Уникалната приказка на земеделието – 2013

Забележителните фермери и събития, с които Агропловдив се срещна през годината

За земеделието може да се говори през съобщенията от аграрното министерство. Но какво ще се научи от тях? Толкова обещания, дълбоко разбиране на проблемите … и в крайна сметка – нищо. Най-полезни бяха новините на фонд „Земеделие“, чрез които производителите научаваха по кои мерки откога и докога могат да кандидатстват. Останалото бе

една безкрайна поредица от „ще“-та.

„Ще направим това, ще променим онова, ще защитим тези, ще подкрепим онези.“

Но ако на 6 април 2014 г. посетим отново тържище „Родопи-95“, картината няма да е по-различна, отколкото беше на 6 април 2013 г. „Целият свят в щайги на тържище „Родопи“, България я няма“ – под това заглавие репортажът описа жалката приказка на родното земеделие. Факт: в началото на април най-голямото тържище на Южна България преливаше от плодове и зеленчуци, расли къде ли не по света, но не и у нас. Български бяха само марулите, магданозът и ябълките на човек от Първенец, който каза, че няма търпение да емигрира.

Земеделие без мисъл е обречено.

Това горе-долу бе основното, което най-големият фермер в Южна България Йосиф Делгянски се опита да разкрие пред нашите читатели. С каквото и да се захванеш, колкото и енергия да имаш, ако предварително не си си задал най-важните въпроси и не си получил отговор, дейността ти е пред риска от провал. Ако министър Греков се досети да покани за съветници хора като Делгянски, би избегнал не един и два провала. И би имат по-ясна визия накъде да насочи земеделието.

Като стана дума за мисъл и действие, се сещаме за едно посещение в Йоаким Груево. Там Никола Гунчев бе създал свое убежище под стъклен покрив. В собствена оранжерия и почти абсолютно независим от ненормалностите в държавата, производителят отглеждаше най-биологичните краставици у нас. Сред научните книги за земеделие, химия, микробиология и какво ли не още, Гунчев ни разкри прозрението си, че българите сме на това дередже по много причини, но най-вече,

защото ни липсва въображение.

По тази причина най-голямата фабрика за консерви в страната – „Витамина“, се беше превърнала в руини, а на мястото на няколко съборени склада фотоволтаици произвеждаха ток. В същото време работливите хора в града и селата наоколо стояха без работа и се подписваха като безработни за мизерните левчета на държавата.

Малко преди Великден един от най-големите овцевъди около Пловдив – Димитър Вършилов, не знаеше на какво да се надява. Преди 3-4 г. стадото му наброяваше 1200 овце, а в края на април 2013 г. – 600.

„Ще има ли износ, няма ли да има…“, чудеше се Вършилов.

Е, нямаше. Проектът „Агнета за Катар“ още буксува, въпреки, че миналата година емирството депозира в наша банка 50 милиона долара заради вкусните наши агнета. На 9 декември т.г. аграрното министерство най-после връчи меморандум на Катар, но това не значи, че пазарът на югоизток се е отприщил. Държавните работи и костенурката може да ги подмине.

Това може да потвърди и фермерът Красимир Кумчев. В края на май той разказа, че

има лекарство за тежката диагноза на българското земеделие.

Фермерът – носител на призове за земеделие, създател на уникалната бутикова ябълка,

разкри в общи линии идеята си. Той е сигурен, че ако се приложи неговата формула, хем в националния бюджет ще влязат 500 милиона лева повече от селското стопанство, хем фермерите ще имат стимул за работа. „Невероятно е, но е възможно“, каза Краси Кумчев, и поиска да се срещне със земеделския министър. И знаете ли? Той наистина се срещна, но нищо не последва. Сигурно защото преди да разкрие формулата си, Кумчев поиска гаранции, че ще получи 1% от допълнителните приходи от земеделие в бюджета. Е, при положение, че някои момичета са били възнаградени с 50 000 лева, за да направят фейсбук страница на МЗХ, толкова много ли е 1% на фона на 500 милиона приходи в празния държавен бюджет? Проблемът е, че никой от управляващите не пожела да научи нещо повече за конструкцията на формулата. Никакъв интерес, никакво любопитство дори. Никакви преговори с Кумчев, никакви срещи повече. Държавата наистина препуска напред със скоростта на спрял да си почине охлюв.

