Кои бяха находките на АгроПловдив през 2014

В края на 2014 г., така както бизнесът си брои спечеленото, а хората – важните моменти в годината, така и ние решихме да си припомним нашите текстове находки, които предизвикаха най-голям интерес сред читателите на АгроПловдив. Разбира се, че те можеше да са много повече и да са по-увлекателни, но ще оставим този стремеж за 2015 г., а после и за следващата и т.н., с надеждата, че никога няма да си кажем, че свършеното е достатъчно. 

И така:

Фермите

Една от най-харесваните публикации в АгроПловдив бе разказът ни за за едно малко стопанство, сгушено в планината и наречено „Веселата ферма в Родопите“. Дали защото създателите му са млади, образовани хора, дали заради симпатичното име на стопанството, дали заради фактът, че то е първото, което прилага у нас натуралното земеделие …, но репортажът със заглавие „Веселата ферма в Родопите“ или защо трима млади хора зарязаха модерните си професии„, се прочете от на над 10 000 читатели и получи над 3200 харесвания. По-късно през годината отново гостувахме на любимите ни герои в Горнослав и имаше повод да продължим да разказваме за тях в следващата публикация: „Пътешественици на света гостуваха и работиха във „Веселата ферма“.

Един от най-големите недостатъци на родното земеделие е недоверието. Макар, че хановете са ни завещали девиза „Съединението прави силата“, нашите земеделци се страхуват да се обединят в групи и организации, за да отидат по-напред. Нима в Европа земеделците са по-мъдри? У нас също има бизнес сдружения и АгроПловдив ги потърси, за да разкаже за тях и да вдъхнови и други фермери да ги последват. Така открихме „Фрут логистик“, регистрирано в Пловдив, в което са се обединили четирима производители на плодове и зеленчуци, и написахме: Как се създава Агрогрупа производители? Разказ от първо лице.

После попаднахме и на още една организация, този път на животновъди в Раковски и разказахме за нея в „Организацията на животновъди в Раковски „Фермерско мляко“ чака 5% субсидия от оборотите„. Между другото, ако не вярвате, че в Европа фермерите се обединяват и постигат заедно просперитет, може да прочетете още увлекателното интервю с преподавателя от Аграрния университет проф. Николай Панайотов – Девизът на семената е „Съединението прави силата!“, а също и казаното от холандския професор Марк Рейс, който гостуваше в Пловдив наскоро:  „Холандски професор: Честно казано, с 30-40 г. сте назад в оранжерийното производство„.

Впрочем, за другите находки за ферми, можете да прочетете тук:

---

Сладки ягоди на полето в ноемврийския дъжд, Направих градина с орехи, защото светът винаги ще бъде гладен за тях, Приключи беритбата на най-хубавото винено грозде в Пловдивско – на „Вила Юстина“, Какви ябълки роди градината на банкера Цветелина Бориславова?, Има такова грозде в страната!, Чудо: В биофермата на Аграрния университет няма мани, нито струпясване, Прибира се лавандулата, добивът е над 2 литра масло от декар, Поне 250 кози, фермерско сирене … и пей сърце!, Растителната генбанка в Садово – Ноевият ковчег за 150 милиона семена, За пръв път в България: Уникални яйца, обогатени със селен, витамин Е и Омега 3, Американско списание разказва за модерната ферма на фамилията Делгянски, Първите в света геотермални оранжерии ще са в Ягодово, Ветрен и Пловдив, Фермерът Геро Мавров отглежда телета за месо и пази дивеча над Старосел от ген. Торлаков … и други.

Бизнесът

АгроПловдив пръв попадна на следите на една от най-големите сделки със земеделска земя през годината. Честно казано, ако не бяхме прекарали часове наред в разглеждане на десетки документи в Търговския регистър, въпросната сделка и до днес щеше да остане скрита зад множество фирми, прехвърляния на дялове и т.н. В резултат на разследването ни се появи и публикацията „Китайска компания купи 30 000 дка ниви в 45 села в Южна България от „Омега Агро“„. Ако се чудите кой стои зад „Агрион“ – най-активния в момента купувач на земеделски земи, отговорът е в цитирания текст по-горе.

