Седмицата: Бунтове за пари, раздаване на пари… Защо, по дяволите, не стигат?

Автор: Надя Петрова

На Кръстовден, миналата неделя, водите изстинаха и в понеделник започна поредният неуспешен потоп над

България. Преливащ канал на „Напоителни системи“ край Съединение превърна аварийната лента на магистрала „Тракия“ в опасен поток, къщи, дворове и ниви в Пловдивско-Пазарджишкото поле останаха под вода.

България е като човек, нападнат от диви небесни птици. След всяка рана от клюна им, правителството изприпква, за да я бинтова и се оттегля нащрек, за да не пропусне следващата.

Ето така реагира от години и с тоталната нищета в „Напоителни системи“. Каналите се рушат, водата изтича, но няма пари да се поправят. Язовирни стени се пукат, но тъй като няма средства за ремонт, те просто спират да функционират. Клиентите на държавната фирма естествено намаляват, а служителите остават без заплати. Те търпят, търпят, но в един момента изригват пред „Александър Невски“. Това се случи и тази седмица, а правителството се опита да парира бунта с 4.5 млн. лв.

Там, където няма мисъл, трябва да има пари, за да компенсират този най-опасен дефицит. Факт! Тази седмица ДФ „Земеделие“ обяви, че заради епидемията от Син език по овцете ще раздаде на овцевъдите 4.65 млн. лв. помощи по схемата de minimis. Тази сума е извинението на управляващите, че когато трябваше да се стопира болестта в първите дни на юни, правителството на Орешарски отказа да отпусне необходимите пари. Загубите на животновъдите от заразените животни многократно надхвърлят средствата, с които държавата можеше да спре епидемията. Само че защо трябва да е лесно, като може да е много трудно? Защо трябва да е евтино, като може да е скъпо? Защо трябва да е спокойно, като можем да пуснем бурята?

Човек започва да си мисли, че основната функция на управляващите не е да създават нещо, а да поправят собствените си грешки. Те използват парите на данъкоплатците, за да запушат пробойните, които сами са отворили със собствените си решения или липса на такива. Дори и най-големият скандал в България да вземем – този с Корпоративна търговска банка, пак ще стигнем до същия извод. За да се фалира банката са нужни 5.5 млрд. лв., а за да се оздрави – 2.4 млрд., каза тази седмица бившият премиер Иван Костов.

Ако се върнем в земеделието тази седмица, ще стъпим на поредната мина, заровена от властта –

разпределението на директните субсидии по схемата за обвързаната подкрепа. В сряда производители на плодове и зеленчуци свикаха медиите, за да разкажат две неща. Първо, че градинарите и овощарите едва удържат поминъка си заради конкурентите от Европа. С мощната подкрепа на бюджета на Европейския съюз за селското стопанство и с националните помощи, западните фермери влизат на българския пазар като у дома си, бият родните стоки с ниски цени и отказват българските производители от неравната битка. Резултатът – само 10% от плодовете и зеленчуците у нас са родно производство. За да бъде още по-тежко, земеделското министерство е решило да разпредели 119 млн. евро. по схемата в съотношение 70% за животновъдството и 30% за градинарството и овощарството. Това разказа браншът на медиите, за да обясни защо изпраща писмо до земеделския министър с предложение да се промени съотношението в разпределението на парите на 30% за животновъдите и 70 за плодовете и зеленчуците.

Имаше ли въобще доволни хора тази седмица?

Ако не са фалирали от миналата година досега, то фермерите с пропаднали площи през 2013 г., тази седмица трябва да са доволни – получиха обезщетение. 332-ма производители бяха компенсирани с 4.4 млн. лв. Колкото и да е неправилно, разделихме сумата на броя и установихме, че средно за фермер се падат по 13 253 лева. Е, сигурно недоволните са повече. Но човек цял живот се учи и често остава недоучен за това да е доволен и от малкото, и от многото, което има. „Достатъчно“ – това е най-небългарската дума.