Не бой се, Кубо, Кула е с теб!

Седмицата, преразказана от Георги Петров

„Не бой се, Кубо, Кула е с теб!” На младите вероятно ще се стори странно, но това е истински лозунг, написан с големи и ярки букви в центъра на северозападния ни град Кула някога. Ето я и предисторията. През далечната 1961 година СССР успя да инсталира сериозни за онова време ракетни комплекси в Куба, тържествено наричан тогава Острова на свободата. Съветски ракети под корема на САЩ! Чудо невиждано дотогава и станало възможно, благодарение на замислената и осъществена под  ръководството на Фидел Кастро Кубинска революция. Две отклонения.  Това, което тогава направи СССР, е мечта на всички висши военни по света във всички времена. Да не би сегашните опити на НАТО да разположи силите си в Украйна да целят нещо по-различно? И второто отклонение,  Остров на свободата ли е днес Куба? Ще цитирам по памет епиграма на Радой Ралин:

„Свободата, блян недостижим, на втория ден се превръща в режим”.

„Не бой се, Кубо, Кула е с теб”, беше един от любимите лафове на журналистката Мая Бучкова в някогашната редакция на вестник „Марица”. Освен това тя пееше  коледната песничка „Джингъл Белс” през цялото време на годината и през целия ден почти. Ако някой я попиташе защо през лятото пее коледна песничка, тя отговаряше – защото така искам. Правеше го с някаква, как да го нарека, повелителна усмивка, която почти те задължаваше и ти така да искаш. Беше някъде  след 1992 година. Нас, журналистите от бившето политическо време, не ни изхвърлиха от занаята, но ни повериха изпълнителските длъжности. За началници бяха назначени нови и неопетнени хора. Неопетнени, но и некомпетентни. Няма как да си компетентен в нещо, за което имаш някакви познания от някакъв допир с периферията му. И така, тогава ние

имахме за началник една иначе много добра женица, но доста боса в занаята.

Не беше единствена, но другите босяци бяха доста по- приспособими – признаваха чистосърдечно  некомпетентността си и питаха. И ние се стараехме да им помагаме да влязат в час. Нашата реши да прикрива некадърността си, като влезе в  ролята на фелдфебел и ни гони като новобранци. Божичко, и на най-големите си душмани  не пожелавам да изпаднат в положението на тази женица. Правехме я луда калинка. Но и нейното поведение беше крайно глупаво. То нейното можеше да се сравни  с глупостта на самонадеян побойник, който за да се издигне в собствените си очи, предизвиква на юмручна саморазправа професионален боксьор, примерно. За да е далеч от нашите шеги, тя си избра кабинет на друг етаж от сградата. Някой от нас трябваше да слиза час по час, за да съгласува. Веднъж някой слезе и не я намери, стаята й била празна. Като се върна в офиса ни, каза: Трябва да я възкръснала,

като отидоха оплаквачките, намериха  камъкът отместен и гробът празен.

Сещате се, че е не съвсем невинен каламбур със Светото Евенгелие, но… Госпожата наистина се беше самообожествила ей така, без да се усети. Както си е давала кураж, че с фелдфебелска строгост може да компенсира професионалната си неграмотност и се беше изпуснала. Но на нас ни остана лафът. Като влезехме в шефския кабинет за планьорка и шефът го нямаше, едновременно някак  си казвахме: „Камъкът отместен и гробът – празен”. За голямото сърце на Кула, която дава кураж на обиколената отвсъкъде със зъбати империалисти Куба, си спомних, защото новият председател на БСП Михаил Миков е родом от Кула. Майка му, бивша много обичана учителка, живее там и той често я навестява. Показаха я по телевизията. Много умна и много земна жена. Съжалява за кариерния възход на сина си, защото няма да може да се връща при корените си. Вие както искате така мислете, но това е много човешка мъка. Точно в изразеното в горецитирания някогашен лозунг самочувствие на градчето Кула има нещо оптимистично.  Журналистиката ни побърза да облее с нечисти думи новия лидер на БСП. Защо? Защото е от Кула, от провинцията? Защо да не е? Има си човекът някаква научна и преподавателска кариера, знае чужди езици, има дългогодишен политически и парламентарен опит. Стои доста здраво на земята. Бил безличен.

То, по върховете на БСП само Стефан Данаилов е личен,

но вече не е във възрастта да се заеме и с това лидерство. Бил представител г-н Миков на корпоративните интереси, които ръководят напоследък БСП. Бил представител на статуквото. Не бил по-свестен от Станишев. Ама съвсем безсмислена медийна логорея. Който и от кандидатите да беше избран, щеше да бъде такъв и медийната реакция щеше да бъде същата. Човекът е родом от Кула, която в някогашните  тревожни времена имаше куража да дава кураж на Куба. И има качества, които нямат и никога няма да придобият повечето от населяващите журналистическата гилдия. Май стана навик на цялата ни гилдия да крие зад старшинска строгост и взискателност собствените си недостатъци. В последните дни на тази седмица парламентът ни не заработи, защото на депутатите не им се служи преди уволнението. В понеделник ще се съберат за последно. И после… Камъкът отместен и гробът – празен. Парламентът ще е почти безлюден няколко месеца в очакване на новите си обитатели. Съгласно с първообраза, предстои възкресение. Можем да бъдем сигурни, че

безполезността на костюмираните спектакли в залата под девиза „Съединението прави силата”

ще възкръсне. Партиите били придатък на корпоративни интереси, добре. Ако са такива, такива и ще бъдат още известно време. Защо ли? Защото такова е разположението на силите в момента и няма никакви индикации, че нещо се променя в друга посока. Дали  Станишев или Миков ще отмерва с тъпана си ритъма на гребците в галерата, това може и да промени някак си ритъма, но няма да промени порядките в галерата. Имам много приятели, фенове на ГЕРБ и Бойко Борисов. Извинявайте, приятели, но докато беше министър-председател, вашият кумир много ми приличаше на нашата шефка от ранните години на демокрацията ни. Опитваше да компенсира некомпетентността си, не толкова със самоизтъкване, колкото с изтъкване на популярността си. Популярността е добро  качество, но самото то, без подкрепата на други качества, правещи човека полезен за обществото, е безсмислено. Нали не беше толкова нужно да припомняме, че

най-популярният в селото е селският луд,

но кому е полезна тази популярност. Но ако избирателите решат да подкрепят позатихналите напоследък процеси на самообжествяване в душата на г-н Борисов, той ще бъде. Това едва ли ще смути т.нар. корпоративни интереси. Нали поговорката казва, че който дава парите, той свири на свирката. Кураж на тези, които го боготворят, имат шанс техният бог отново да слезе при тях. Кураж и на тези, които са против него, Кула е с тях. И тези, които са се отчаяли, да възвърнат куража си. Политическите партии се препълниха с хитреци, а общностите, съставени само от хитреци, са нетрайни.