За да не досаждаме с прекалено дълъг преглед на годината, ви предлагаме линкове към наши публикации, които може да ви заинтригуват:

---

 

Мандра, която прави биогаз от цвик, спечели купата за ВЕИ, Защо земеделието блазни най-успешните ни бизнесмени? Виж кои са те, Инвеститор от Белозем ще произвежда елеленергия от оризови отпадъци, Руски капитали в земеделието на Брезово и Раковски, Оранжерии „Грийнс“ в Първомай с 500 души персонал пред фалит заради НЕК, Френска находчивост в Брезово: Да спечелиш от перушина почти 1 милион, Седми индустриален парк край Пловдив готвят съдружниците на „Винпром Пещера“, Първо в АгроПловдив: Овергаз откри 2 млрд. кубика природен газ в село Чернодъб, Св. Гледачев: Цветан Василев ще загуби всичко, защото пожела политиката, Класация: 15 фирми са лидерите в земеделието! Виж кои са те, Какво им куца на лидерите в земеделието „Октопод инвест“ и „Ромфарм компани“ … и други.

---

Коментарите

Ако най-важните събития отминат без да се анализират и коментират, можем ли да си извадим правилните поуки сами? Не. Можем да имаме мнение, но само хората, които наблюдават отвътре процесите и умеят да видят развитието им с няколко хода напред, могат да кажат какво всъщност се случва и накъде ни води.

През тази година потърсихме два пъти най-големия фермер на Южна България Йосиф Делгянски. Първият път – когато земеделците вряха и кипяха в обсъждането как да се разпределят преките субсидии. В интервю фермерът от Раковски каза: „Ако държавата посегне на зърнопроизводителите, милиони българи ще пострадат„. Вторият път бе в края на тази година, когато Делгянски направи своите прогнози за бъдещето на българското земеделие в публикацията, озаглавена „Земеделието е щастие под риск„.

В проучването: „Най-ценният човек за фермера е опитният консултант. Има ли го у нас?„, опитахме да разберем доколко земеделците са готови да плащат на знаещите, защото само труд не е достатъчен за просперитета на стопанствата. Идеята ни дойде от интервюто с преподавателя от Аграрния университет проф. Тоньо Тонев:“ … за безумията и новаторството в земеделието„.

Един информационен коментар за раздаването на пчелния мед на социално слабите по европрограмата „Благотворителност“ привлече интереса на пчеларите: „Как бедните ни пчелари изгубиха почти 7 милиона лева„. Тук разкрихме абсурда, с който бяха раздадени на бедните българи бурканчета некачествен вносен мед при положение, че българския залежава.

И още

Наистина не можем да поберем цялата година в една обобщаваща публикация. Това са 365 дни, в които искахме да ви разкажем всичко, но, разбира се, не успяхме. Всички цитирани по-горе публикации са авторски оригинални текстове. Сред находките, които са извън земеделието, извън бизнеса, извън деловия живот, не можем да не припомним и още няколко писания, свързани с по-човешки преживявания. Едно от тях е лекцията на сърбина Саша Джорджевич. Човекът пристигна това лято в Пловдив, за да разкаже как без да е професионален бегач е изтичал 1600 км. Без да е професионален плувец и преплувал Ламанша. Без да е професионален алпинист е изкачил Матерхорн. Вдъхновяващият разказ можете да прочетете тук: „Мъжът, който преплува Ламанша: Всеки човек е съвършен!“

Когато узряха черешите, известният фермер Красимир Кумчев ни покани, заедно с други приятели, в градината си. Беше прекрасно: „Парти с череши, вино и шоколад в градината на Краси Кумчев„.

Запознахме се и монахинята Юлита от асеновградския манастир „Света Петка Мулдавска“ – истински пример за борец: „Монахинята Юлита застана срещу концесия за милиони„.

А от септември насам гостуваме често и на Аграрния университет, за който имаме специално място в АгроПловдив – „Университет за фермери“.