Фермерите на АгроПловдив! Историята продължава (Част I)

Изпратихме 2016 година в историята, но преди да затворим тази страница от АгроПловдив пожелахме да припомним най-интересното, което научихме от нашите герои в рубриката „Моят живот – моята ферма“. Ще продължим да разказваме за историите на най-впечатляващите фермери и през 2017 г.

През годината подготвихме 26 репортажа от стопанства в Пловдивска, Пазарджишка, Старозагорска и Бургаска област и посещенията и написването на текстовете бяха сред най-приятните ни занимания като журналисти. Днес ще ви припомним накратко половината от тях. Другите – утре.

Ето с какво ни впечатлиха най-силно нашите фермери:

Лозарят Георги Билев от Брестовица разбра от 100-годишен ръкопис тайните на виното

Георги Билев е насител на множество награди като майстор на домашното вино. Знанията за направата на хубаво вино получил от книга, написана под диктовката на легендарния за Родопската яка винар Аристид Чорбаджаков от Станимака (днешния Асеновград – б.р.). 

9 януари 2016 г.

„Една вечер му гостувал директорът на училището – Кондрашов, потомък на избягал от Русия белогвардеец. От дума на дума, директорът, като разбрал интереса на Георги към виното, му разказал, че вкъщи има една семейна ценност – книга, останала от баща му, който някога бил ратай на Чорбаджака от Асеновград. А Чорбаджака е прякорът на най-знатния и почитан винар на времето – Аристид Чорбаджаков от Станимака. Не се знае кой е написал книгата „Винарство“ под диктовка на Чорбаджака, не се знае и как точно е попаднала в ръцете на ратая руснак. Но на последната страница на книгата ясно се виждала датата „2 юний 1898 г.“ и подписите на Д. Иванов, „приписвач“, и Ст. Славов „печатил“.

„Когато получих книгата, разбрах, че държа в ръцете си съкровище“, разказва Георги. „Директорът ми я остави да я прочета, но аз си знаех, че ще я прелиствам много пъти. И за да я запазя, я отнесох в книговезница да я снимат и подвържат. Човекът там нещо ми подметна, че „тая книга може и да изчезне“. А аз се ядосах и му отвърнах, че и неговото ателие може да изгори.“

Петър и Христо Кумчеви: Преди 15 г. баща ни каза: Американската мечта е в земеделието!

Петър и Христо са синове на Красимир Кумчев – един от най-компетентните критици на българската и европейската земеделски политики. Двамата ръководят със сигурна ръка семейното стопанство с овощни и зеленчукови градини, чиято база е в село Трилистник, Пловдивско. Разказват за трудния опит, който са натрупали и за своя начин да оставят зад гърба си лошия късмет.

16 януари 2016 г.

„Преди около 15 години братята Петър и Христо Кумчеви от Пловдив, тогава към двайсетгодишни, трябвало да решат с какво да се занимават. Животът бил пред тях като бяло поле с много посоки. По-малкият – Христо, току що се бил уволнил от казармата, а Петър играел като полузащитник в „Спартак“ – Варна. „Мога да ти дам една сума пари и да започнеш каквото искаш. Но, ако решиш, можем да работим заедно и да направим градини в Трилистник“, предложил бащата Красимир Кумчев. Пред Петър, който тогава бил на 25, алтернативата се оказала или да продължи още пет години с футбола, докато остарее безнадеждно за този спорт. Или да не хаби времето си и да започне да учи азбуката на овощарството и зеленчукопроизводството. „Изглежда съм имал ум в главата и избрах земеделието“, смее се днес бившият футболист.“

Атанас Куковски – предприемач за милиони

Атанас Кукувски от Хисаря е председател на една от най-успешните кооперации в страната – „Агрокомерс – 98“. Кооперацията обработва 45 хил. декара земя, по-голямата част от която е заета със зърнено-житни. Притежава градини със сини сливи, малини и ягоди. Върху 500-600 декара са пиперите. Отскоро развива биологично земеделие и животновъдство със 150 крави и телета.Има действаща база за производство и съхранение на фураж. Текстът разказва как един инженер по образование и търговец с опит влезе в земеделието и докъде стигна.

