Да критикуваме или да кажем добра дума за Иван Иванов?

Министърът и екипът му си отиват и само те си знаят колко им струваше това гмуркане в мътните земеделски води

Можем ли да критикуваме ръководството на Министерството на земеделието, което си отива? О, да, и още как! Ако има нещо, за което българите проявяваме особен талант, това са критиките. Упражнението е толкова лесно, че и онзи, който си служи с до 200 думи в обичайния си речник, може да го изпълни.

Хората, които влязоха в политическия кабинет на Иван Иванов в края на 2021 г., приличаха на участници в маратон, които не са изтичали и един километър през живота си. Бяха ентусиазирани, че ще се справят, макар че въобще не знаеха какво предстои. Представа си нямаха, че след първите триста метра, ще започнат да дишат като задъхана помпа. Че сърцето ще започне да тупа като барабан. Че колената ще пищят. Че на първите 5 километра ще им секне волята и силата, въпреки че финалът е след осем пъти по пет.

Но не тяхната издържливост бе проблемът, а фактът, че от тяхното бягане зависят стотици хиляди заети в земеделието – фермери, семействата им и работниците им.

Но не беше и само това. На ръководството на земеделското министерство се падна тежката мисия да предаде Стратегическия план, който определя бъдещето на сектора до 2027 г. Вярно е, че цялата многобройна администрация стоеше зад гърба им, но крайните решения взимаха министърът и заместниците му, както и партиите зад тях. А рефер беше Европейската комисия.

Това ръководство не беше посрещнато дружелюбно, а и няма да бъде изпратено с аплодисменти. Но такава е съдбата на властта.

Още в края на февруари новото Сдружение на лозарите започна протести. На 25 февруари край Пловдив бе блокирано кръговото движение към Пазарджик с искане за повече субсидии, за да може секторът да оцелее.

На 16 март овощари и градинари блокираха кръстовището на Карловско шосе към Калояново, а на предишния ден затвориха Дунав мост при Русе.

На 1 юни производители от Садово започнаха поредица от протести заради падналата градушка в района и останаха на пътя достатъчно дълго, за да се срещне с тях не само земеделският министър, но и премиерът.

В началото на юни предимно животновъди, но и представители от други сектори, се оплакаха лично на еврокомисаря Войчеховски от  ръководството на земеделското министерство, а на 11 юли се събраха в Старозагорски минерални бани, за да поемат поправките на Стратегическия план в ръцете си, както обявиха.

За последно на 26 юли зърнопроизводители съобщиха, че до две седмици ще протестират на граничните пунктове срещу безконтролния внос на украинско зърно.

Всички протести бяха за повече пари и всички протестиращи имаха право да се борят за оцеляването си. А бюджетът беше малък.

Оставката на министър Иван Иванов бе поискана от животновъди. А оставката на зам.-министър Стефан Бурджев – от производители на плодове и зеленчуци.

Истината е, че раздадените на 16 юни 143,5 млн. лв. по ковид-помощта не потушиха огъня на недоволството. Парите като че ли още повече не стигаха след това плащане. Александър Дунчев от ПП засили атаките си лично към министъра заради управлението на горите и той беше автор на поне 80 на сто от парламентарните въпроси към него.

И все пак, това министерство, което не изпълни много от целите, залегнали в коалиционното споразумение, отметна няколко тежки товара.

На първо място, министър Иван Иванов не си позволи да загърби или да воюва с нито един бранш, което направиха някои от заместниците му. Дори когато намали за следващата петилетка субсидиите на най-големите производители до 100 000 евро, НАЗ не го прие като враг.

Макар и по-късно, по обективни причини, той все пак внесе Стратегическия план, в който успя да включи 60% национално финансиране за Програмата за развитие на селските райони при 15 на сто досега.

Макар и със закъснение, насочи немалко средства за птицевъди, свиневъди, лозари и оранжерийни производители, за да бъде осигурено националното продоволствие на продуктите от тяхната дейност.

Успя да осигури при актуализацията на националния бюджет допълнителни 300 милиона лева за подпомагане.

Натисна ДФЗ, за да може 50 дни след градушката в Садово стопаните да получат компенсации – нещо, за което получи плесници от някои медии.

И най-накрая, венецът на това управление: Министерството на земеделието и по-специално зам.-министър Иван Христанов и шефът на БАБХ проф. Христо Даскалов прекъснаха десетолетното ограбване на държавата от частната лаборатория на „Капитан Андреево“. И това се случи въпреки сюжетите в стил „Кръстникът“.

Министърът и екипът му си отиват и само те си знаят колко им струваше това гмуркане в мътните земеделски води.