Агро практики през май

Зърнени и технически култури

През май е масовата сеитба на ориза. Този мсец производителите на слънчоглед и царевица не бива да изпускат младите посеви от внимание.

Борбата срещу плевелите при царевицата се извежда по механичен и химичен начин. Механичната борба срещу плевелите се осъществява чрез брануване и междуредови обработки. Брануването е с голям ефект, когато се провежда във фаза поникване до 1-ви – 2-ри лист на плевелите. Чрез своевременното му извършване може да се унищожат до 70% от плевелите. Затова първото брануване при необходимост се провежда няколко дни след сеитбата. Второто се провежда след фаза 3-ти лист, а третото брануване може да се извърши, ако се наложи, не по-късно от фаза 5-ти лист. С брануването трябва да се внимава, когато се провежда в ранните фази от развитието на царевицата. Растенията не трябва да се засипват с почва, защото не  могат да се възстановят. Брануването трябва да се провежда когато се вдигнe росата и растенията са с  намален тургор. Борбата срещу плевелите при по-голямо заплевeляване се води чрез окопаване. С  провеждането му се цели освен унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата в междуредието. Броят на окопаванията зависи от развитието на плевелите в царевичния посев.

Първото окопаване е с особено голямо значение, защото в началните си фази от развитието си царевичните растения нарастват бавно, не  понасят  засенчване и се угнетяват от плевелите. То се извършва във фаза 3-ти – 5-ти лист на царевичните растения на дълбочина 10-12 cm и ширина на защитната зона 12-13 cm. Дълбочината на окопаването както и ширината на защитната зона трябва да се съобразяват с развитието на стъблените корени надолу и в страни. Затова при всяко следващо окопаване дълбочината трябва да се намалява с 2-3 cm, а ширината на защитната зона да се увеличава с 2-4 cm. При несъобразяване с тези особености окопаването може да нанесе вреда, когато с провеждането му е повредена  кореновата система, тъй като тя по-трудно се възстановява. Вредата е много по-голяма, особено в сухи години. С окопаванията не трябва да се прекалява. С последното окопаване трябва да се извърши слабо загърляне за укрепване на растенията и унищожаване на поникналите в реда плевели. Когато царевицата се отглежда с гравитачно напояване с последното окопаване се извършва  отваряне на поливните бразди.

Икономически най-важните видове плевели са балур, паламида, поветица, видовете щир, бяла лобода, черно куче грозде, свиница, кокошо и кръмно просо, видовете кощрява и др.

Слънчогледът е известен като сухоустойчива култура. Поради мощната си коренова система растението понася кратки засушавания. Критичен по отношение влагата в почвата е периодът от бутонизация до началото на наливане на зърното. Денонощният водоразход достига максимума си през фаза масов цъфтеж – начало на наливане на зърното.

Слънчогледът не понася преовлажняване на почвата. Особено чувствителни са покълналите семена. Излишната влага в началните фенофази от развитието на растенията, може да прореди или напълно да компрометира посева.

Първото междуредово окопаване при слънчогледа се извършва във фаза ІІІ-та същинска двойка листа на дълбочина 6- 8 cm, а второто – след около две седмици.

Окопаванията могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват ефикасни хербициди.

През периода на изкласяване е добре твърдата пшеница да се подхрани с една пета от азотната норма, като целта на това торене не е увеличаване на добивите, а подобряване на качеството на зърното – неговата стъкловидност и съдържание на протеини.

Време е да се разсади тютюнът на полето. Растенията се засаждат при междуредово разстояние от 50-60 см, а между растенията – 10-15 см.

В началото на май се засява сусамът. За целта се използват сертифицирани и обеззаразени срещу бактериози и фузарийно увяхване семена. При отглеждането на растението върху по-големи площи, сусамът се сее с пневматична сеялка, която полага семената на 2.5-3 см дълбочина. След това се валира.

Началото на май е и последният срок за засяване на ранните картофи в планината. След поникването им те се окопават и загърлят.

Сеитбата на фъстъците трябва да приключи още в първите дни на май. През този месец трябва да се направят и две окопавания. Първото е по-плитко, а второто е с дълбочина 8-10 см. Точно преди втората обработка, се наторява с 8 до 10 кг на декар амониева селитра, след което с окопаването торът се вкарва в почвата.

Зеленчукопроизводство

Ранните домати полско производство се засаждат в края на април и началото на май, когато е отминала опасността от слани. Те се отглеждат на ниска телена конструкция по схема 100+60/30-35 см. На малки площи доматите са засаждат ръчно по схема 80х30 см. Телената конструкция се изгражда веднага след засаждането. През 2-3 м по дължината на редовете се набиват коловете, на които се опъва два реда тел. Първият е на височина 20-25 см от почвата, а вторият на 45-55 см. Растенията се привързват последователно към първия и втория ред. Посаждането се прави няколко дни след засаждането, за да се попълнят местата на загиналите по различни причини растения.