24 януари 2016 г.

„Някъде към края на 90-те години човекът с диплома на инженер получил още един сигнал, че трябва да се занимава със земеделие. Сред ловните туристи от Гърция често се срещали фермери. „Приличаха на хора, които водят комфортен живот – караха мощни коли, бяха спокойни, добре облечени, с вкус. Разговарях на дълго и на широко с тях. Един от гърците обясни, че има неголяма ябълкова градина и е много доволен от европейските субсидии. Няма никаква грижа за издръжката на семейството, може да си позволи почивки и ловни турове в чужбина. У нас вече беше започнало да се говори, че рано или късно, ще станем членове на Евросъюза. И тогава се сетих …“

През 2000-та година кооперацията била сред малцината кандидати, които поискали да вземат общинска земя под аренда. Така стопанството се окръглило за 20 години напред с 1000 декара основен земеделски ресурс. Както можете да се досетите, „Агрокомерс – 98“ въобще не пропуснала шанса, наречен „предприсъединителен фонд „Сапард““, който започна да налива безвъзмездни милиони в селското стопанство от 2001 година. С одобрени проекти, кооперацията създала трайните насаждения, но не спряла отглеждането и износа на пиперите.“

Костадин Якофов: Пчелното семейство е велика тайна, човекът не е дорасъл за нея

Костадин Якофов от Пловдив е сред най-уважаваните пчелари в страната. Той е ученик на покойния Георги Гърдев, създател е на прашецоуловителя и е сред най-очакваните лектори на пчеларски събирания. Дори премиерът Бойко Борисов е чувал името му и е любител на неговите мед и пчелни продукти. Якофов има принцип, който не нарушава: Той мисли първо за благото на пчелите и после за своята печалба. Експлоататорството му е чуждо.

31 януари 2016 г.

„Ако някъде в страната има щастливи пчели, то те са в двете стопанства на Якофови. И не защото там всичко е чисто и бяло. А защото Костадин Якофов има ясна философия за дейността си: Той не ограбва труда на пчелните семейства.  

„Пчелите правят мед, за да изхранят себе си и потомството след тях. За една година на едно семейство, ако искаме да е силно, са му необходими 90 кг мед и 40 кг прашец. Сметката е лесна. В едно пчелно семейство има около 180-190 хиляди насекоми. Една пчеличка консумира през живота си 0.5 грама мед и 0,25 грама прашец“, обясни възрастният мъж.

„Ние, пчеларите, крадем за себе си мед от семействата“, е установил Якофов. За да не ограбва своите пчели, той ги стимулира да работят повече, така че да има и за тях, и за стопанина.“

Фермата на богатия род Каишеви стана марка в млекопроизводството

Никола и Александър Каишеви се занимават с млечно говедовъдство от 1998 г., когато са закупили западнала кравеферма от някогашното АПК Асеновград. Те са наследници на преуспял търговец на тютюни, а реституцията им осигурила възможност за инвестиции. Днес двамата братя притежават едно от най-професионално поддържаните стопанства с млечни крави в страната. 

6 февруари 2016 г.

„Когато купихме фермата, годишното производство на мляко бе 2 тона от крава. Днес е над 10 тона“, съпоставя Александър Каишев. …

За двайсет години са построени нови сгради, а стадото е напълно обновено и селектирано. Още през 90-те години Каишеви започнали да заместват наследените животни с холандски от породата Холщайн. Оттам нататък заложили на семенен материал от американски, френски, немски и английски бици, за да повишат качеството и количеството на млякото. Селекцията е толкова прецизна, че в „Асеница – 96“ са готови да бракуват и обявят за продан млада крава, която дава 22 литра на ден. През последната година в стопанството, което се е увеличило на 300 броя животни, средният дневен млеконадой от крава е 36 литра, с масленост 4.2% и протеини 3.6 на сто. И това е при български стандарт за кравето мляко от 3.6% масленост и 3.2% протеини. Фирмата е сред малкото, които вече продават качествени юници с дълго потекло, което може да се докаже по книги.“

