ПРСР в Стратегическия план: 39% от бюджета ще са за околна среда и климат, 29% за инвестиционни мерки

Фондът за управление на риска ще се финансира от вноски на земеделските стопани

Увеличава се таванът на безвъзмездно подпомагане по мярката за млади фермери от 25 000 на 30 000 евро

Стопаните на винени лозя ще получат финансиране за закупуване на гроздокомбайни, прикачен инвентар и други

За интервенциите по Втори стълб по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), който наричаме Програма за развитие на селските райони (ПРСР), България ще разполага с бюджет от 1 400 000 000 евро, съобщи вчера Елена Иванова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието. Тя представи интервенциите и бюджетите им по време на изнесеното в аграрното министерство извънредно заседание на парламентарната комисия по земеделие, храни и гори, на което депутатите бяха запознати с проекта на Стратегическия план.

Конкретни ставки по различните мерки и направления не бяха посочени, което бе обяснено с неяснотата около размера на националното съфинансиране.

По втори стълб най-висок ще е бюджетът за интервенции, свързани с околна среда и климат (сегашната мярка 10 „Агроекология и климат“). Финансирането по тях ще насочи малко над 39% (при задължителен минимален процент от 35 на сто).

Средствата за инвестиционните мерки в производство и преработка заемат малко над 29 на сто от общия портфейл в ПРСР.

Интервенциите за така наречените общински мерки плюс тези за Водещо от общностите местно развитие (ВОМР) ще се финансират с над 24 процента от общата сума.

За интервенцията Трансфер на знания, информация и иновации са заделени малко над 2% (хоризонтална цел).

Компенсаторните мерки са предназначени за Биологично производство и Агроекология и климат. Те могат да се разделят на няколко групи интервенции насочени към сектор Животновъдство, към подобряване на биоразнообразието, и в посока към сектор Растениевъдство.

Интервенциите към сектор Животновъдство

се обобщават в 5 направления към интервенцията Агроекология и климат.

Ново направление е Възстановяване и поддържане на деградирали пасища и територии. То е насочено към подобряване на съответните пасища и територии чрез засяване на определени тревни смески.

Ще се прилага познатото направление Традиционни практики – пасторализъм в разширен обхват в рамките на националния парк, природните паркове и зоните по НАТУРА, където има приети планове за управление.

Запазват се направленията Поддържане на земи с висока природна стойност и Опазване на местни породи, застрашени от изчезване, които са определени като важни за всички видове едри и дребни преживни животни.

Нова интервенция е компенсиране на земеделските стопани за предоставяне на услугата опрашване.

Биологично разнообразие и площни интервенции към растениевъдството

Разработени са две интервенции, свързани с подобряване на биологичното разнообразие. Те са Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска в обработваеми земи. Нова интервенция е Възстановяване на биологичната инфраструктура.

Площни интервенции към растениевъдство се запазват. Те са Насърчаване на устойчивите практики и сортове, които са важни – за плодове, зеленчуци и десертни лозя.

Продължава подпомагането за стопани, които извършват дейност в т. нар. необлагодетелствани райони- планински райони и райони с природни и други специфични ограничения.

Ще продължи субсидирането за земеделци, чиито площи попадат в Натура 2000 и в които има ограничения заради разписани забрани.

Хуманно отношение към животните продължава да се прилага за едри и дребни преживни животни, като в рамките на Стратегическия план се допълва още едно направление – Антимикробна резистентност. Ще се предоставя подпомагане за неизползването на антибиотици в рамките на фермите.

В бюджета на Агроекология и климат се включват и т. нар. горски мерки. Те са насочени към повишаване на икономическата стойност на горите, ново залесяване, възстановяване на гори след катастрофични събития и природни бедствия. Ще се подпомагат и превантивни дейности за ограничаване на щетите от пожари.

Други мерки са така наречените компенсаторни механизми за Натура 2000 за гори и екологични дейности в горите. Плащанията ще бъдат за бенефициенти, които се задължават да извършат определени дейности.

Акцентът в прилагането на площните мерки основно е свързан с насърчаване производството на плодове и зеленчуци. Основна ще е протекцията за малки и средни стопанства.

Трансфер на знания, иновации, къси вериги

Следващата група интервенции е трансфер на знания, информация и иновации малко над 2% от бюджета. Ще продължи прилагането на мерки, свързани с повишаване на консултантския капацитет, професионалното образование като крайна група получатели са земеделските стопани. Акцентът е върху малките земеделски стопанства и младите фермери. Консултантските услуги ще бъдат предоставени от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). Тук като нов бенефициент са включени браншови асоциации, които отговарят на критериите за областно, регионално и национално представителство.

Ще продължи прилагането и на мярката за иновации, в която се подкрепят проекти за сътрудничество, изпълнени в рамките на едно земеделско стопанство. Земеделският стопанин е задължителен участник. Тук отново могат да се включат браншови организации, които отговарят на условията за структури на национално, регионално и областно ниво.

Мярката за къси вериги на доставки и местни пазари остава. Разходите за създаване на пазари могат да включват разходи за изграждане на складове, включително за дейности, свързани със сортиране, опаковане, етикетиране и продажба на продукти.

„За първи път ще прилагаме в пълния смисъл системата за знания и иновации в селското стопанство. Ще има широк кръг заинтересовани страни, които взаимодействат помежду си с цел да се повиши нивото на образованост. Основната цел е да се подобри връзката между науката, консултантските организации и бизнеса“, каза Елена Иванова.

Инвестиционни мерки

В инвестиционните интервенции са включени както досега инвестиции в земеделски стопанства, в преработка, неземеделски дейности, стартова помощ за млади стопани, помощ за развитие на много малки земеделски стопанства.

