Млечна ферма до езеро в (к)рая на сeло Леново

Съветите на братя Янкови: Да се субсидират геномни оценки на стадата

Развъдните организации да излязат от статуквото

НАП да освободи животновъдите от несвойствени задължения

В края на с. Леново, община Асеновград, има кравеферма с елитно, голямо стадо крави. Тя може да бъде показана на селскостопански делегации от САЩ, Израел, Дания, Германия и т.н., които завинаги да си променят мнението за България и нейното животновъдство. Докато развежда гостите, гидът няма да се засрами. Млечните крави са с добра стойка въпреки тежките вимета, в които носят по 30 литра мляко. Здрави и спокойни са.

Има отделения за новородени теленца, самостоятелни къщички за малко по-големите, терен за юници, друго място за заплодени юници, за новоотелени крави и въобще пространство за всяка възраст.

Животните, които са в новия обор, имат и красива гледка –  към езерото. То е създадено от фамилията и пътят към обора го разделя на две. Във водата плуват патици и гъски, на поляната тичат козлета и овце. Има още пауни и черно прасе в тази ферма, в която има човешко отношение към всяко създание.

Една дървена понтонна пътека води към средата на езерото, където има пейка и маса. И тук, в центъра на този рай, човек може рано сутрин да си изпие кафето и да посрещне деня с всичките подаръци, които носи – и добри, и лоши.

За всички животни, красоти и 40-те работници се грижат братята Георги и Радослав Янкови. Сестра им Таня носи административното тегло. Бащата Никола – създател на стопанството, наглежда кой какво върши.

„Създаване на стадо от млечни крави отнема 20-25 години. Това е един много бавен процес“, обяснява Радослав.

Той и брат му Георги са се върнали в родното село преди 15-на години, за да помогнат за стопанството, което е създадено още в началото на 90-те години от родителите им. Те изтрили предишните си планове за бъдещето, свързани със София и Пловдив и с образованието, което са получили – Георги като инженер, Радослав като агроном по растителна защита. Съсредоточили в това да направят фермата печеливша, иновативна и в същото време да не съжаляват за по-лекия и комфортен живот, който са загърбили. Георги се грижи за животните, а Радослав за земеделските практики.

Отначало лека-полека започнали да подобряват генетиката на кравите с внос на Холщайн, закупени от Унгария, Германия и Дания. После си казали, че е добре да спрат с вноса, тъй като вече имат възможност да извършват подбор в собственото стадо и да го подобряват.

Млечност: 10 тона на лактация

В момента средната млечност на крава в стопанството на Янкови е 10 тона годишно, което е 33-34 литра на ден в периода на лактация (305 дни). Ако падне под 8,5 тона, животното се бракува. За сравнение досега министерството изисваше стопанинът на млечни крави в развъдни програми да докаже годишен добив от 4000 кг, за да получи обвързана подкрепа. „Извинявайте, ама това е смешно!“, възкликна Радослав. „Това са около 13 литра мляко на ден!“

В края на миналата година МЗХ предложи в промените на Стратегическия план, сред които да се увеличи годишният млечен добив на 6000 кг за крава. Тоест дотук България си позволяваше да раздава обвързано подпомагане за селекционни крави, които дават по 4 тона мляко на лактация. А това е необяснимо – нито стимулира подобряването на стадата, нито стимулира плащането на данъци.

Още една стъпка напред – генотипиране

Науката е напреднала в огромна степен и в България трябва да я догоним. Вече не са малко фермите в света, които извършват геномни оценки на стадата.

Доколкото ми е известно, продължи Радослав, има две лаборатории, които извършват генотипиране. Едната е в Европа, другата в САЩ.

За генотипирането е необходим материал от животното, например косъм. На база на 2 милиона маркера изкуствен интелект предоставя огромен обем информация за конкретното животно.

Генотипирането помага за определяне на бъдещи здравословни проблеми при животните. Вижда се потеклото на всяко от тях за три поколения назад. Можеш да разбереш какъв е млечният потенциал на женското теле. Какви са здравословните рискове. Можеш да решиш дали да отгледаш малачето като млечна крава или да го угоиш за добив на месо. Генотипирането също ти дава възможност да направиш правилна селекция, използвайки семенната течност от определени бици, изброи Радослав Янков.

„Нашата ферма вероятно ще направи генотипиране. Имаме интерес. Подготвяме се. Преди това трябва да пресметнем дали ще е изгодно на този етап да генотипираме цялото стадо.

България плаща субсидии за млечни проби, които не ни помагат да развиваме стадото. Не е ли възможно вместо да субсидираме млечните проби, да субсидираме генотипирането“, пита той. Радослав е проучил, че услугата не е кой знае колко по-скъпа от лабораторното изследване на млякото.

„Търсим икономическа логика в генотипирането. С него ще направим по-висок млеконадой. Ще използваме по-малко антибиотици и други лекарства, ако здравният статус на животното е добър. Всичко това ще е в синхрон със Зелената сделка. Мисля, че времето е узряло“, добавя той.

Георги Янков: Развъдните организации да провеждат открити дни в най-добрите ферми с цел обмяна на опит

Време е министерството да обмисли възможността геномното изследване да замести млечните проби. Животните трябва да се запишат в съответната развъдна организация с получената геномна оценка, дава предложение Георги Янков.

В България, за да получаваш субсидия за млечна крава под селекционен контрол, животното трябва да е вписано в развъдна асоциация.

