Без мливо трака вятърната воденица на властта

Седмицата, преразказана от Георги Петров

Ще  ви разкажа притча. Или приказка. Или кръчмарска лакърдия. Както искате, така го разбирайте.

Един предприемчив човек решил да построи край селото си вятърна мелница.

Хем щял да се възползва от  вятъра и техническия прогрес. Хем щял да  избави съселяните си от дългия път до воденицата в съседното село. Хем щял да спечели от инвестицията си. Речено-сторено, построил мелницата.

Като го питали какво строи, обяснявал, че прави вятърна воденица. Съселяните му или не познавали думата мелница, или пък им звучала по купешки и я пренебрегвали. По-плашещо за инвеститора обаче било сходството между  словосъчетанията вятърна воденица и вятър работа. Случвало му се да чува в кръчмата подхвърляния от рода на:”Абе, воденица без вода не вятърът, ами и дяволът не може да я подкара.”

Да, но без клиентела нито един бизнес не може да прокопса. Мислил, мислил инвеститорът и накрая решил. Решил да покани селския първенец, да му покаже нововъведението си, да му разясни как вятърът върти колелото с перките, а то върти мелничните камъни и смила житото. Умен ход! Решил е да използва това, че всички в селото  слушат първенеца си и му подражават във всичко. В нашите дни на първенеца викаме лидер. По подражание на англичаните, защото пък ние тях смятаме за първенци във всичко. Кой знае защо?

Обяснявал, обяснявал инвеститорът на първенеца и като виждал мътнотата в погледа му, все го питал – разбра ли сега как работи вятърната воденица? Абе, аз всичко разбирам и това разбрах, ама не разбрах само от къде ѝ влиза водата на таз вятърна воденица, изтежко отговарял първенецът. Многократните и търпеливи обяснения на инвеститора така и не довели до чакания резултат.

Първенецът все питал – да де, ама откъде влиза водата?..

Разбрал инвеститорът, че с интелектуални усилия не ще успее да постигне целта си. И прокарал декоративна вада с вода, която за всеки случай да тече покрай вятърната му воденица. Първенецът се възгордял от факта, че е станало на неговото и престанал да говори в кръчмата, че вятърната воденица е дяволска работа и умен човек хляб, направен от брашно, мляно в такава воденица, не яде. И селяните престанали да бият път до съседното село, а инвеститорът се сдобил с клиентела.

Не е много ясно как е прокарана  вада с течаща вода край вятърната мелница. Защото вятърна мелница се строи на високо място, за да хваща вятъра, а на високото място вода не върви. Ама кой ни дава право на нас някаквите там да ревизираме народната мъдрост. Щом е останало в народната памет, значи така е било и толкоз!

Защо разказах притчата ли? Защото ми напомни за нея фактът, че чрез нововъведението преференциален вот петнадесетият в листата на БСП Момчил Неков измести на европейските избори европейския социалистически лидер Сергей Станишев. Според моите представи, големите функционери на социалистическата партия са се опитали да разяснят на селските социалистически функционери що е то преференциален вот.

Селските първенци все са повтаряли, че са разбрали

и все са чудили какво става с обикновения вот, та са решили да прибавят към него и преференциален. И са решили за всеки случай да прокарат край вятърната воденица и една вада с вода, пък била тя и декоративна. Казали са на  хората, които вярват в тях и им подражават, да зачеркват цифрата или числото 15, където го видят.

Първо, ще ви помоля да не си помислите, че се подгаврям с хората, които са се втренчили в числото 15. Това ще значи да се подгаврям със себе си. И моите родители щяха да го направят, ако бяха доживели  до нашите дни и нашите политически страсти. И второто – обективно погледнато, това  е един радостен момент в нашия политически живот и то не само в т.нар. ляво политическо пространство. Във всички  по-стари политически партии  партийните бюрократи се страхуват от младите активисти, като болнави старци от грипна епидемия. Така стеклите се обстоятелства дадоха път на един млад човек и това е радостно. Много е радостно!

Нерадостното е, че нашият български избирател е неграмотен

и става все по-неграмотен. Не само изборно и политически, а въобще. Мисля, че младите интелигентни българи ще бъдат по-полезни на рода и родината си, ако помислят какво е това нещо, което в наше време ще изпълни събуждащата роля на училищата и читалищата от средата на 19 век. Народът ни има неотложна нужда от ограмотяване и този проблем няма да бъде решен в Европейския парламент.

Още по-нерадостното е, че партийните бюрократи и то от лявата част на политическия цирк, извинете, веднага взеха мерки да се премахне или поне обругае преференциалният вот. Защото хорицата ни били неподготвени да го разбират. А те, партийните бюрократи, много ли са подготвени? Знаят само как да бранят със зъби и нокти топлите си местенца.

А преференциалният вот е смислено нещо.

Неков има 34 000 преференции и с тях хвърли камък в блатото, като измести Станишев. Томислав Дончев има 103 000 преференции, без да са му били нужни, защото е поставен на първо място в листата. И поне според мен тези преференции  трудно могат да бъдат приведени към параграфа „Вода за вятърната воденица”. Без да съм с добри чувства към ГЕРБ, смятам, че избирателите са разбрали , че Дончев е най-смисленият политик в партията, на която симпатизират.

Смислен като политик според мен е и Ивайло Калфин, но на тези избори той като че ли ме опровергава. Не е простено на един сериозен политик да не може да схване  разликата между селяшкото властолюбие на Георги Първанов и сериозния политически проект.

Сега, за да не е съвсем без мливо вятърната им воденица, политиците ни надуват главите с това ще има ли или няма да има предсрочни парламентарни избори. И да има, и да няма, за нас избирателите ще е все тая, ако не се изпълни едно много важно условие! Да седнат  предварително всички кандидати за властта и да се договорят

да се забрани със строг закон на този, който спечели властта, да се оправдава с предшествениците си.

Нарушителите на тази забрана да се осъждат на  затвор. Дори да се убиват с камъни, колкото и неевропейски да звучи това. Оправданията с предшествениците повече от две десетилетия правят властта празна воденица. Щом се кандидатираш, ти си длъжен да познаваш състоянието на държавата или общината и заявяващ, че се наемаш да подобриш това състояние. Толкоз! Другото е престъпление, ако не си е най-откровено малоумие.