А по комунистическо имаше хубави вицове за милиционери

 Седмицата, преразказана от Георги Петров

В началото на тази седмица късничко вечерта налетях с колата си върху застлана с каменен трошляк правоъгълна  дупка на пътя. Точно под Коматевския транспортен възел по посока за Коматево. Скъса се предната броня. Нямаше никакви обозначения, че пътят е в ремонт. Имаше улично осветление, не беше съвсем тъмно, но беше неочаквано.

Отидох в един сервиз. Залепиха ми бронята. Взеха ми  доста солидна сума. Когато се върнах на нашата улица, ми казаха, че ако съм дадял още 15-20 лева, можело да си купя нова пластмасова броня.

Казаха ми още, че мога да съдя общината за материални щети,

но трябвало да имам свидетели, протокол от КАТ и не знам си още какво.

Тия с новата броня защо мълчаха като слаби ученици на устен изпит, преди да отида да ми лепят бронята при тия, които ми взеха за лепенето толкова пари, колкото да си купя нова броня, ако добавя още 15-20 лева? И защо си мислят, че нямам основание да се радвам на спестените от мен 15-20 лева. И дали, ако им поискам 15-20 лева кючюкпарижски заем (я върнеш парите, я не), ще бъдат така добри да  ми ги заемат тези иначе нищожни според предишните им изявления пари?

Казах им, че няма да съдя общината, защото тя има повече пари от мен и то много повече. А който има повече пари, може да си наеме по-добрите адвокати, които с огромния си адвокатски талант и изключителното познаване на правната материя да убедят съдиите, че техният подзащитен е невинен. Общината тук в България не можеш да я осъдиш. Общината можеш да я осъдиш в Страсбург, но това го преценят адвокатите. Ако може да се очаква, че ще ти бъде присъдено обезщетение, което да отговаря на техните очаквания за величината на хонорара им, те ще заведат дело в Международния съд, дори и ти да не си съвсем съгласен с това. Абе, кой ще ме пусне мене с моята пиклива пластмасова броня

в Страсбург да съдя Българийката и да чакам от бръмбар масло?

Друг е въпросът, ако си гей и искаш да се бракосъчетаеш с мъжа си, а законите в държавата, където живееш, не позволяват такива бракове, нали? Това го подхвърли един от тези, които ме съветваха да  съдя общината за пластмасовата си броня. Злобничко ще да съм  го попитал откога има такива проблеми, защото друг от съветващите ме да дам общината на прокурор усети, че  разговорът ни може да избие на кавга и разказа виц.

След няколко години скитосване по широкия свят, блудният син се завръща  в бащиния си дом в краен градски квартал. Когато  бащата вижда обица на ухото на сина си,  радостта чу от срещата помръква. И  казва: „ Знам, сине, че обици  носят пиратите и педерастите. Сега ще погледна през прозореца. А го няма корабът отвън, а ти ебах майката…”.

„Кучета и котки може, а прасета не може!“

Това пък е знаковата реплика на незабравимия актьор Георги Русев от ролята му във филма „Вилна зона”. Неговият герой отглеждаше прасета във вилната зона, а съседите му се възмущаваха от вонята и търсеха съдействието на властите, за да възстановят вилното си спокойствие. Днешният аналог на репликата би бил: „ Значи пирати може, а педе…, т.е. гейове не може!” Кои са по-вредни за обществото, зададох аз безсмисления въпрос. Ей така, защото в кафенето се говорят безсмислици, иначе никой сериозен човек не би казал, че гей общностите са по-сериозният проблем на държавата и обществото ни от все по-вандализиращите се футболни агитки.

Тогава друг от компанията разказа за мъката на престарелия милиционер. В своето си пенсионерско кафене той дълги години се възмущавал от Азис.

Това с австрийския Азис, който тази година спечели Евровизията,

му дошло в повече и поискал да си отиде от този свят час по-скоро. Защо, попитали го. Защото най-напред тези обратните ги арестувахме и ги вкарвахме в затвора. После ги изпращаха на лечение. После им дадоха равни права с нормалните. После им дадоха да правят паради. Сега се говори, че ще им се признае правото на трети пол. Да взема да си отида от този свят, докато това тяхното не е станало задължително, изохкал старият милиционер. Някога по комунистическо имаше много хубави вицове за милиционери.

Поувлякохме се  в каламбурите и май забравихме, че изживяваме важната седмица преди европейските избори. А те са нещо сериозно, не са виц. И  това, че точно през тази седмица ръководството на Народното събрание запечата стаята, в която в качеството му на председател на парламентарна група е настанен  Бойко Борисов, не е виц. Не е  виц и това, че парламентарната  група на ГЕРБ поиска вот на недоверие на правителството за енергийната му политика точно по времето на тези избори. Не е виц!

Това са сериозни  до тъжност неща,

но е по-добре да ги възприемаме като тъпи анекдоти. Почнем ли да ги анализираме сериозно, ще ни стане мъчно за нас самите. На цялата си сиромашия отгоре им осигуряваме на тези политици и големи заплати, и луксозни коли да ги возят, и дори безплатно да се возят в градския транспорт, и какви ли още не привилегии, а те вместо да си вършат работата, се прескембичват грозно като затлъстели палячовци.

И тук се получава нещо, ама съвсем извратено, ние си разказваме анекдоти за тях, а ставаме все по-тъжни. Смеят се те, дори ни се надсмиват. Мисля си, изпаднали сме в дилема, както с моята разкъсана броня. Да ги залепим ли по някакъв начин тези ехидни усмивки или да платим малко по-скъпичко, но да си изберем нови сериозни физиономии?

Ех, ако пък можеше и някой да ни гарантира, че  и новите няма да са ехидни?!

Още от автора: Омръзналите ни магьосници в новия спектакъл Европейски избори

Да се срамуваш, за да изпъкнеш – това е срамното

Поетите да мечтаят, старците да копаят

 Най-чудният човек на земята е българинът

Бог да бие сива кукувица, и тази година ни закука накриво

Отново малък проблем в селското ни битие, мъмрят ни от Европа

Да не би пък плутокрацията да си отглежда от нас варвари?