„А развъдните асоциации имат още доста на какво да се научат. Най-лошото е, че имаме откъде да вземем готовия пример, а не  го правим. Трябва да видим как е в Германия, Франция и да го приложим у нас. Идеята на асоциацията не е просто да членуваме в нея, за да си вземем субсидията. Личното ми виждане е, че веднъж или два пъти годишно асоциацията трябва да прави Ден на отворени врати. Да организира посещения във водещи ферми, за да може тези, които са малко по-назад, да видят добрия пример, а не да експериментират. Защото експериментът във ферма е нещо много скъпо. И аз съм правил грешки“, признава Георги.

Той дава пример как  допреди две-три години не е обръщал внимание на подрастващите телета. „Заплождахме ги на 18-19 месечна възраст, но с течение на времето, видяхме кой е правилният модел. Много ни помогна и пътуването до чужбина. От по-напредвалите в говедовъдството държави внесохме не само ген, но и опит, който приложихме. На Запад колегите заплождат животните на 13 месеца, ние го правим на 17-18. Храним ги 5 месеца повече. Защо? Защото когато излезе теленцето, икономисваме от протеини и енергия, за да ни е по-евтино. А това въобще не е по-евтино! Оттам идва нерентабилността – от незнанието.“

Тази информация е направила фермата на Янкови по-производителна. Това е важно, защото конкуренцията е много голяма, а немският и българският животновъд са на един пазар.

„Ние тук, в България, не бива с колегите да си икономисваме информация, която да ни помогне. Който може да е полезен на останалите, нека не се пести“, казва Георги.

Той се грижи за изхранването на всички животни. Спомня си, че преди 15 години, когато се е върнал от София в Леново, за да помага, средната  млечност е била 10 литра от крава, дори и по-малко. Сега е над 30 литра. „Това се дължи и на хората, които се грижат с любов към животните“, не пропуска да отбележи Георги.

Фермерите вършат работата на НАП

Във връзка с данъците Радослав Янков смята, че е недопустимо приходната агенция да прехвърля свои функции на фермерите. Тъй като суровото мляко е включено в списъка на стоки с висок фискален риск, стопаните са задължени ежедневно да изпращат декларации към НАП за количествата, които напускат стопанството. Това се върши и през уикенда, и на Великден и Коледа. За да отговорят на изискването на НАП млечните животновъди ангажират служител и му заплащат допълнително комуникацията с данъчните. „Нашата ферма изпраща над 5 хиляди литра сурово мляко на ден. Много пъти съм опитвал да обясня, че това е една излишна административна тежест. Ако управляващите искат да изсветлят сивия сектор не при нас трябва да търсят пропуски. Но дори и да смятат, че някой от млечния сектор е в сивия спектър, нека го разкрият вместо да налагат на всички животновъди да доказват ежедневно, че са коректни данъкоплатци. Защо ние трябва да улесняваме работата на данъчните инспектори, вместо те нашата“, пита той.

Субсидии, политики

Стопанството в (к)рая на Леново е смесено. Освен животновъдство развива и земеделие, специализирано в отглеждането на култури за фураж на кравите.

„В момента има проблем и при двата сектора. Загубите, които търпим, не знам докога можем да си ги позволим. Ако ситуацията не се промени в близко бъдеще, много колеги няма да успеят да продължат да развиват бизнеса си и да го модернизират. Ще си останат на едно равнище, а когато спреш да се подобряваш, ти заспиваш“, казва Радослав.

И веднага добавя, че дори и най-богатата държава в света не може да си позволи да издържа фермерите си със субсидии.

„За да бъдеш фермер, трябва да произвеждаш. Там е разковничето. Субсидиите никога не трябва да бъдат основната цел, защото съсипват прогреса“, убеден е той.

Младият фермер сподели, че му е станало болно, когато при протестите на животновъди в края на миналата година е имало реплики, че участват „една шепа“ фермери. „Ами, за съжаление, това са животновъдите. Това остана от нас. Малко над 100 сме фермите с повече от 150 крави. Аплодирам намерението на Министерството на земеделието да издири виртуалните животни. Нека тази информация кой колко виртуални животни има да стане обществена. Защо трябва да крием определени хора? Нека обществото да знае кои са реалните животновъди.

Общият брой преживни животни в страната е около 1.3 милиона. Вътре са 6 „въдства“ – млечни и крави за месо, биволи, овце и кози. На пет човека в държавата се пада едно животно. Задайте си въпроса може ли пет души да се хранят от едно животно. Ако е крава могат, ами ако е овца? Ако утре спре вноса на мляко и месо, тези продукти сигурно ще се изписват с рецепта като в аптеката“, каза сюрреалистично фермерът.

И още няколко думи от Радослав Янков:

„Станахме свидетели в последните месеци на всеобщи европейски земеделски протести. Ситуацията е тежка и е възможно ние и останалите европейските фермери един по един да се откажем от този бизнес. Затова питам ЕС къде са младите хора, които искат да влязат в земеделието? Кажете ми колко млади семейства в съюза са се захванали със земеделие в последните 10 години, ако изключим наследствените земеделци? Колко хора, които са се прибрали от големия град, са започнали земеделие? Ето, аз все още съм млад, но съм потомствен земеделец. Затова съм тук. Ако бях отгледан като градско чедо, 95% съм сигурен, че нямаше да се върна. Аз завърших растителна защита, но ми се отдават и програмирането, и компютрите. Имах възможност да остане в града. Само това, че съм закърмен със земеделие и ме върна на село.“