Хазартът да отглеждаш фъстъци

Димитър Найденов от Садово е от малцината производители на фъстъци, благодарение на които все още може да се опита вкусът на тези български ядки, ако ги намерите тук-там по пазарите. Пакетираните, които купуваме от магазините, са от Китай. Някога трудолюбивите хора в общините Садово и Първомай можеха да си построят къщи от няколко реколти фъстъци. Днес това производство е западнало, тъй като не е в приоритетите на земеделската политика.  

13 февруари 2016 г.

„Той е на 42 години и въпреки, че от 15 години отглежда фъстъци, често през октомври се чуди защо, по дяволите, още се занимава с тях. Ако есента е суха, този въпрос не витае.

„Понякога ме питат колко фъстъци изкарвам от декар, по колко ги продавам и т.н. И като сметнат наум приходите, ми завиждат. Струва им се, че това е най-сладката работа. Така е, ама не съвсем, им казвам“.

За всичките години, през които се занимава с фъстъци, Димитър Найденов не е успял да вземе и един лев от Програмата за селските райони, защото не може да участва в частта за самофинансиране… МЗХ им е отпуснало (на бранша) дребна сума като протеинови култури. Площите с фъстъци дори не фигурират в годишните аграрни доклади на министерството. Стандартният производствен обем за тях е почти приравнен с този при отглеждане на житни и е по-малък от обявената норма за рапица. Това производство затихва и затихва от години, и ако изчезне, властта сигурно няма да разбере. „Но ако веднъж опиташ наши фъстъци, на следващата година пак ще ги търсиш“, сигурен е Димитър.“

За пръв път у нас: Уникална ферма със 162 кози от месодайната порода Боер

„Агро Юстина“ заслужено може да се похвали със създаването на първото в страната стопанство с козички от южноафриканската месодайна порода Боер. То се намира край село Устина, Пловдивско. Направено е по всички правила на модерното козевъдство, а животните в него се радват на питателна храна, удобства и професионални грижи.  

20 февруари

„Първата в страната ферма с козички от южноафриканската порода Боер вече се обитава от 162 малки, женски и мъжки животни. Тя се намира край село Устина, община Кричим, в подножието на хълма, по който се катерят лозята на „Вила Юстина“…

Малки любопитни козлета припкат около майките си, женските хрупат, мъжките са в собствено отделение и са направо казано впечатляващи. Мускулести и масивни, някои от тях вече са по над 110 килограма. Отличителна окраска на породата са тъмнокафявите глави и вратове, и бялата козина по тялото и краката. Имат вити по оста си два рога. И са едри. Всички животни Боер са по-тежки от познатите у нас породи, което не им пречи да проявяват типичната за вида черта да са игриви. Женските достигат до 80-100 кг, според биологичната характеристика на породата, а мъжките до 110-130 кг. … „Среднодневният прираст на малките към момента е 120 до 180 грама, като те наддават основно от бозаенето“, обясни зооинженерът Адриян Андреев. „Когато станат на 7-8 месеца, мъжките са готови за разплодна дейност. Женските пък се заплождат при възраст 10-12 месеца. Плодовитостта на козите е 180%.“

Как семейна биоферма стана партньор на 3 топ компании за козметика в Европа

Методи и Димитър Стефанови са може би най-успешните български био производители и преработватели на етерично-маслени растения у нас. Тяхната фирма „Интермед – 1“ е доставчик на най-популярните предприятия за био козметика в Европа. Прецизността им в работата е пословична, затова са заслужили и големия пазар, на който изнасят продуктите си.

28 февруари 2016 г.