Напук на протестите срещу кабинета Орешарски, напук на всеобщото недоволство в страната, Димитър Стоянов от Бачково не спря да изучава тайните закони на природата в биодинамичната си ферма. Под дафиновото дърво в неговия двор, на два метра от Гинко Билоба, при арката от бамбук, той ни разказа за

невидимото, но мощно влияние на Луната върху Земята,

за магическите начини да опазиш реколтата, за децата през лятото. Гостуването при него беше истинско удоволствие.

Приказката за простите истински неща продължи Наско Янакиев от Първенец, който сам бе създал и усъвършенствал мелница за лимец. Наричаше клиентите си библейци и тревопасни, защото лимецът е предпочитана култура именно от хора, които водят природосъобразен и естествен живот.

В същото време тържищата осъмнаха под обсадата на държавата. Стреснато от протестите на доматопроизводителите, аграрното министерство показа мускули. Ден след като няколко тона домати се изтъркаляха на асфалта в Ново село, цената на плода скочи двойно на борси. Защо ли? Ето, това е въпросът. Нямаше пазарна причина да се случи. Държавата обаче пусна екипи, които започнаха денонощни проверки по тържища, граници и пазари. Така, цените на доматите изкуствено се вдигнаха и протестът бе овладян. Три седмици по-късно те отново паднаха.

Това, впрочем, е характерното поведение на земеделското министерство, независимо кой го управлява. Когато пламне пожар, ведомството го гаси отгоре-отгоре. Отдолу има живи въглени, които някой ден отново ще разгорят огън. Но какво от това! Важното е да има дим и искрите да не се виждат.

Някой друг ден, някоя друга година, някой друг министър

ще се погрижи да създаде противопожарната система в земеделието. Кога обаче и кой?       

Дори в най-хубавата прасковена градина в страната – край Оризари, Пловдивско, се оплакаха, че пласментът на сладките плодове е мъчителен и ежедневен. Мариана Митова, която с брат си се грижи за насаждението, се ядосваше на пазарлъците. “Нашата работа е да постигнем добра реколта. Тя е тежка и си иска майстора. Мечтая у нас най-после да има нещо като старите пунктове, където да изкупуват стоката на справедливи цени”, призна тогава тя.

Друг уникат, италианецът Фабрицио Фрески, разказа своята истина за земеделието у нас. Първо, че в България много се краде. И второ – министерството изисква купища документи, докато отпусне субсидии по една или друга мярка. А за състоянието на консервната промишленост в страната, Фрески дори не говори. Фактът обаче, че неговите домати, предназначени за преработка, се изкупуват от няколко предприятия – от Първомай до Свищов, е показателен. Италианецът ги отглежда върху 6000 декара и очевидно в страната няма нито една консервна фабрика, която може да поеме цялата реколта.

Приказката за земеделието не може да подмине и фирмите, които са успели да спечелят най-много средства по Програмата за развитие на селските райони. Наше проучване открои първите 5 в страната и първите 5 в Пловдивска област.

Може ли лозарите от Брестовица да се радват на обилната реколта, ако няма кой да изкупи гроздето? Не могат. В края на лятото обаче те бяха споходени от късмет на четири колела. В селото се появиха микробуси на румънски търговци. Всеки ден хората ги чакаха и ги товареха с пълни касетки, раздадени от търговците. Бяха благодарни.

Толкова малко всъщност са земеделските производители, които благодарение на това, че могат да мислят, и благодарение на опита си, разполагат с комфорта на предвидимостта. Срещнахме се с един от тях – Сабахтин Емир, в село Избегли.

Сабахтин бе създал поминък на голямото си семейство

и на роднините си, както и на хора от селото. Той отглежда тютюн. Разбира както от производство, така и от пазар. Добре е да живееш край него, защото тогава животът изглежда с няколко степени по-сигурен и по-лесен. Работата е много, но когато се отплаща – не тежи.

Георги Видолов – най-големият производител на ориз, също знае какво иска и как да го постигне. Той е част от хубавите моменти в приказката за земеделието през 2013 г.

Йосиф Делгянски, Никола Гунчев, Димитър Стоянов, Красимир Кумчев, Георги Видолов, Сабахтин Емир … върху тях и други, които пропускаме несъзнателно се крепи земеделието ни и благодарение на тях го има. Те създават добрия край на приказките, те започват и новите.