Разказвайте за някогашното живо село

Седмицата, преразказана от Георги Петров 

Домашното сирене вече ще може да се  продава директно от малките ферми. Това е заглавието на малка дописка, което  най-вече ме привлече  през седмицата. Ставаше дума, че в земеделското министрество се  работи за това да бъдат поограничени посредниците при изкупуването и реализирането на селскостопанската продукция. Всеизвестно е, че  сега печалбата на прекупвачите е мнократно по-висока от тази на производителите на храни. Известно е също, че далаверата в прекупвачеството е толкова съблазнителна, че дори привлича вече десетина години вниманието на организираната престъпност. При изкупуването на черешите и гроздето примерно. Тази доста тихо и колебливо споделена амбиция на аграрното министерство даде надежда, че кърлежите ще освободят и без това обезкървеното тяло на българския селянин. 

Нали се сещате, че в такива моменти в ума ни изникват и литературни спомени реминисценции. „Най-силна е в спомените ми от детството онази чудна смесица от миризми, която се получава от затопленото масло и често използваните канела и ванилия. Това ухание властваше в нашите кухня и трапезария. Маслото ни беше доставяно от фермата на хер Ото. Един ден мама нареди на гувернантката ми фрау Хелга да помоли хер Ото в удобно за него време да посетим негова ферма, където той да ми покаже животните си…”

После е лесно човек да си представи как, след като обещанието на земеделското министерство бъде изпълнено, и у нас вече ще има

фермерски пазари. Такива, каквито  сме виждали по света на живо и най-вече по телевизията.

В определен ден от седмица, на определено от градските власти добре благоустроено и снабдено с необходимите пособия място пристигат със своите стоки фермерите от градските околности. И носят за продажба плодовете на своя труд. Обикновено нямат проблеми с реализацията на продукцията си, защото те се познават, почитат и уважават с клиентите си от много години, както са се познавали  и бащите им.  Обикновено производителите  носят това, което им е било поръчнано от клиентите. Които пък са повече от сигурни, че  това, което ще им бъде доставено, ще е  с нужните им качество и преснота. Някак си неусетно заживяваш с надеждата, че у нас ще  бъде поставено началото на нещо такова.

После  се появи информацията, че  група младежи са  решили да  правят биоземеделие в село  Гудевица, което се намира в горното поречие на река Арда според дописката. Ето още едно потвърждение на споходилата ни надежда, нали тези млади хора ще трябва да  продават на някого по-скъпичката си като произведена екологично продукция. Нали в крайна сметка и историци, и социолози, и политолози твърдят, че селото, селското стопанство и селяните са  изкарвали родината ни от предишните тежки кризи. Защо това да не стане  и сега?

Нали поне засега земята ни не е емигрирала…

После, като лъжичката катран в кацата с мед на мечтите, зачестиха информациите за варварските нападения  над старците, все още живеещи в малкото неизоставени къщи по селата ни. Кой и с какво ще успее да спре набезите на  освирепелия от глад башибозук на 21 век? Жандармерията с редовното си потрулиране по селата, казва вътрешният министър Йовчев. Гладът е по-силен от страха, казват мъдреците и пророкуват, че крадците ще надхитрят жандармеристите. Гладните трябва според тях да бъдат приучени да се грижат за земята, под техните грижи тя да ражда и да ги храни, мъдруват по-нататък мъдреците.

После  разговарях с мой приятел, занимаващ се с аграрен бизнес, на когото вярвам. Деловите хора обикновено по природа са си защитени от емоционално прегряване, но отношението на моят приятел към гореизброените  изблици и надежди беше повече от охлаждащо. Той  каза, че е абсурдно да се мисли, че е възможно аграрният сектор да възроди икономиката и държавата ни. Добивите у нас сега са неколкократно по-малки от получаваните до настъпването на политическите промени. Това е, защото земята не се тори,  не се обработва по правилата на агротехниката, използва се хищнически и качествата ѝ са много снижени, тя е изтощена, изхабена е. Последва наивният ми въпрос – добре де, нямаме и индустрия,

с какво ще се храни изпосталяващата ни все повече държавица?

Както изглежда, от туризъм и проституция, каза, някак не толкова тъжно, колкото измъчено, моят приятел.

Преди този ни разговор бях прочел интервюто, което е направил известният ни поет Румен Леонидов с бащата на модерния ни български национализъм академик Григор Велев, в което  г-н академикът твърди, че днешната ни национална кауза е  „Духовното обединение на българската нация”.  Не ми се връзват някак си тези две съвпадащи по време твърдения, не че са много сериозните хора, които вярват, не само на модерните, на всякаквите националисти. Но това с проституцията като национална спецификация при международното разделение на труда, силно ме засегна. Дали би засегнало и  властниците ни?

