Кюстендилските череши са в упадък, три области в страната отглеждат 41% от националната реколта

Около 60 на сто от продукцията се изкупува за преработка, а над половината от износа за прясна консумация е бил към Русия през 2014 г.

Анализ на фондация „ИнтелиАгро“, автор Николай Вълканов

(АгроПловдив публикува със съкращения анализа, чиито пълен текст може да се прочете в страницата на ИнтелиАгро – ползвай линка) 

Градините преди и днес

Черешопроизводството се явява един от най-атрактивните овощарски сектори в страната. През последните седем години делът на реколтираните площи с череши от всички овошки достига 24% (2014 г.) от 17,7% (2007 г.). По обем на производството се нарежда на второ място след ябълките.

Новите насаждения с череши нарастват в абсолютна стойност – те достигат 269 ха през 2013 г. (14% от новите овощни насаждения в страната) при 172,5 ха през 2010 г. (21,3% от всички). Това, според нас, говори за осъзнат потенциал за възможностите пред културата.

Инвестициите в нови градини идват съвсем навреме да посрещнат нуждата от подмяна на вече съществуващи, физически и морално остарели насаждения, останали в наследство при връщането на земята през 90-те години на ХХ век. По оценки на отдел „Агростатистика“ към МЗХ от 2007 г. 31% от черешовите градини или 1891 ха са били на възраст над 20 години. Това са градини, които към настоящия момент вече излизат от плододаване. В следващите десет години ще излязат от плододаване още близо 900 ха стари градини. Нуждата от подмяна на съществуващи насаждения е дори по-голяма. Основната част от младите (0-4 г.) по онова време (2007 г.) градини, в размер на 2684 ха са засаждани по стари технологии, с посадъчен материал със съмнителен произход. Нивото на консултантските услуги също е било незадоволително, а познанията на фермерите/инвеститорите – на доста ниско ниво. Всичко това предопределя по-бързото отпадане на част от тези насаждения в бъдеще или ориентирането на производството им изцяло към преработка (което означава по-ниски цени на реализация).

Друг фактор, който говори за слабост е сортовата структура на градините. По данни от 2007 г. трите основни сорта – Ван, Бинг и Ранна черна едра, са заемали 56,5%. Това показва една значителна разнородност на насажденията. Данни за сортовете в създадените впоследствие градини, за съжаление, липсват, но с оглед навлизането на нови сортове през последните години, може да се предположи, че сортовата структура продължава да е твърде разнообразна. Това създава съществен проблем при организирането на еднородни партиди, било за пласмент за прясна консумация на вътрешния пазар, но най- вече за износ, където се търси значителен обем с еднакъв размер и степен на зрялост. Именно поради тази причина, износът на пресни череши от страната от 2000 г. до 2010 г. (за които имаме данни) на практика е символичен (300-400 тона в най-добрите години). Този проблем започва да се преодолява със създаването на големи, интензивни насаждения и инвестиции в охладителни системи, калибровъчни линии и заготовка. В резултат износът постепенно нараства до 3366 тона през 2013 г. Тези примери, макар и единични, показват пътя за развитие пред сектора.

Структура на стопанствата

 

Структурата на стопанствата, отглеждащи череши, търпи промени през последните седем години (2007-2013 г.). Броят им намалява с 4,5% за периода, докато площите нарастват с 50%.

Средният размер на едно черешово насаждение нараства от 6,5 на 10,3 декара. Най-много нови градини са създадени от търговски дружества, като делът им в засадените площи достига 24% от 11%.

Най-голямо понижение на интереса към културата отбелязваме при кооперациите, като при тях намалява както броят на отглеждащите, така и средния размер на градините. По-малък е спадът в броя на физическите лица, отглеждащи череши, но средният размер на градините им расте.

 

География

Географията на производството също търпи промени. Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове. Дребните стопани не полагат адекватни грижи за градините, в резултат на което продукцията е с ниско качество и отива основно за преработка.

Най-големият производствен район е Югоизточната част на страната, където близо 4000 хектара (41% от всички) насаждения са концентрирани основно в Бургаска, Старозагорска и Сливенска области. Средният размер на градините е сред високите в страната – 17 дка.

Все по-голям интерес към създаването на нови насаждения се забелязва и в Северна България – основно в Русе, Силистра, Разград, Плевен, Добрич. Там и средният размер на градините е най-голям – 20-22 дка.

