Христо Николов – младият фермер, който си знае цената и иска да работи на светло

Като председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите той за кратко време вкара бранша в субсидиите за акциза и зимните пръскания

Христо Николов

Христо Николов е на десетина дни преди маслодайните рози да цъфнат. Набира работници, преговаря за цена с преработвател на цвета. Но заедно с това очаква люцерната да тръгне, наглежда пшеницата за болести, грижи се за картофи и лавандулата в стопанството, готви се да отглежда пъпеши. Стопанството е около 1500 декара. Той има и  обществен ангажимент „на ползу роду“, планира и други производства.

Най-впечатляващото при него е, че каквото и да започне, предварително го обмисля отначало докрай и в детайли, не само като производство, но и като себестойност, наличности на активи и появата на пасиви, резерви, пазар, рискове. Христо е роден в Карлово, жител е на Пловдив и е фермер в с. Дъбене, където е наследството му от 20 декара земя.

Като председател на създадената през юни 2019 г. Професионална асоциация на розопроизводителите в България, в момента е Христо се ядосва, че заради пандемията

голяма част от розопроизводителите не са информирани за новите правила

и ще имат сериозни проблеми през сезона. „Законът за розата влезе в сила през февруари. Министерството си спази срока да подготви образците за регистриране на производители и преработватели. И точно когато щеше да започне информационната кампания, влязохме в извънредно положение. Затова сега в регистъра, който е задължителен, са вписани, по моя сметка, едва една трета от всички площи с рози.“ Проблемът е в това, че според закона само регистрираните стопани могат да подпишат предварителни договори с дестилериите, а дестилериите могат да изкупуват само договориран цвят. Новите правила са в сила от тази година, а доста розопроизводители не са и чули за тях. Във видеоконферентните връзки с министерството, на които се е обсъждала процедурата, е имало незначителен брой участници. „Това, за което се преборихме за последно, е производителите да могат да се договарят с номера от входираното заявление за регистрация, така че хората разполагат с още една-две седмици да свършат поне това“, обясни младият фермер. Но в крайна сметка, всеки е отговорен за собственото си поведение. Професионалните розопроизводители, дори и да не членуват в браншова организация, намират информацията в сайта на министерството и се справят. Земеделието не е работа, която да се върши между другото, дори и да става въпрос само за розова градина, убеден е Христо.

Далеч преди да започне беритбата на розов цвят,

още през ноември 2019 г. той е стартирал преговорите за цената.

„Това е правилно, така правя“, коментира Христо, който точно в този търговски момент е в стихията си като магистър по маркетинг. Въпреки че се занимава със земеделие едва от 5 години, той има поведение, от което някои фермери могат да се поучат. Например според него розопроизводителите правят огромната грешка да работят на тъмно по кардиналния въпрос за доходите. „Хората се грижат за розите цяла година, рискуват, правят разходи за торове, препарати, ръчен труд, беритба, накрая влизат в кампания по прибиране. Предават цвета на дестилерии и чакат да научат цената чак когато преработвателят си направи сметката колко масло и други деривати е произвел, и на каква цена може да го продаде. Това е безобразие“, счита производителят. И обяснява своето виждане, което намира за разумно и правилно.

Не се интересувам от пазара на розовото масло, но трябва да знам колко му струва отглеждането на розите

Не се интересувам от пазара на розовото масло, но трябва да знам колко ми струва отглеждането на рози

„Фермерът знае най-добре каква е себестойността на произведената продукция. (Ако не знае…, за какво въобще работи?) Той всяка година поема риск, харчи, труди се и в един момент, природата или друг бедствие от друг тип може да му отнеме всичко. Затова считам, че е правилно върху числото за себестойност производителят да добави 40% като печалба, точно защото трябва да задели средства и като резерв. Всички знаем, че земеделието е с много неизвестни, крайният резултат зависи от различни фактори, голяма част от които са извън волята на фермера. Аз не се интересувам и не се съобразявам какъв е пазарът на розово масло. Този пазар – добър или лош, не е част от моята сметка, той е ангажимент на преработвателя. Ако съм произвел качествена продукция от моята биологична розова градина, държа да получа доход от нея, за да мога да продължа да се занимавам със земеделие и следващата година.“

Христо добавя следните сметки:

Средните разходи за един декар маслодайни рози са 250-300 лева, а средният добив е 350-400 кг. Нормалната себестойност на килограм цвят е 0,80 лв., без да са включени разходите за берачи. „Миналага година добрите дестилерии плащаха килограм цвят за 2,60 лв.“, посочва производителят.

Розовата градина на Христо Николов и съдружници в „Дъбенска етерична компания“ e 115 декара. Необходими са 70-80 берачи, които ще получат надница по 0,70-0,80 лв. за килограм цвят. Един работник бере от 6 сутринта до 12 часа по обед (когато розобера за деня приключва – б.р.) между 20 и 100 кг. „Разбира се, не всеки човек може да бъде земеделски работник. Затова бюрата по труда не са решение за набиране на берачи. Оттам ни изпращат безработни, които идват за два-три дни и после изчезват. Само че розите не спират да цъфтят“. Затова той е пуснал обяви за набиране на берачи, на които са се отзовали хора от цялата страна, дори и от Русе и Банско.

Преди извънредното положение младият фермер се е бил уговорил с кмета на Дъбене да се направи палатков лагер със санитарен възел и електричество в селото, където да се настанят работниците в розобера. Сега берачите сами и поотделно трябва да се справят с нощувките.

За обществената си дейност

като председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите

в България, Христо Николов обяснява, че неволята е накарала земеделците в Розовата долина да се обединят. Взел е участие в обсъждането на законопроекта за розата, организирал е обучителни семинари за агротехниката и растителната защита с преподаватели от Аграрния университет, които познава от магистратурата си там, дискутирал е с министерството прилагането на закона.

„Браншовите ангажименти отнемат много време, но са важни“, казва той. Професионалната асоциация е успяла за краткото време от създаването си да издейства включването на розопроизводството към държавната помощ за зимните пръскания и към помощта за акциза на горивата в земеделието. Законът за маслодайната роза също е много важен за бранша, защото внася ред в досегашния безпорядък, който през 2018 г. докара производителите до бунтове в Подбалкана. Законът спира изкупуването на други видове рози, различни от Роза дамасцена и Роза Алба. Изхвърля прекупвачите от пазара. Налага договорите, които от своя страна изсветляват производството и преработката и подпомагат точната статистика. Спасява от обезценяване марката Българско розово масло. Стабилизира поминъка на розопроизводителите. „Истината е, че оттук нататък трябва да работим професионално, качествено, предвидимо и на светло“, обобщава Христо.

Лично той приветства този честен начин на работа.

На въпроса защо е решил да се занимава със селско стопанство, Христо веднага отговаря: „Земеделието, заедно с медицината и образованието, е една от трите най-благородни дейности. Ние осигуряваме прехраната, лекарите спасяват живота, учителите дават знания. Това са най-ценните неща за хората и уважавам всеки, който им служи.“

Прочети още: С приемането на Закона за маслодайната роза, браншът ще 100% под прожектора

Leave a Comment