Учени: Фермерите да въведат по-сухоустойчиви култури, субсидиите да са при по-малък разход на вода

Речният отток в България е намалял с 34% за 30 години. За да имаме валежи, трябва да опазим българските гори, заявиха учени от платформата „Климатека“

Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. м.

Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди. Това съобщи днес доц. Емил Гачев по време на събитие на тема „Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?“, което се проведе в София. Събитието е организирано от платформата „Климатека“ по повод Световния ден на водата, който ще отбележим на 22 март, съобщи БТА.

Около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас. Засега никъде в страната няма воден недостиг, но може за започнем да го наблюдаваме в някои райони с недостатъчни ресурси.

Доц. Гачев допълни, че е трудно да се определи загубата на вода, но горе-долу 55-60 процента от нея у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки загубите достигат и до 70 процента. В Германия те са 3 до 5 процента. 

Сред решенията на проблема могат да бъдат подмяна на остаряла и амортизирана инфраструктура, добър мениджмънт на течовете, разумен контрол на подаваното налягане.

Тъй като над 85 процента от водата отиват за промишлени нужди, там е необходимо въвеждане на производства със затворени цикли на водоползването, повторно използване на отпадната вода.

Една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство.

Затова там е необходимо въвеждане на по-сухоустойчиви култури, насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение (в Гърция тези мрежи са довели до 95 процента по-висока ефективност при използването на вода), да се ползва дъждовната вода.

За ефективно използване на водата в бита много може да помогне изграждането на пречиствателни съоръжения, позволяващи повторно използване. 

По думите на д-р Валентин Симеонов промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.

Доц. Гачев подчерта, че България уж е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо. Пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно, обаче три четвърти от него са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25 процента от цялото количество. Самият отток варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.

Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 ха. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години.

Доц. Емил Гачев обясни, че

България е в положение на валежна сянка

– това определя сравнително малкото валежи у нас спрямо други страни от Европа и дори Балканите. Едни от най-сухите райони в страната са в североизточната ѝ част.

Според Гачев България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.

Едно от нещата, определящи наличието на вода, са резервоарите, но важно е да се подчертае значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. „Те увеличават количеството на водни пари, привличат дъжда, преразпределят дъждовния поток, улавят водата от мъгли и облаци“, посочи той, допълвайки, че отчетливо е намаляването им в световен мащаб, но основното притеснение у нас са все по-честите горски пожари, за които ние не сме подготвени.

„Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите. Трябва да направим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване“, заяви д-р Симеонов.