Нова интервенция е насърчаване и подкрепа на схеми за качество.

Ще продължи подкрепата за организации и групи на производители.

Предвидени са интервенция в инфраструктура на напояване и в кризисната мярка за превантивни дейности или възстановяване на земеделския потенциал след природни бедствия и катастрофични събития, която се приложи и през настоящия програмен период във връзка с Африканската чума по свинете.

Основни моменти при инвестиционните мерки е диференцираното подпомагане на кандидатите. Заложено е разделение на няколко категории – малки, средни и големи земеделски стопанства. Предвиден е различен интензитет на подпомагане и различен размер на максималните разходи на едно проектно предложение. Различни са и условията и изискванията за допустимост при трите групи. Акцент ще бъде поставен върху групови проекти. Те ще получат допълнителни 25% интензитет и още 5%, ако групите и организациите са на стопани от чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство.

Прочети още: М. Неков: Интензитетът по инвестиционните мерки на ПРСР ще е 50% за малки, 40% за средни и 30% за големи стопанства

В рамките на инвестиционните мерки са предвидени целеви приеми за малки земеделски стопанства и за биологични стопанства.

Стартовата помощ за млади земеделски стопани и подпомагане развитието на малки земеделски стопанства (понастоящем мерки 6.1 и 6.3). Размерът на помощта ще бъде увеличен от 25 000 евро на 30 000 евро за млади земеделски стопани.

Подпомагането на групите и организациите производители ще продължи.

Предвидена е мярка, която ще финансира инфраструктура за напояване. Бенефициенти ще са държавното „Напоителни системи“, водни сдружения и юридически лица, които предоставят услугата вода за напояване.

Промяна при общинските мерки

Общинските интервенции са две, които повтарят досегашните.

Ще има нова дефиниция за общините в селски райони. Селска община е тази, в която няма населено място с жители над 15 000 души. Досега прагът беше по-висок – 30 000 души.

Новата дефиниция води до намаляване на броя на допустимите за финансиране общини. От 232 те стават 215.

Вероизповедания, ВОМР, финансови и инструменти за управления на риска

Запазва се мярката за подпомагане на вероизповеданията за поддържане на храмове.

Подхода ВОМР предвиден бюджет 8% от Програмата.

Прилагане на финансови инструменти и инструменти за управление на риска са кръстени условно Взаимоспомагателен фонд за гарантиране на доходите. Финансовите инструменти в периода 2014-2020 г. се прилагат чрез Фонда на фондовете. Изготвена е предварителна оценка за нуждите от прилагане на финансови инструменти. Необходимо е финансиране за малки, млади и стартиращи земеделски стопани. Два са инструментите – Гаранционна схема за предоставяне на безлихвени или за необезпечени кредити, и самостоятелен кредитен фонд, който да продължи дейността на сега създадения кредитен фонд по ПРСР. Заделен е ресурс

Инструментите за управление на риска ще се ангажират за изплащане на финансова компенсация, която да покрива загуби като срив на пазарите и катастрофични и природни събития. Този фонд ще се финансира с определени вноски, които ще плащат земеделските производители.

Интервенции за вино, пчеларство и маслодайни рози

Интервенциите в сектор Вино и Пчеларство от 2023 г. влизат в Стратегическия план.

Във сектор Вино ще има 8 интервенции, някои от които са нови.

България е успяла да издейства финансиране на селскостопанска техника -гроздокомбайни, трактори и прикачен инвентар и други машини за обработка и наблюдение на лозовите масиви. Кандидатстването само за трактори не е разрешено от ЕК.

Друга новост е предвиденото подпомагане за стопани на винени лозя, които намаляват използването на торове и пестициди.

Третата нова мярка, която за първи път ще се прилага в ЕС, ще е за насърчаване на винения туризъм. Особеното на тази интервенция е, че тя ще може да се прилага само от признати междубраншови организации в лозаро-винарския сектор.

Интервенциите в Оперативни програми Плодове и зеленчуци, както и в Млечни продукти продължават.

Новото е, че ЕК е дала възможност оперативните програми да се прилагат и в други сектори. Имало е желание от секторите Розопроизводство и Картофи да участват в оперативните програми. Но след като браншовиците са се запознали обстойно с критериите и условията за участване, са решили на този етап да се откажат, понеже не се чувстват сигурни. Оставена е възможността след 2025 г. двата сектора да се включат.

Идеята е посредством оперативните програми да се увеличи дела във веригата на стойността на земеделските стопани. Възможностите на оперативните програми са да се прилагат чрез тях инвестиционни мерки, като подпомагането е на база оборот на представените организации и групи производители. „Това малко спъва нашите производители, защото трябва да има сдружения с повече представители, за да има по-висок оборот“, посочиха от министерството.

Интервенциите в сектор Пчеларство, познати от последното прилагане на Националната пчеларска програма, продължават. 9 са направленията, по които пчеларите ще бъдат подпомагани и те общо взето не се различават от досегашните мерки.

Депутатът от БСП Веска Ненчева попита за подпомагането за розопроизводството. Тя заяви, че секторът е бил представен само от две организации в заседанията на тематичните работни групи. Според нея има много повече браншови организации, с които трябва да се направи контакт.  „Страхувам се че ще загубим розопроизводителите, които са вписани в регистъра на розопроизводството, но не са регистрирани като земеделски производители“, каза депутатът.

Зам.-министър Момчил Неков заяви, че предстои Консултативен съвет по розопроизводство. Секторът може да бъде подпомогнат само с национален бюджет. Има също така възможност стопанствата с биологичните рози да се подпомогнат по биологичната мярка.

Прочети още:  Стратегически план: Базовото плащане ще е 100 евро/ха, за млади фермери – 200 евро