„Не мога да кажа, че е лесно да намериш добър пазар, защото ние нашия го разработваме 5-10 години вече. Винаги ми е било странно, когато колегите казват: „Ти си лесен с био-то, имаш пазар“. Но те не знаят колко е скъпо да го намериш, да пробиеш и да го задържиш. В България тези усилия не се оценяват поради незнание.  Пазарът е нещо, което просто трябва да се заслужи. Трябва да играеш по неговите правила, а не по български местни стандарти. Тук всеки си мисли, че е някаква самостоятелна бойна единица и това е основният проблем на българския производител. Но макар и бавно, в България вече има наченки да се ценят нормалните и дълготрайни търговски и партньорски отношения.

Вече продаваме на първите три фирми в света, производители на биокозметика – две немски и една френска.“ … 

„В търговията ние знаем къде е златната среда и затова развиваме пазара от гледна точка на самия пазар.  Не го структурираме на базата цена. Дълготрайните отношения с крайния клиент са по-важни от всичко. Цените са последното нещо от веригата и това все още нашите земеделците не могат да го разберат. Партньорството – това е по-ценно от всичко. Трудно се създава, лесно се губи.“

Можеше да е банкер, но избра да е зърнопроизводител: Светослав Русалов

Десетина дни преди Светослав Русалов да оглави Националната асоциация на зърнопроизводителите, АгроПловдив посети земеделеца от село Труд, Пловдивско в стопанството му. Когато разбрахме няколко дни след публикацията, че е избран за председател, чак си завидяхме на интуицията. 

6 март 2016 г.

„Преди 15-16 години Русалов е бил пред два пътя – единият водел към банка с целия комфорт, който осигурява оперирането с пари. Другият сочел към нивите под небето – кални или прашни, тучни или обрулени от бури и градушки, или нацепени от суша. В джоба си е имал диплома за магистър по банково и застрахователно дело и предложение за работа. Но срещу нея пък стояло семейното стопанство на родителите му, които отглеждали какви ли не земеделски култури. В началото на 90-те те сеели делянка, мента и фъстъци. После пшеница и слънчоглед. В края на миналия век не е имало европейски субсидии, а за предприсъединителния Сапард още никой не бил чул. Царят бил далеко, както се казва, и влизането ни в Европейския съюз било непотвърден слух. Така че през 2000-а година Русалов, разбира се, избрал по-трудното, защото е по-свободно – земеделието.“

Павел Драганов приюти изчезваща порода овце с качулки и ги накичи с гердани

35-годишният Павел Драганов от село Дуванлии, община „Марица“ е наследствен овцевъд. Отглежда почти без помощ 120 животни от изчезващата порода Бяла маришка овца. Екземпляри от неговото стадо печелят награди за красота на годишните изложения на маришките овце. Мечтата му е да оборудва фермата си с доилни апарати, за да облекчи работата си.

13 март 2016 г.

„Когато е в града, го боли главата. Когато е в чужбина, ще се пръсне. Веднъж да стъпи на родна земя, веднъж да подиша въздуха на село Дуванлии, и всичко му минава. Въпреки че е само на 35, на Павел Драганов не му понасят градския шум и нервозната скорост. А в чужбина би му било интересно само ако може да разбере как френският селянин например отглежда животните си. Така преди две години посетил изложението в Клермон-Феран в централна Франция и това, което видял, го изумило. Един френски овцевъд разказал, че един единствен човек се грижи за 500-те овце. Оборът му гъмжал от електроника – подвижни ленти за храна, автоматични доилки, контролирана среда. На пасището имало електропастир, чрез който дистанционно можел да направлява пътя на стадото.“

Следвай Антоанета Гьорева! Тя знае кога, какво и защо

Антоанета Гьорева от село Юнаците, Пазарджишко, е чудесен пример за това, че удовлетворението от работата идва ако преди това си обмислил добре в какво да насочиш усилията си. Жената земеделец преценява отлично всеки свой ход, като преди това не пропуска да следи посланията, които идват от земеделското министерство. Малка и крехка, Антоанета Гьорева всъщност е по-добър стопанин от поне 80% от земеделците у нас. 

