Нещо става в земеделието! Площите с култури тотално намаляват

Само количествата на преработеното мляко растат, но не се знае каква част от тях е от внос и каква българска

Ковидът, войната, неяснотите в изискванията към земеделците в новия програмен период – това и други причини накараха земеделците да ударят спирачка и да свият площите, върху които развиват бизнеса си. Като добавим пролетните слани, сушата, наводненията и градушките плюс все по-рошавия проблем с липсата на работна ръка, можем да напипаме част от причините стопаните да решат да я карат по-полека.

Множеството проблеми, включително и изостреният като бръснач проблем с напояването – от една страна, и удобно седналите в кабинетите си земеделски министри от последните години, които имат свои, частично споделени виждания как да оправят селското стопанство и затова си позволяват да отказват срещи с браншови организации – било защото са обидени, или защото „не искат да им извиват ръцете“ – ами, и това са другите слаби карти, които изкарват от играта земеделците.

Какво показва земеделската статистика?

Почти няма земеделски култури, които да не са с намалени площи.

При житните и маслодайни култури има тотално рязане на полетата – всичко е надолу повече или по-малко.

Площите за реколтиране на маслолайна рапица са с 29% по-малко.

При житните в двуцифров процент са отрязани полетата с ръж и тритикале.

Ечемикът е с 3% па-малко площи, пшеницата с 1,1%, слънчогледът с 6,9 на сто, царевицата с 4,8%.

При зеленчуците най-драстично са се свили полетата със зеле, краставици на открито и картофи.

Площите със зеле са намалели от 1 459 ха на 606 ха (-58,5%).

Краставиците на открито, включително корнишони, са били през 2022 г. върху 488 ха, а сега са на 283 ха (-42%).

Една четвърт от картофите липсва. Те се отглеждат върху 6 784 ха при 9 082 ха година по-рано (-25,3%).

Доматите на открито са намалели с 22%, а в оранжерии с почти 8 на сто.

Краставиците в оранжерии са със 17,6% по-малко площи.

Пиперът е надолу с 13,4%.

Изключение в картината със зеленчуци правят дините и ягодите на открито – само те. Дините тази година са с 1,6% повече площи, а ягодите с 2%.

При трайните насаждения също е отчайващо.

Заради пролетните слани прасковите за реколтиране са с 38% по-малко декари.

Кайсиите и вишните по същата причина са с -21% площи за реколтиране.

Крушите, доколкото ги има, са с 11,3% надолу.

С 13,4% по-малко са лавандуловите полета.

Намаленията при останалите трайни насаждения са под 10 процента, но така или иначе са на минус.

Единственото изключение са площите с малини, които са се увеличили с 1,1% до 1826 ха.

Неясно защо за лозята липсва справка.

Площите с тютюни очаквано са по-малко, но неочаквано тютюн-ориенталски се отглежда върху 21% повече декари.

Изключение при млякото

По данни на МЗХ за дейността на млекопреработвателните предприятия в периода януари – май, включително, количеството на преработеното мляко е по-голямо от регистрираното за същия период миналата година.

Например през май т.г. общото количество преработено мляко в хиляди литри е 72,749, докато през май 2022 г. е било 69,840.

Статистиката обаче не посочва каква част от посочените литри мляко е от внос и колко е българското производство.

За броя на млечните животни в страната се представя само годишна справка, така че не се знае с колко са намалели заради ниските изкупни цени на суровината.

И, между другото, ако министерството продължи все така да не информира колко и откъде е вносното мляко, в един момент може да се окаже, че в големите си обеми суровината, от която преработвателите правят млечните продукти, е чужда.