Да отглеждаш тритикале за производство на ток? Веско Вършилов го прави

Зърнопроизводителят от Брестник е прибрал 2 400 тона зелена маса от 1000 дка тритикале

Коситбата на житни, които се използват за производството на ток, приключи в Пловдивско преди броени дни. Зърнопроизводителят Веселин Вършилов от село Брестник до Пловдив е сред малцината, които зареждат две от централите за биогаз в областта със силаж от зелената маса на тритикале. Прави това вече две години.

Веско разказва, че сам се е сетил да започне да отглежда тритикале и царевица, за да осигури суровина за новоиздигнатите ВЕИ централи. Инвеститорите в инсталации за биогаз приветствали инициативата му, защото производителите, готови да ги зареждат, и досега се броят на пръсти.

Тази година Вършилов отглежда 2 хиляди декара с тритикале, 4 хиляди с царевица, хиляда декара с пшеница и 1.2 хиляди декара със слънчоглед. Стопанството му е с над 8 хиляди декара площ. Половината от посевите с тритикале (1000 дка) и цялото поле с царевица са предназначени именно за производството на електроенергия. Другата половина тритикале (1000 дка) Веско е оставил за зърно, за което вече си има купувач. Това е Винпром Пещера, където ще направят от тритикалето спирт. По думите на производителя от Брестник този житен вид е с най-висок рандеман, когато става дума за ферментация.

„Сортът тритикале, което сея за ток, е специален, не е  български“, обяснява зърнопроизводителят. „Гледах много видеа, докато го избера. Висок  е над 1.50 м и е устойчив на полягане. Класът му е дълъг към 15 см“, описва сорта зърнопроизводителят.

Сортът царевица, отново вносен, достига 4 метра височина, а зелената маса от декар зависи както от технологията на отглеждане, така и от климата. Може да е 3 тона, но стига и до 9 тона, по думите на фермера.

Тази година Веселин Вършилов е прибрал зелена маса по 2.4 тона от декар тритикале или 2 400 тона общо от полето. „Може и повече“, убеден е той. Относно цената, фермерът казва, че тя варира между 50 и 100 лева за тон. Но допълва, че разходите по коситбата и транспортирането са доста високи. „На ден косях по 500-600 тона и за да извозя силажа, ползвах девет камиона. Ако жънех тритикалето за зърно, щеше да ми е достатъчен един камион“, сравнява той. „За косенето разходът на гориво за 200 декара беше един тон нафта.“

Специално за новото предназначение на житния вид, Веско Вършилов е закупил по-мощен комбайн от 650 конски сили, а хедерът достига обхват от 9.70 метра. „Първо косим и събираме стеблата на лента. След това силажокомбайнът ги прибира, нарязва и ги товарим в камион“, обяснява процедурата той.

Тритикалето се коси преди растението да навлезе в млечна зрялост. При царевицата прибирането става „когато зърното започне да подсъхва“, а това е в началото на септември.

Хубавото на отглеждането на житни за производство на ток е, че след окосяването им, производителят може да засее площите с царевица. „Не е късно“, твърди Веско, който вече е засял 300 дка с царевицата на мястото на окосеното тритикале.

Другата полза е в приходите. Допреди 4-5 години пшеницата се изкупуваше за 0.45 лева, а слънчогледът стигаше до 0.90 лв./кг. Сега цените на зърното са ниски заради големите световни запаси.

Зелената маса Веселин Вършилов извозва до селата Черноземен и Цалапица. В Пловдивска област има инсталации за биогаз още в с. Труд, гр. Съединение, а също и в с. Строево. Няколко централи са създадени и в го-големи животновъдни ферми.

Прочети още: Фермери и други вдигат 5 инсталации за биогаз в Пловдивско

Най-голямата ферма за млечни крави в Европа е край Поповица

Испанци от „Ебиос Енерджи“ ще направят богатство от нашенска слама

Петима депутати с конфликт на интереси в енергетиката

Депутатът Каймаканов ще строи инсталация за биогаз в Цалапица

Испанската Eqtec: 3.5 млн.€ струва инсталация за биогаз с мощност 1 мВт