27 март 2016 г.

„Постоянство. Това е простото, но златно правило на Антоанета Гьорева – дребничката усмихната жена, която очевидно притежава неизтощима енергия, прилив на идеи и твърда ръка, за да ги приложи. Без съмнение, тя е човекът, който взима решенията в стопанството от 3 хиляди декара, в което се труди цялото голямо семейство.

Стопанството е пръснато в няколко землища в Пазарджишка област – в село Юнаците, където живеят Гьореви, в Памидово и Величково, а също и в пловдивското Ново село.

То е добре балансирано или както икономистите се изразяват, има диверсификация на риска. Върху най-голяма площ са житните – пшеница и овес. Напролет се сее и слънчоглед. Миналата година за пръв път е засят памук върху 280 дка. Отглеждат се още домати върху 30 дка. В стоманено-стъклена оранжерия от 1,5 дка през зимните месеци растат салати и други зеленчуци.“

Нещо истинско и библейско: Каракачанска ферма под връх Ботев с хиляди животни

С Никола и Таня Кулови се запознахме при откриване на малкия им магазин на бул. „Н. Вапцаров“ (до „Коматевско шосе“) в „Кючук Париж“ в Пловдив. Малък, но златен! Ако някой иска да опита истинския вкус на овчето и биволското сирене и кисело мляко, това е мястото. Ферма „Под Балкана“ е сред най-желаните доставчици на оригинални млечни продукти на швейцарското посолство в дните на неговите празници.

3 април 2016 г.

„Никола Кулов от село Васил Левски е от каракачански род, избрал да се засели в красивото старопланинско село между Карлово и Казанлък. Той е потомствен животновъд и ако искате да си представите как е изглеждал библейският Авел, можете да се вгледате в него. Най-добрият помощник е съпругата му Таня. Помагат му още синът Яни и дъщерята Агора. Във фермата се трудят 10 души, все роднини. Отглеждат 500 каракачански овце, 150 биволи българска Мурра, към 230-240 български млечни кози, наши редки породи месодайни и млекодайки крави, общо към 300 и 23 каракачански коне. А за пазачи на това стадо, което наброява над хиляда глави, служат умните и изчезващи у нас кучета от породата Словашки чувач, създадена през 17 век. Пасищата на Кулови са на 300 метра по въздух от връх Ботев в местността „Джендема“ („ад“ в превод). Фермата носи името „Под Балкана“.“

Фермата на Надя, където е сърцето ѝ

Надя Петкова отглежда по биологичен начин билки, плодове и зеленчуци, както и две малки овощни градини край село Труд, Пловдивско. Тя е работохолик, а енергията й е неизмерима. Може както да построи къща, така и да приготви най-вкусното сладко от малини. Да е жива и здрава, тъй като на крехките си плещи си носи товар за няколко души.  

9 април 2016 г.

„Преди не толкова отдавна Надя Петкова от село Труд е завършила Математическата гимназия в Пловдив със златен медал. „Баща ми беше строител и той реши, че трябва да стана строителен инженер. Ако беше казал да съм лекар, щях да стана лекар. Вече като инженер работех в немска строителна фирма, откъдето поискаха да ме назначат в централния им офис в Германия. В крайна сметка отказах. Работила съм и в хотели, и в казино…  Сама шпакловах стените на къщата, където живеех. Децата бяха малки, не работех и имах време. Обърнах вратите и дограмата, когато един ром, който исках да наема за тази работа, ми поиска 100 лева за врата. Целият опит, който имам, ме е направил това, което съм. Но накрая отново се върнах в детството си, когато баба ми ме водеше до овощната градина, за да работи. Следобед постилаше жилетката си на тревата и ме приканваше да спя. Бях петгодишна, но споменът за онова време, когато отраснах като най-щастливото дете сред природата, винаги ще е жив. Точно заради него реших, че трябва да си припомня връзката със земята и онази хармония, която другаде не съм открила.“