „Екофол“. Това е един много мащабен и трудоемък опит с общо 38 контейнера с почва.

Почвата е взета от землищата на село Златосел в Средногорието, от землище на Института по растителни генетични ресурси –гр. Садово, от полета край Асеноградско шосе и от село Крепост, Хасковско.

Почвите са доста различни по отношение на тяхната киселинност. Едната е кисела (рН 4,6 – 4,8), другата неутрална (рН 6,8 -7,0), третата алкална (карбонатна с рН 8,5-8,7) почва. Всеки един от трите почвени типа е представителен за големи територии от страната.

В Центъра за изследователска и внедрителска дейност, са доставени по 12 до 15 кубически
метра от горепосочените типове почви.

„Засяхме царевицата в контейнери с вместимост около 1,2 тона и наторихме с минерален тор, съдържащ азот, фосфор и сяра, в две различни съотношения на азота и фосфора – в съотношение 15/25 и 20/20. Но това не е всичко. Всеки от тези два вида тор се предлагат в две разновидности – със и без подобрители.“

„Досегашните резултати са изключително в полза на торовете с подобрителите“, обяснява в движение проф. Тонев.

Освен в големите съдове този опит е изведен паралелно и в по-малки 19-литрови съдове с трите типа почва, за да бъде направена поетапна биометрия. Разликите в растежа и развитието на растенията показват много ясно значението на потенциала на всеки от трите типа почва и неговата промяна след третиране на азотно-фосфорните торове с подобрители. Визуалната преценка е подкрепена с трикратни биометрични и физиологични измервания.

„Ролята на подобрителите и при двата вида тор, и при трите почвени типа, и в тези по-малки съдове, също е много показателна„, показва експериментаторът.

Този опит е струвал неимоверни усилия на проф. Тонев и младия му екип. Той се е случил с цялостната подкрепа на възложителите от фирма Екофол. Те са предоставили контейнерите,  а професор Тонев е организирал докарването на почвата от всички пунктове. „Но в крайна сметка съм безкрайно доволен, че направихме такъв мащабен опит“, призна той.

Още по темата: Проф. Тоньо Тонев създаде собствен Изследователски център за радост на семенарските и торовите компании, и фирмите от пестицидния бизнес

Четири семенарски компании и фирми от пестицидния бизнес финансираха важни експерименти с рапица и пшеница по проекта  „Хербитур“®