Те май с властването си придобиват услужливо къса памет. Когато встъпваше в длъжност, аграрният ни министър обещаваще да работи за създаването на кооперативи от нов тип в нашето селско стопанство и нашите села. Почти година вече  няма и знак, че в аграрното министерство не е забравило, че  трябва да  се стимулира създаването на аграрни кооперативи от нови тип, чрез които е най-възможно съживяването на селото.

Добре де, какво правят при това положение властите?

Как какво правят? Президентът иска референдум за въвеждане на задължителното гласуване,  електронното  гласуване и за какво беше още  едно нещо. Иска и всички видове избори от тук нататък да бъдат придружавани с по един референдум.

Премиерът казва, че опозицията иска вот на недоверие към оглавяваното от него правителство, за нередности и нерешености, допуснати от правителството на самата опозиция, когато е била на власт, а не в опозиция.

В Народното събрание и въобще в арената на властите, законодателна, изпълнителна и съдебна,

сега се имитират рицарски двубои. Между жени, да прощава духът на рицарството.

Между бившата здравна министърка и настоящата. Между бившата здравна министърка и Татяна Буруджиева, сега и двете народни представителки. Между настоящия и бившия вътрешни министри. Влезли са  въпросните персони в единоборство преди двете  парламентарни армии да се втурнат една срещу друга в  ръкопашна сеч.  Пак ще е фалшиво театрален въпросът защо се прави всичко това? Защото участниците в тези меллета това могат. Ако могат, ще  се опитват и да решават проблемите на обществото и държавата, но не могат. А сме гласували за тях и сме ги изпратили във властта. Където те  живеят доволно и искат да са там. И не са съвсем неблагодарни, чувстват се задължени да правят нещо, за да заслужат това си блаженство и се опитват. И  от опитите им се  получава гореописаната ужасия.

Това вече отвращава мислещите хора и поражда надежди.

Погнусиха се и някои от ветераните на нашенския парламентаризъм. Примерно бившият депутат от БСП и настоящ професор по Конституционно право Георги Близнашки създаде група, която се ангажира  да събере 500 хиляди подписа, за да се  инициира при втори опит предложения от президента референдум, защото е сигурно, че при първия управляващите ще го отхвърлят в НС. И г-н професорът, опиянен от пряката демокрация, каза по една телевизия, че за този референдум се говори  вече навсякъде – от парламента до последната селска кръчма.

Ако наистина в селските кръчми се говори само за референдумите, това значи, че горкият ни народец вече се е залепил за мухоморката.

Ако след този референдум последва нещо полезно за  електоралната маса, то ще се появи най-рано след поне третото коляно на днешните активни  обитатели на кръчмите. Нещо, което те много отдавна са осъзнали.

Струва ми се, че е редно, дори наложително, тези ни разсъждения да завършат, както завършват телевизионните мачове на кечистите. С призива :”Не правете това в къщи!” Защото кечистите само  много професионално  и ефектно имитират жестокост помежду си. Целта е да се печели от това зрелище, иначе  противниците в него са приятели помежду си в живота. Дори и да не са приятели помежду си, политиците от нашите управляващи и опозиционни  формации имат едни и същи интереси. Които преследват без особени морални задръжки. В управляващата  лява част на днешния парламент могат да се видят лица, обитавали в предишните парламенти дясната му част. И то много активно! Самият ни премиер беше продаден много изгодно на отбора на червените от отбора на сините. Те са професионалсти, когато става дума за трансфери. Нашата беда е, че не са професионалисти като държавници.

Не обсъждайте това в кръчмата, не се ловете на мухоморката на професора конституционалист. Говорете си за вашите си селски работи, спомняйте си и разказвайте за някогашното живо село. Какъвто и да е резултатът от референдума, той ще бъде използван от същите хора. Сигурното е, че ние, днешните старци, ще си умрем в бедност. Поне да се порадваме на тези младежи, които ще се опитат да възродят селото по горното течение на Арда. Да се надяваме, че и други ще ги последват, че от такива като тях ще се пръкнат утрешните управници. Въпреки небезоснователния песимизъм на аграрния бизнес! 

Още от автора: С надеждата да запазим частица себеуважение

Шум в системата или система от шумове

Сбогом, прощавай хубава властчице, мандат си нямам да те прегърна

Мъка е да се живее в мъгла и мерзост

До празника, след който ще се събудим с дебела заплата

Провинциални разсъждения през Поганните дни

Топяли сме се като нация, тогава да бъдем човеци, докато ни има

В задния двор на иначе неизбежната демокрация

Хора за еднократна употреба или изпитание на вярата (…всички)