Една от най-важните грижи е правилното и навременно поливане на доматите. Зле се отразява поливането със студена вода. Първото поливане се прави през разсаждането. Честотата на поливането зависи от валежите през вегетационния период и от типа на почвата. През вегетацията се правят 8-10 поливки. При по-леки почви се полива по-често. До започването на плододаването поливките са по-редки. Нуждата от влага се засилва по време на плододаването. Обработка на почвата през време на вегетацията се прави на отделни периоди.

Разсадът от краставици трябва да са образувал 4 – 5 листа. Не трябва да бъде по-стар от 30 дни, защото прерасналият разсад по-трудно се прихваща и добивите от него са по-ниски.

Засаждането е ръчно. Растенията се изваждат от саксиите и се засаждат от двете страни на лехата на разстояние 40 – 50 см и на дълбочина 3 – 4 см, след което се поливат гравитационно или ръчно, за да се избегне охлаждането на почвата.

Отглеждат се и на двуредова лента – 100 + 60 x 40-50 см.

Практикува се отглеждане на едроплодни краставици и чрез директна сеитба.

В началото на вегетацията се извършват 2 – 3 окопавания за унищожаване на плевелната растителност. За да се подобрят топлинният и въздушно-газовият режим на почвата, първата обработка се прави на дълбочина 10-12 см, а следващите на 5-6 см, поради повърхностното разположение на кореновата система, добрата подготовка на почвата и факта, че все още не е уплътнена от поливките и обработките.

Краставиците са силно влаголюбива култура, което се обяснява с плитко разположената коренова система и силно развита листна маса. Ето защо от засаждането до началото на плододаването, те се поливат на по-големи интервали – през 12 – 14 дни, а от началото на плододаването до края на вегетацията на по-малки интервали – през 6 – 8 дни. През време на усиленото плододаване, трябва да се обърне внимание на редовните поливки. Засушаването през този период води до намаляване на добивите и до влошаване на качеството на плодовете.

Около 20 дни след разсаждането, растенията се подхранват с 20 кг амониева селитра на декар.

При средно ранното полско производство на зеле чрез разсад, най-подходящ срок за засаждане е от 20 май до 5 юни. Засаждането може да бъде ръчно или механизирано. Схемата на отглеждане е 90 + 70 x 60 см.

За средно ранно полско производство на зеле чрез директна сеитба семената се засяват от 25 до 30 април на дълбочина 1 – 2 см. Във всяко гнездо се засяват по 3 – 4 семена. Сеитбената норма е 150 г семена на декар.

В края на април и началото на май се засаждат още пиперът, тиквичките, патладжаните.

Все още не е късно да се заложи и бостанът. Как – виж ТУК.

Овощни и лозя

За да не окапят завръзите на ябълката, през май се прави поливка около десетина дни след прецъфтяването. Ако не е извършено ранно пролетно окопаване, се прави сега, за да може да при поливките влагата да стигне до корените. Същите грижи се полагат и за крушите. Следи се внимателно за болести и неприятели.

Поливането и окопаването са практики, които важат и за костилковите видове. При кайсията е добре да се направи и азотно подхранване особено ако дръвчетата са заложили много плод.

При малините също се прави окопаване и също се извършва подхранване с азотен тор около 10-12 кг на декар.

При засушаване ягодите и малините се поливат, също така редовно се плевят.

В средата на май се прави пролетна оран на лозята на дълбочина 10-15 см. В края на месеца започват и зелената резитба, филизенето, колтученето и кършенето.

Филизенето се прави, когато вече има реси и леторастите са достигнали 15-20 см дължина. Премахват се по-слабите и безплодните. Когато се формират младите лози филизенето е задължително. Запазват се определен брой леторасти, които имат най-подходящо разположение, така че да се оформят бъдещите рамена, кордони или стъбла.

Плододаващите лози се филизат след появата на ресата, за да се разграничат плодните от безплодните леторасти. Премахват се лакомците по старата част на главината. По чеповете и по плодната пръчка се премахват безплодните и по-слабият от двойниците. След 10 15 дни се извършва второ филизене и привързване. С прищипването се премахва върхът на летораста с едно или две недоразвити листенца. Така за известно време се прекратява растежът му и хранителните вещества се насочват към ресата. Прищипването спира изресявянето, а по-точно опадането на цветните пъпки, цветчетата и младите завръзи. Операцията се извършва 4–5 дни преди цъфтежа. Не се прищипват слаби лози.

Чрез кършенето се премахват растящите върхове на леторастите заедно с 5 – 6 до 8 недоразвити листа. Кършат се силни лози, за да се избегне изресяването. Тази операция подобрява огряването и проветряването на гроздовете, те узряват по-добре, а лозата по-рядко страда от сиво гниене. Сортове, склонни към изресяване, се кършат преди началото на цъфтежа, а останалите – в началото на зреенето. На винените сортове се оставят по 14 – 16 листа, а на десертните – 16-18. Премахването на страничните леторасти се нарича колтучене. Прави се само при силно развити плододаващи лози на сортове с големи листа, които засенчват гроздето. Запазват се 3-4 листа в основата на всеки колтук.