Търсене на череши в България. Преработка

Между 55-60% от черешите в България се изкупуват за преработка през последните пет години. Най-големият играч е Куминиано фрут, която е на пазара от началото на 90-те години и е създадена с италиански капитал. Компанията държи около две трети от пазара на преработени череши, като основната й дейност е производството на пулп. Собствениците на Куминиано фрут са инвестирали в 3000 дка собствени черешови насаждения в Пловдивска област през последните години, но продължават да изкупуват активно продукция, основно от централна и източна България. Компанията преработва средно между 15 и 20 хил. тона череши през всяка от последните три години, по оценки на InteliAgro.

Прочети още: Добивите от череши паднаха от 800 кг/дка на 135. Защо?

Черешите с размер 28 мм + се изнасят към Западна Европа за над 3 евро/кг

 

Второто място си оспорват Балкан фруит, която също е с италиански капитали и подобен предмет на дейност и българската Авиус-2003. По-малки количества изкупуват Серена и Струма фрут и други български фирми, ориентирали се в сегмента на сушените плодове.

Ниското качество на произведените в страната череши и развитието на преработката са превърнали България в значителен износител на консервирани череши. Средногодишният износ на продукцията се изчислява на между 40 и 52 млн. лева (между 5 и 7 тона) за последните пет години по данни на НСИ.

Вътрешен пазар за прясна консумация

Пазарът за прясна консумация в страната варира значително през последните години в зависимост от климатичните условия и реколтата. Според изчисления, базирани на данни на „Агростатистика“, той възлиза на 13-20 хил. тона. По-всяка вероятност обаче, в тези количества влизат и изкупуваните количества от румънски търговци, чиято засилена активност през последните 3-4 години не намира отражение в статистиката за износа. Въпреки липсата на точни данни, може да се заключи, че черешата остава популярен плод в страната, независимо от относително по-високата си цена сред пресните плодове. Търсенето й за консервиране под формата на компоти и сладка, особено в по-малките населени места, създава пазар и за по-нискокачествена продукция, която иначе трудно би била пласирана, освен за преработка. Основен пазар за прясна консумация са Черноморието, Пловдив и Стара Загора. Няколко български компании се възползват и от каналите на модерната търговия, за да пласират продукцията си на вътрешния пазар. Сред тях са Агропродукт Груп (с. Трилистник), Агротайм (Исперих), Дива Агро (Ст. Загора). Български череши могат да се намерят в Метро, Кауфланд, Билла, Т Маркет. Количествата, които минават през търговските вериги обаче, все още са незначителни за пазара.

Износ

По-съществен износ на пресни череши се наблюдава от 2010 г. насам. Между 80-90% от количествата са за страни извън ЕС – най- вече за Русия (с 57% за 2014 г.) и Беларус (18%). Спорадичен е износът за държави като Австрия, Германия, Италия, Холандия, Полша. През последните години особено активни на вътрешния пазар са румънски търговци, но количествата, които купуват и изнасят, са трудно проследими. Основният проблем пред износа, както вече споменахме, е трудността, която имат търговците пред съставянето на достатъчни по обем, еднородни партиди, липсата на охлаждане и калибриране. Не по- маловажни са и липсата на стандарти за качество, на които държат платежоспособните пазари. Eдиници са фирмите, които са сертифицирани по GlobalGap (според базата данни на компанията четири – Руно-Казанлък ООД, Капатово ООД, Трон ЕООД и Агротайм ООД). Сертифицирането би отворило пътя на българските череши към Западна Европа. Разликата в цената на реализация между ЕС и страните от ОНД е над 50%. Докато износителите за ЕС 28 са получили средна цена от 1,58 евро/кг през 2014 г., тези за трети страни са получили 0,97 евро/кг.

Подпомагане 2015-2020 г.

През новия програмен период от 2015 до 2020 г. структурата на подпомагане значително се изменя. С въведените нови схеми за директна подкрепа производителите на череши могат да получат между 144-148 лв/дка по предварителни оценки. Ако към това се прибавят и средствата от държавната помощ за зимни пръскания (около 25 лв./дка), текущите разходи в значителна степен ще бъдат покрити.

Трудно е да се прогнозира как ще се отрази размерът на подпомагането върху конкурентоспособността на българските производители до края на настоящия програмен период. От една страна, тези от тях, които са инвестирали в нови насаждения и са се ориентирали към пазара на прясна консумация, ще имат по-висока норма на възвръщаемост. От друга, обаче, нивото на подпомагане ще задържи на пазара слаби градини с ниско качество на продукцията, които иначе биха отпаднали. В настоящата ситуация, в която гладът за земя се изостря и нуждата от разширение на вече съществуващите качествени градини ще нараства, това може да изиграе задържаща роля в развитието на сектора.